Мазнините, инсулинът и въглехидратите

15 strВсеки има малко мазнини. Когато са в нормално количество, те имат положителен ефект върху здравето. Излишната мазнина обаче носи ред здравни рискове, да не говорим, че ви прави неатрактивни. При различните хора тя се натрупва на различни места, но има и общи положения. Жените отлагат мазнини по бедрата и около таза (седалището и долната част на корема); мъжете по-лесно я отлагат в зоната на корема. Според това се появиха и два морфологични типа определение: тяло тип ябълка” или „круша”. Тяло тип „ябълка” имат и мъже, и жени. Често централният тип мазнини (друго определение за коремната подкожна мазнина – около вътрешните органи и под кожата) се натрупва заради глюкозна нетолерантност или инсулинна устойчивост (обикновено свързвана с типа „ябълка”). Както знаете, глюкозата е научното определение на захар в най-често срещаната форма. Глюкоза има почти във всяка въглехидратна храна и тя е главният стимул за отделянето на инсулин. Повечето „чисти” хора използват глюкозата много ефикасно – отделят само толкова инсулин, колкото им трябва, за да прехвърлят захарните молекули в мускули­те, черния дроб и мастните клатки. Почти всяка клетка в тялото има рецептори за инсулин, но главната му цел са мускулите, черния дроб и мастните клетки. Някои хора обаче са устойчиви на инсулинните сигна­ли, което кара панкреаса да произвежда и отделя в кръвта повече от него, за да ликвидира прилива на захар след хранене. В някои случаи нивото на инсулина остава доста високо дори когато човек гладува; при други нивото му е нормално, но трябва да отделят доста повече след хранене.