Догодина съм отново първи

След победата си през 2009-а се очакваше, че тазгодишната „Мистър Олимпия” за Джей Кътлър ще е като разходка в парка. Трябваше само да излезе в същата форма и да вземе титлата – никой нямаше да му я оспори. Но човешкото тяло не винаги е така предсказуемо и това е двойно по-вярно, когато става въпрос да задържиш физиката си във върхова форма. На полуфинала Джей излезе на сцената плосък и без свръхестествената увереност в себе си, както миналата година. Фил Хийт пък бе в най-добрата си форма досега. Работата не отиваше на добре за Джей и бе ясно, че няма да доминира, както очаквахме, а ще има битка със зъби и нокти до края.

Виж повече “Догодина съм отново първи”

Герасим Драгнев: Това ми бе най-лошата форма!

Герасим е роден в Провадия през 1975 г. Започва да тренира с тежести на 28 г., но след травма спира за около 2 г. През 2005 г. сваля 36 кг и на републиканското става 2-и в кат до 70 кг, през 2006-а е шампион в кат до 75 кг, през 2007-а е 2-и, а през 2008-а шампион в кат до 80 кг. След това заминава в Америка и… какво става там, ще разберете по-долу.

Виж повече “Герасим Драгнев: Това ми бе най-лошата форма!”

Момчил Милев: Отказа ме химията

– В миналия брой завършихме с това, че по форумите пишат разни дървени философи, особено за химията. Какво имаше предвид?
– Че става въпрос за препарати, за които медицината на този етап не иска да вземе отношение за приложението им в спорта. И всеки измисля – един казал, друг недочул, трети недоразбрал и т.н., неща, които не са базирани на медицинска информация, нито на личен опит (ако бе от личен опит, пишещият нямаше да е анонимен).

Виж повече “Момчил Милев: Отказа ме химията”

Апостол Петков и Марчо Марков

Апостол и Марчо са състезатели по класически културизъм. Двамата живеят и тренират в Поморие. Дебютът на гларусите класици бе тази година. Марчо се появи за първи път през април в кат до 180 см на квалификациите за национален отбор в София. Там е трети. Апостол Петков-Тольо излезе през лятото в Монтана. Звездният му миг настъпи през септември на републиканското. Там никому известният дотогава билдер срази конкуренцията в кат до 175 см, а след това удари всички в земята и спечели абсолютната титла при класиците, оставяйки зад себе си име като Константин Паскалев-Тути.

Виж повече “Апостол Петков и Марчо Марков”

Росен Михов пред „Олимп”!

Росен МиховРосен Михов е роден през 1985-а във Варна. От малък тренира спортна гимнастика и акробатика. През 2003-а и 2004-а е шампион при юношите до 70 кг, през 2006-а е шампион при младежите до 70 кг. През 2008-а е 2-и на квалификацията за национален отбор, година покъсно е трети при мъжете на републиканското в София в кат до 80 кг. През 2010-а е 3-и на Турнир „Русев кат до 80 кг, първи на смесени двойки с Дани Бахчеванова на квалификацията в София. Канеше се да излезе и при мъжете, нокакво стана, ще прочетете тук:

– Росене, какво ти даде спортната гимнастика и акробатиката ?

– Най-вече спортен дух – свикнах да се боря и да не се предавам.

А защо точно спортна гимнастика ?

Виж повече “Росен Михов пред „Олимп”!”

Спомените на Здравко Петров

За днешното поколение симпатизанти на културизма са малко хората, които са чували за един известен в близкото минало наш състезател – Здравко Петров. За мен обаче това е човекът, направил ми най-силно впечатление като културист – в първите години, когато у нас започнаха да се организират ежегодни турнири по културизъм. Когато се запознах с него през 1981 г. в залата за борба на „Дианабад” в София, бях поразен от фантас­тичната му форма. За първи път виждах толкова изчистен, обра­ботен и обемен атлет сред всички, които тогава тренираха този спорт. Здравко имаше разкошни ръце с красиви бицепси и трицепси, добре очертани и широки гърди, симетрична и обемна коремна преса и добре оформени бедра и прасци. Добавям към всичко и ху­бавия тен, подсилващ още повече…

Виж повече “Спомените на Здравко Петров”

Момчил Милев: Как видях „Мистър Олимпия”

Ще започна с крайното си впечатление от „Мистър Олимпия” – много съм разочарован. Бях на „Арнолд класик” през пролетта и мога да кажа, че е с класи над него – като организация, шоу и усеща­не. Новите организатори на „Мистър Олимпия” – „Америкън медия”, са много далеч от Арнолд и най-важното са чужди на този спорт. Когато на сцената попитаха един от тях кое му е направило най-голямо впечатление, той отговори „състезанието с бикини” (вари­анта на бодифитнес жени у нас, бел. ред.). И това от сцената на най-престижното състезание в бодибилдинга, пред фенове от цял свят, дошли заради него. Не е за чудене, че залата бе полупразна…

Виж повече “Момчил Милев: Как видях „Мистър Олимпия””

Джей Кътлър: Най- доброто от мен

Това е статията, която не исках да пи­ша. Ще бъда честен с вас – не съм въодушевен да говоря за това кол­ко тежко вдигам в куп упражнения. Ка­къв е смисълът? Аз съм билдер и пове­чето от вас, които четат това, също са билдери. Тежестите, които използваме, не са нищо друго освен средство, с ко­ето шлифоваме физиката си. Съдят ни според нея и на сцената или на плажа няма никакво значение с колко правиш бицепсово сгъване – гледат се размер, форма, дефиниция, цялостна структура, симетрия и пропорции. Може да каже­те че по-големият мускул е и по-силен, но не винаги е така.

Виж повече “Джей Кътлър: Най- доброто от мен”

Декстър Джексън: Не ме отписвайте!

– Декстър, да започнем с 2009-а, в която защищаваше титлата си „Мистър Олимпия”. Беше ли в достатъчно добра форма да спечелиш пак тогава?

– Бях много доволен от физиката, която показах – мислех, че съм в топкондиция, но явно съдиите не са я видели. Със сигурност обаче трябва­ше да съм  втори (Декстър бе 3-и, 2-и бе Бранч Уорън).

–  На Арнолд кла­сик” 6 месеца след това  се  смъкна още по-надолу – 4-и, а го бе печелил 3 пъти преди…

– Знам, че не бях ре­лефен както трябва, но 4-ото място ми бе като плесница. В един момент мис­лех, че спорът ще е между мен и Фил Хийт, после, като гледах снимките от полуфинала, виждах как Кай Грийн печели. И накрая…

– …си каза „на съдиите им писна да ме гледат един и същ – трябва да им предложа нещо различно”?

–  Не бе това. Просто усещах, че трябва да направя нещо с тренировката си. С нея бях в застой и трябва­ше да опитам нещо ново. Чарлз Глас ми бе казал, че трябва да потренирам с него и това постоянно ми се въртеше в главата.

Виж повече “Декстър Джексън: Не ме отписвайте!”

Стоил Стоилов: Това е най-добрата ми форма!

Стоил Стоилов

Стоил Стоилов- Стоиле, стана 2-и на NPC Nationals – кажи няколко думи за това състезание…

–  То е най-силното състезание за аматьори в Америка и това бе най-добрата ми форма. Проведе се в Атланта в края на октомври и бе много добре организира­но. Този път състезате­лите специално при културизма бяха по-малко от миналата година, но ка­чеството не пострада – върховите състезатели се появиха.

– Защо по-малко – да не би кризата да е дала отражение?
– Ами защо… всичко струва пари и по начина, по който го правят, всичко всяка година е все по-скъпо… За всичко плащаш като поп – преди 2 г. платих за заявление за участие 125 долара, миналата година 150, сега 175. Имам чувството, че хотелите, в които отсядаме, умишлено качват цените и някои правят пари от нас.
– Ами това е IFВВ – те от всеки гледат да одерат една-две кожи..
– Знам, но преди не бе така подчертано. Хотелът уж е с отстъпка, а като теглиш чертата, не само няма отстъпка, а плащаш повече от хотелите наоколо. Хубавото е, че можеш да платиш за една или три вечери – ако ще излезеш на финала…
– Ти явно си платил за три вечери – на финала си 2-и в кат до 80 кг. Каква бе твоята категория?
–  Както обикновено. Знаех коя ми е конкуренцията и много не се притеснявах – знаех какво мога да очаквам от тях. Имаше само едно ново момче – с Роджер Ферер, който стана първи, се виждахме преди 4 г. Малко е връзкар – заради него някои от по-малките състезания ги направиха за хора със зелени карти, което е противно на правилата. Стоил Стоилов

Виж повече “Стоил Стоилов: Това е най-добрата ми форма!”

Момчил Милев: Отказа ме химията

Момчил МилевМомчил Милев е роден през 1975-а в Разград. Завършва ВИАС, специал­ност строителен инженер. За първи път излиза на сцена през 1993-а – 5-и при мъжете. През 1998-а е шампион в кат до 90 кг и абсолютен шампи­он, през 2000 г. е първи на „Мечка­та“, а след 2-ото място през 2001-а спира да се състезава. Ето го пак пред „Олимп” -12 г. след последното му интервю през 1998-а

Виж повече “Момчил Милев: Отказа ме химията”

Сет Ферос

Сет ФеросПреди година никой не бе чувал за Сет Ферос. За първи път излезе на състезание през март 2009-а – през ноември същата година на NPC Nationals слезе от сцената като шампион в кат до 90 кг, абсолютен шампион и взе професионална карта. Кой става професионалист на 25 години толкова бързо – само за 8 месеца? Майк Матарацо стана първи на регионално шоу през 1989-а, но чак след 2 години – през 1991-а, би звезди като Флекс и Крис Кърмиър, спечели шампионата на САЩ и стана професионалист. Друг пример е Фил Хипт, но той спечели NPC USA от 4-ия път. А NPC Nationals не е локално шоу – то е най-трудното и престижно състезание за аматьори в САЩ, с победители като Шон Рей, Ли Хейни, Кевин Леврон, Джей, Бранч Уорън, Виктор Мартинес… Колкото и да си напрягам паметта, не мога да си спомня друг да е постигнал това, което нашият човек направи – а следя състезанията повече от четвърт век. Кой е той ли? Сет Ферос!

Виж повече “Сет Ферос”

Спомените на „Мистър Олимпия”

Дориан Йейтс: Днес, в навечерие­то на „Мистър Олимпия 2010″, за мен е естествено да изпадна донякъде в носталгия за състезанието, на което оставих знак в бодибилдинг историята. Затова този месец ще ви разходя по пътечката на спомените ми – Спомените на “Мистър Олимпия”, за седемте пъти, в които се изкачих на най-престиж­ната сцена в бодибилдинга.

1991: ОТИВАМ В ДИСНИЛЕНД
Бях спечелил квалификация за „Мистър Олимпия” на професионалния си дебют през май 1990-а на Нощта на шампионите, класирайки се 2-и след починалия Мохамед Беназиза. След това състезание Джо Уидър ми изпрати самолетен билет за Калифорния и видях Меката на бодибилдинга тогава Венийс бийч и „Gold’s Gym”. Тъй като това бе много преди ерата на Интернет, около тях все още във въздуха витаеше много мистика. А за едно младо момче от Бирмингам, Англия, това бе все едно сбъднал се сън. Всички ме тупаха по рамото и ме навиваха да изляза на „Мистър Олимпия” тогава, но аз знаех, че още не съм готов.

Виж повече “Спомените на „Мистър Олимпия””

Димитър Атанасов пред “Олимп”!

Димитър е роден през 1985 г. в Бургас. Започ­ва с фитнеса преди 8 г. – много слаб, с единственото желание да качи маса и да изглежда добре. С времето се влюбва в тежестите напук на контузиите. Решава да тренира по-здраво и когато преди 6 г. пристига в София (където живее и тренира), с друг състезател по класически културизъм – Димитър Базотев, резултатите не закъсняват. През 2009-а е шампион в кат класически културизъм над 180 см, през септември т.г. на републи­канското се размина на косъм с дублиране на титлата и се задоволи със среброто, а седмица по-късно остана 2-и и на „Мечката” в Бургас. Ето какво сподели Димитър Атанасов пред “Олимп”!

-Митак, кога почна с тежестите?
–  На 17 г. През 2004-а отидох да следвам в София и там с моя приятел Дими-, тър почнахме да тренираме сериозно, с програми и диети. През 2007-а стигнах максимума си и реших да мина на следващото ниво и да вкарам малко химия. След това излизането ми на сцената бе въпрос на време.
– Кажи нещо повече за републиканското през 2009-а?
– Реших да се пробвам и започнах подготовката с идея за добро класиране. Тренирах 2 пъти дневно. Бях си изготвил стратегия и не приемах съвети. Почнеш ли да слушаш всеки, става каша и накрая едно нищо. С годините си изградих система на принципа проба-грешка – при мен работи идеално.

Виж повече “Димитър Атанасов пред “Олимп”!”

Ретроуникатът Биджи Част II

– В предишния брой стигнахме до демонстрациите на културистите из България – кажи някой интересен случай…

– А, имаше много – веднъж напр. счупиха прозореца на кола­та на Тошко Тодоров. И Тошко вечерта отишъл в едно заве­дение, където имало някакъв гадател – сигурно от програма­та (смее се), и като го попитал кой го направил, магьосникът казал името „Петко” – Петко Гай­танджиев бил хвърлил праскова от прозореца на хотела. Ама Тошко знае най-добре… (пак се смее). Ние постоянно врънкахме Теньо Желев да ни дава повече пари – веднъж тъкмо се бе навил и един от нас (да не му казвам името) вика „Абе Биджи и Златко (Генев) ходят по ресторанти, затова нямат пари. Ние ядеме кисело мляко и ни стигат, ето, дори си ги нося в банските и с тях спя и се къпя!” И бай Теньо вика „ето, така ще правите и вие” и си останахме с по 20 лв. Добре но като се скарали (мен вече ме нямаше) те го нападнали, взели му парите и Златко взел да раздава на всеки – като стигнал до тия, казал „а, вие нали си имате” (смее се)…

Виж повече “Ретроуникатът Биджи Част II”

Данаил Драганички: Не опитвайте крайности!

Данаил ДраганичкиДанаил Драганички е роден през 1979 г. През 2000 г. е абсолютен шампион при младежите, през 2001-а е първи „Мечката”. През 2006-а и 2007-шампион при мъжете в кат до 90 кг. През 2009-а обаче пропусна републиканското, тази година също не излезе заради здравословни проблеми. Какви са те най-добре е да обясни самият той.

– Не излизаш вече на второ републиканско – заряза ли сцената или има друг проблем?
–  Второто… Всички, дори тези, които не ме познават, коментират състоянието ми – лошото е, че намесват и спорта в смисъл, че той е виновен за него.
– Не е ли време да кажеш какво точно е станало – ти си този, който може да го направи. Така ще спрат и слуховете, и клюките
–  Не искам да плаша никого, но всички трябва да го знаят. Можех да си затрая и да гледам отстрани сеир, но по-добре да го кажа, за да не пострада още някой… Носят се слухове, че съм бил на хемодиализа, че съм имал цироза на черния дроб, бъбреците ми спрели да функционират – изобщо големи глупости. Не очаквах обаче че един много известен преподавател в нашата област – доц. Владимир Боянов, че пред студентите дава пример с мен и Цветко, бог да го прости, до какво могат да довеждат стероидите. За мен той не е компетентен, защото стероидите нямат нищо общо с това, което ме сполетя…

Виж повече “Данаил Драганички: Не опитвайте крайности!”

Завръщането на Супермен

leeЛи Прийст Маккътчън (както е пълното му име) се качи за първи път на сцена на 13 години, заедно с майка си на смесени двойки в Нюкясъл, Австралия. Кой можеше да предположи, че това ще му стане професия за цял живот, която ще го изведе на сцената на „Мистър Олимпия”? 20 години по-късно той се върна отново в Австралия, където на спокойствие възстанови физиката си за щурм на професионалната сцена през ноември на „Sacramento Pro”.Днес, след почти 3 г. бездействие – наказан да не се състезава за IFВВ поради участието си в други федерации, след травмата на бицепса, която наложи операция през януари 2009-а, татуировките на лицето му, които бяха поизбледнели, днес са напълно нови и Ли е готов да разкаже нещо повече за Завръщането на Супермен:

– След наказание от 2 г. заради участието си в PDI и нейното Нощта на шампионите се върна в IFВВ, но скъса бицепс, което те спря от състезания за още година. Сигурно бе трудно е да стоиш и да чакаш?
–  Всичко това мина – да не се връщаме пак на него. Колкото до бицепса, опитах да преместя голям телевизор с плосък екран и скъсах сухожилието му, с което се залавя за рамото. Не съм късал бицепс – само сухожилието, което го държи…

Виж повече “Завръщането на Супермен”

Станислав Недков пред „Олимп”!

42-1Този гост е малко необичаен за бодибилдинг списание -занимава се с бойни спортове. Тъй като за 16 г. за първи път ще ни гостува такъв състезател, е редно да започнем с най-добрия – Станислав Недков пред “Олимп”!…

Станислав Недков е роден през 1981 г. във В. Търново. 10-годишен започва да тренира борба (св. стил) в спортното училище и печели доста медали от републикански и международни турнири. В края на 2005 г. започва да се занимава с ММА и през април 2006-а печели европейския турнир по граплинг и първия си ММА мач. От тогава е изиграл 11 мача с 11 победи. През това лято подписа договор с най-голямата ММА организация в света – американската UFC и на 16 октомври ще направи дебют в UFC 120 в Лондон срещу Стив Кантуел.

Виж повече “Станислав Недков пред „Олимп”!”

Стоил Стоилов: Ако почвах сега, пак щеше да е културизъм!

34-1– Стоиле, тази година имаш първо и 4-о място – да започнем с първото…

–  То бе на „NPС Тееп Collegiate Masters” в Питсбърг, седалището на NРС. Станах пър­ви в кат мидълуейт (до 80 кг). Абсолютен стана Джером фъргюсън от свръхтежката категория. Гледах цялото състезание мно­го добре и нямаше човек, който да не му липсва нещо – при него това бе гърбът. Лип­сва му тотално – гръбните пози уж ги прави, но инсценира като едно време Янислав Тачев – дупи се уж аха ще направи позата, а да я направи, а да я направи и накрая ни­що не прави. Янислав поне двоен бицепс правеше добре. Но като обща кондиция Джером фъргюсън бе добре.Аз се представих според очакванията – предвид това, че всяка година това състезание е по-добро и по-силно. 2-и трета година поред е Антъни Пампена от тяхната мафия, но какво да го правя – по-добър съм от него. Още като ме видя в петък сутринта на втория кантар (първият бе в четвъртък) и му падна гардът. За да спестя пари, пътувах сутринта, от аерогарата веднага скочих на кантара и след няколко часа бе състезанието…

Виж повече “Стоил Стоилов: Ако почвах сега, пак щеше да е културизъм!”

Гюнай Мустафа пред „Олимп”!

28-1Гюнай Мустафа  е роден през 1978 г. в Шумен. Започва да тренира с тежести на 20- годишна възраст, на 22 г. се явява на първото си състезаниеквалифика­цията за балканиада през 2000 г., но не попада в отбора. През същата есен излиза на „Мечката” (4-и в кат до 70 кг), през 2001-а е първи на турнир „Шумен“, на републиканското през 2002-а е шампион в кат до 65 кг и първи на „Трисет“-Русе, нополучава травма. Появява се отново чак през 2005-атогава е шампион в кат до 70 кг, след което прекъсва състезателна дейност за 5 години.

– Гюнай, ти си от малкото културисти, които не са тренирали друг спорт – с какво те привлече бодибилдингът?

–  С филмите с Арнолд, със снимките на мускулестите мъже по списанията… Много културисти са започнали така…

Но си се запознал с тежестите по малко необичаен начин…

Виж повече “Гюнай Мустафа пред „Олимп”!”

Ретроуникатът Биджи

24-1Този път гостът ни е малко необичаен. Роден е в София през 1962 г. Завършил е Висшия институт по архитектура и строителство, специалност архитек­тура, но не е рабо­тил по нея и един ден. През 1991-а завършва НСА спец. треньор по културизъм, а вече е открил две зали. За първи път се явява на състезание през 1982-а, за последен през 2003-а. От 2000 до 2008-а е генерален секретар на БфКф. Години наред води в „Олимп” рубриката „Ретро джим уникат” и в известен смисъл е ретро – всички ние над определена възраст за младите сме ретро. Има връзка и с думата „джим” – отваря и затваря зали близо 20 години. Естествено е и уникат и това е най-точното опреде­ление за човек, който вече почти 40 години е свързан с нашия бодибилдинг. За тези, които още не са се сетили – пред вас е неописуемият Румен Николов-Биджи. Ретроуникатът Биджи е толкова неописуем, че се налага да го описваме и в следващия брой…

– Кой ти измисли този прякор и какво значи Биджи?
–  0, той е още от училище и не помня. Не помня и откъде идва…
– А защо не си работил по специалността – архитектурата е хубава професия?
–  Сестра ми също е архитект и когато през 1990-а отворих първата си зала на Слънчев бряг на открито заедно с Богдан Чавдаров, изкарвах 4 пъти повече от нея. …

Виж повече “Ретроуникатът Биджи”

Дъг Милър

72-1Толкова сме слушали, че натуралните билдери не са така впечатляващи както „другите“, че това вече е правило. А има удивителни натурални културисти с нереална физикапросто те се нуждаят от малко внимание и публичност. Този месец пред вас е един от найдобритеако не и найдобрият, сред тях, световният шампион на IFPA Дъг Милър…

– Знам, че си завършил биохимия и молекулярна биология – каква е връзката с бодибилдинга?
–  Просто при всичките тези науки нещо липсваше. И когато като първокурсник един от съквартирантите ми ме заведе във фитнесзалата, разбрах кое е било. Въпреки че образно казано живеех на село, когато завърших, си бях с добра физика – тежах 80 кг и знаех това-онова за тренировките. А и вече имах знанията да си направя сам хранителна и суплементна програма.

Виж повече “Дъг Милър”

Пътят до Мистър Олимпия: първите ми години

68-1Джей Кътлър: Не си губя Времето да гледам назад, защото постоянно мисля какво предстои да правя. Но когато се връщам в миналото, почти никога не е в годините, които прекарах в преследването на Рони или в първите ми две години като „Мистър Олимпия” след това. Най-хубавите ми спомени са Пътят до Мистър Олимпия: първите ми години от началото на пътуването ми. Тези съзидателни години поставиха начало­то на всичко, което последва след това и ме направиха човека, който гледа към четвъртата си „Мистър Олимпия” след броени дни. Но понякога мога да откача, когато спра и се замисля, откри­вайки, че тренирам малко повече от половината си съзнателен живот!

Виж повече “Пътят до Мистър Олимпия: първите ми години”

Георги Киряков пред „Олимп”!

34-1Георги е роден във Варна през 1989 г. Студент е във Варненския свободен университетпублична администрация. За първи път излиза на състезание през 2006-а – 6-и в кат юноши до 70 кг. През 2007-а на републиканското за младежи е шампион при юношите до 70 кг, а през 2010-а е шампион при младежите до 75 кг.

– Георги, от самото начало ли се занима­ваш с културизъм?

Не, от 10 до 16 годи­ни тренирах футбол – бях   десен   бек   в „Спартак”-Варна, след това в „Черно море”. Но получих разтегляне на ахиле­совото     сухожилие след удар отзад, от­съствах близо месец и когато се върнах, на моя пост имаше друг титуляр и треньорът не ме пускаше. Това бе преди около 3 г.

И започна да трени­раш с тежести… Колко тежеше в началото?

– На 16 г. тежах 66 кг. Отначало нямах никаква представа кое как става и ходех за удоволствие. Но почнах да си купувам списания, гледах другите и ми стана интересно. В залата се продаваха много добавки – почнах да пия протеин, креатин, аминокиселини, почнах да правя упражненията по-чисто и да ги усещам как работят. Започнах да качвам килограми и реших, че е дошъл моментът да опитам стероиди – направих си лек цикъл и…

Виж повече “Георги Киряков пред „Олимп”!”

Веселин Димитров

28-1Веселин Димитров е роден през 1992 г. в Пловдив. Учи в Езикова гимназия „Иван Вазовв същия град, където ще е XI клас (тръгва на учили­ще година покъсно). За 17-годишен визитката му от официални състеза­ния по трибой е впечатляваща – 2-и в кат до 82,5 кг на републиканското при юношите до 18 г. за 2009 г., 147,5 кг на републиканското през 2009-а по вдигане от лег при мъжете в кат 82,5 2 и 4-и на републиканското през 2009-а в трибоя в същата категория, 3-и при мъжете на републиканското по трибой за 2010 г., шампион в кат до 90 кг и абсолютен шампион при юноши­те до 18 г. за2010 г.с трибой 700 кг (265,177,5,257,5) и 2-и при мъжете в кат до 90 кг на републиканското по вдигане от лег за 2010 г. със 197,5 кг

– Кога започна да тренираш и имаше ли изявени спортисти в твоето семейство?
–  В началото на 8-и клас, т. е. в края на 2008 г. Преди това тренирах лека атлетика, бокс и кик-бокс. В семейството ми няма изявени спортисти. В залата ме доведе брат ми, който е по-голям от мен. Отначало не знаех към културизъм или силов трибой да се насоча, но се ориентирах към трибоя.
– С какви данни дойде и как тренираше в началото?
–  В началото при ръст 169-170 см тежах 52-53 кг. Тогава за първи път вдигнах от лег 50 кг, а в кпякането още залитах.

Виж повече “Веселин Димитров”

Георги Карамишев пред „Олимп”!

24-1

Георги Карамишев е роден през 1983 г. в Бургас. Завършил е техникум по електротехника, кандидатства в НСА културизъм, но… се проваля на изпита по български.Тренира сериозно от 1998-а. През 2003 г. е З-и при младежите над 80 кг, през 2004-а е 3-и при мъжете до 90 кг, през 2005-а е 2-и на „Мечката” и 3-и на републиканското в кат до 90 кг, през 2006-а е 4-и, а през 2007-а 3-и, но вече в кат до 100 кг, а през 2009-а е шампион в кат до 100 кг на републиканското и „Мечката”.

Виж повече “Георги Карамишев пред „Олимп”!”

Димо Бенев: От трибоя до културизма

dimo-1Димо Бенев е роден през 1983 г. в Бургас. Започва да тренира силови спортове – вдигане на тежести, после трибой и през 2005-а е републикански шампион по вдигане от лег в кат до 125 кг с 210 кг (при 110 кг тегло). Както той казва, на републикански по трибой има най-много втори места от всички наши състезатели…

Виж повече “Димо Бенев: От трибоя до културизма”

Филип Иванов

28-mart-2002-2Филип Иванов:

Година и място на раждане: 1982 г., София.

Откога си в Румъния: От 4-годишен. Там тръгнах и на училище. Какво те запали за бодибилдинга: Преди се занимавах с плуване и баскетбол и до басейна имаше фитнесзала с тежести. Почнах да тренирам там и тъй като видях бърз прогрес, се запалих и продължих. Тренирам сериозно от 4-5 г.

Къде са по-добри изданията за бодибилдинг – в Румъния или у нас: Качеството на печат и информацията на нашите издания са много по-добри от това на списанията в Румъния.

Тегло в основен и състезателен период: 105-106 кг в основен период, в сьстезателен период съм 92-94 кг.

Виж повече “Филип Иванов”

Елеонора Петкова

29-1Дата и месторождение: 20 септември 1973 г., Варна.

Какво те запали по бодибилдинга: Преди време случайно ми попаднаха броеве на американското списание „Female Bodybuilding” от края на 80-те години. Жените там изглеждаха страхотно. Техният външен вид ме доведе в залата; едва години по-късно реших да се състезавам, без да осъзнавам какво точно коства това. За да останеш в този спорт, трябва наистина да го обичаш – усилията, всеотдайността и волята, която той изисква, са феноменални.

Откога тренираш и спортувала ли си друго преди: За първи път стъпих във фитнесзала през пролетта на 1997 г. Никога преди това не съм била спортно ориентирана.

Виж повече “Елеонора Петкова”

Велислав Велев

velislavДата и месторождение: 6 ноември 1973 г, Варна.

Какво те запали по бодибилдинга: Като малък силно впечатление ми направи Лари Скот във филма „Херкулес”. По-късно гледах и Арнолд в „Конан Варварина”. Стори ми се невероятен, като огромно чудовище – с големи ръце, гърди, гръб… Тогава си казах: „Може би… може би…”.

Откога тренираш и спортувал ли си друго преди: За първи път пипнах щанга през 1988 г. Тогава тренирах киокошинкай карате, но не ми идваше отвътре, а и бях прекалено тромав за този спорт. Няколко пъти преди тренировките по карате ходих да вдигам тежести -това ми хареса много повече.
Тегло в основен и състезателен период: В основен 85-87 кг, в състезателен 75. На републиканското в София т.г. бях 71 кг.

Виж повече “Велислав Велев”

Борислав Станков

Борислав СтанковБорислав Станков е роден на 3 януари 1982 г., Дулово. Какво ви запали за бодибилдинга: Един приятел ме заведе в местната зала, след няколко тренировки чувството ми хареса и реших да продължа. Сега тренирам в СК „Ариес” в София.

Виж повече “Борислав Станков”

Васил Ламбов

28-1– Дата и месторождение, откога тренираш?
– 19 XII 1974 г, София, а тренирам точно от 20 V 1996-а – тогава отказах цигарите… Започнах сравнително късно – на 21-22 г.

-Щеше ли да постигнеш повече, ако бе почнал по-рано?
– Едва ли – за да имаш успех в културизма, трябва да имаш изграден характер и да си достатъчно интелигентен, за да го практикуваш. А това изисква време.

– Кога бе по-трудно – тази година в кат до 80 или миналата до 75 кг?
– Миналата година на „Мечката” в кат до 80 кг. Там бяха само медалисти: Вл. Петров, Т. Тодоров, Ст. Кузманов, К. Неделчев, Л. Димитров.

Виж повече “Васил Ламбов”

Илиан Тонев

28-3– Дата и месторождение, откога тренираш?
– 28 II 1970 г., Плевен. Там завърших средното си образование и след казармата дойдох в София – в специалните части в полицията. Бивша барета съм и още в полицията започнах да се занимавам с този спорт – искаха се здрави момчета, и така се запалих. Готвя се сериозно от 1996 г. Първият ми треньор е Недик Недев – той ми даде насоката, а Момчил Милев ме шлифова и доизпипа всичко.

– Занимавал ли си се с друг спорт?
– Да, с лека атлетика и футбол – играех в “Сторгозия”-Плевен. Мисля, че тези спортове повлияха на развитието ми – особено на краката.
– Тегло в основен и състезателен период?
– И в двата периода 75-76 кг, месец преди състезанието свалям до 70 кг.
– Има ли наш състезател, от когото на сцената усещаш респект?
– В моята категория Свилен Стоянов, в кат до 75 кг – Велислав Велев…

Виж повече “Илиан Тонев”

Феноменалния – интервю на Евгени Ангелов

Евгени АнгеловНе знам друг пример – не само от нашата, а и от световната спортна история, при който волята, характерът и стремежът да е първи да е извадил ня­кого от бездната на 12-дневна клинична смърт и да го е върнал отново на състезателната сцена – и то на върха! Спортният и житейски път на един от най-изтъкнатите ни културисти ДИМИТЪР ЙОВИЧИН е пример и морална подкрепа за всеки един от нас. В следващите редове сп. „Олимп'” представя от­къси от книгата на ГЕОРГИ МАНОВ „Феноменал­ния”, посветена на този знаменит наш спортист. На 14 май 1989 г. за първи път самоковски културист – Димитър Йовичин, се явява на състезателния подиум. Той значително е изпреварил останалите младежи ентусиасти. Първо участие – първи успех!

Евгени Ангелов.

Виж повече “Феноменалния – интервю на Евгени Ангелов”

Визитата на Ливанския лъв – Самир Банут

Самир БанутТакъв събеседник се случва веднъж в живота. Никога не бях и помислял, че ще взема интервю от „Мистър Олимпия” в България. Ето че и това стана – благодарение на Патрик Ангелов и фирма „Биогейм”, поели разходите по престоя му. Те­мите бяха много и Самир Банут, „Мистър Олимпия ’83”, отго­вори изчерпателно, но помоли някои неща да останат между нас. Главното обаче е тук. Докато бе в България, с него станахме много близки, затова разговорът ни е в първо лице.

Наречен от феновете си Ливанския лъв, Самир Банут е роден на 7 X 1955 г. в Ливан. Започва да тренира бодибилдинг през 1972 г., а професио­нално се занимава от 1974 г. През 1976 и 1978 г. печели „Mr International, а през 1979 г. на све­товното първенство за аматьори е първи в кат до 90 кг. През същата 1979 г. печели и „Best in the world” и „Mr Universe”…

Виж повече “Визитата на Ливанския лъв – Самир Банут”

Атанас Атанасов пред Олимп

Атанас АтанасовЕдно от новите имена в нашия бодибилдинг е Атанас Атанасов. На републиканското първенство за младежи през тази пролет (2000 г.) той стана абсолютен републикански шампион за младежи. От балканиадата в Бор през май той си тръгна като балкански шампион в кат над 80 кг Ето интервюто на Евгени Ангелов с него за читателите на „Олимп”:

Виж повече “Атанас Атанасов пред Олимп”

Мечтата на Франсиско Баутиста

Франсиско БаутистаВ репортажа от европейското в Мадрид се появи едно име – Франсиско Баутиста… И ви посъветвахме да го запомните. Ето го сега пред вас. Той не говори английски и преводач бе вицепрезидентът на испанс­ката федерация по бодибилдинг Хосе Рамос. Шам­пионът от европейското се оказа човек ка­то всички нас, приятен събеседник и с чув­ство за хумор.

Първо да ви се представя – списание Олимп” от България (подавам му юлския брой,   отворен  на неговия постер, той го взема и го показва на неговите хора).  Срещнахме се преди половин година в Мадрид…  Всъщност откога тренирате?
– Започнах на 16-годишна възраст, през 1987 година – досега това са 12 години…

Виж повече “Мечтата на Франсиско Баутиста”

„И без химия можеш да постигнеш много!”

13 - AUGUST MИнтервю с Валентин Петков

– Валентине, има ли връзка между хората, трениращи за здраве и кондиция, и класическия културизъм?
– Да, той е по-лесен за постигане – като размери и килограми е по-близък до нормалното. Състезателният доста се отдалечи – на фона на Рони Колман всеки състезател изглежда гротескно. Наистина е впечатляващо, но вече е в сферата на ненормалното. Един колега в Америка го е видял на живо – ръката му изглеждала колкото гръдния му кош.
– За класическия културизъм са важни симетрия, пропорции, размери – ти как оценяваш напредъка си?
Само визуално. Знам кое ми изостава и работя върху него. Тъй като тренирам натурално, успехите не са бързи и няма нужда да се меря – старая се да запазя пропорциите, а те се виждат. А и не всичко може да се измери – рамото не можеш да премериш, а виждаш, ако изостава. Затова – като алтернатива на състезателния бодибилдинг, тук е толкова важна симетрията и красотата. Там водещ е обемът, докато тук той е ограничен и тази рамка налага симетрията и хармонията. Затова го прекръстиха на класически културизъм – така той отговаря повече на класическите идеали за хубава физика. Аз много харесвам големите културисти в тежките категории, може би при мен това е изкривено усещане, тъй като съм състезател, но не всеки ги харесва – ако не е запознат с играта, може да му се сторят гротескни.
– Дали Арнолд, Франк Зейн, Дейв Дрейпър и другите от златните години на бодибилдинга не са първообразите на класическия културизъм?

– Този период от развитието на културизма е послужил за еталон, когато са определяли какви да са категориите днес.

Виж повече “„И без химия можеш да постигнеш много!””

Джак Лалейн

JLТози път ще ви представим не културист, а човек, който на 95 г. прави лицеви опори на върха на пръстите си. Отворил първата фитнесзала в Америка, наричан Кръстника на фитнеса, фитнескариерата му почва през 1929 г. и… продължава до днес!

Роден през 1914 г. като Франсоа Хенри Лалейн в Сан Франциско, син на френски имигранти, Джак от малък е пристрастен към сладкото, сандвичите и храненето на крак, нервен и с пристъпи на ярост (опитва да запали къщата на семейството, гони брат си с брадва и т.н.). За другите е луд; той обаче приписва това на начина си на хранене. На 1 5 г. попада на лекция за значението на здравето и храненето, която напълно го променя. Той се посвещава на здравословния начин на живот, диетите и тренировките, изучава човешката анатомия и почва да се занимава с вдигане на тежести.  През 30-те години на XX век такива занимания са редки, но при него дават бърз резултат. В училището става топспортист и влиза в отборите по футбол и борба. Той е първият отворил зала (тогава клуб) в САЩ – нещо нечувано през 1936-а, и водещ телевизионно предаване за фитнес и тренировки. Някои доктори съветват пациентите си да не стъпват при него и го определят като здравословно смахнат. Джак не се предава – предлага на клиентите тотално преобразяване на тялото, стимулира ги да тренират с тежести и изобретява няколко фитнесуреда (негов е първообразът на машината за лег екстензии).  В залата му има снек-бар за здравословна храна – за Джак тя е неразделна част от добрата форма.  През 1951-а води местно телевизионно предаване. В него показва упражнения, облечен в запазената си марка – тесен син комбинезон, подчертаващ стегнатата му физика. Благодарение на остроумието и саркастичните му забележки предаването стига национален ефир, а изразите му „линията на талията ти е линията на живота”, „човек не умира от старост, а от бездействие” ги повтаря цяла Америка. За да докаже, че разбира какво говори, през 1 955-а Джак става и „Мистър Америка”.

Виж повече “Джак Лалейн”

Брандън Рей

69 - JULY 2010Роден през 1980 г., Брандън Рей има две лица. Едното е на  културист: през юни 2007-а на „Junior Nationals”стана мпион в кат до 90 кг и абсолютен шампион, през 2008-а на USA Championship е 2-и до 90 кг, през 2009-а също, а на National Championship 2009 е 4-и. Другото е на бакалавър по английски и медийни комуникации, работещ в CNN, с акредитации в Белия дом, Пентагона и Държавния департамент, интервюирал Джордж Буш, Хилари Клинтън, Кондолиса Райс и др. Това лице обаче изведнъж изчезна от екрана – CNN го уволни без обяснения, като се предполага (Брандън не обича да говори за това), че причината е, че е билдер.

 – Брандън, ти си роден в Бруклин – като знам каква е средата там, се чудя как стана билдер, а не баскетболист…
_- Заради семейството ми. Имах всичко, което трябва на едно дете, за да расте нормално в квартал, където през ден имаше престрелки, а да продаваш наркотици бе най-лесния начин да си купиш нещо скъпо. Тогава това не ми правеше впечатление – чак когато се записах в колежа разбрах колко криминален е кварталът ни. Когато си на улицата основната ти мисъл е дали днес само ще те ограбят, или може да пострадаш повече. Колкото до баскетбола, той ми бе страст като на всички в Бруклин, но майка ми каза да си избера. нещо друго, защото никога няма да стана висок колкото Майкъл Джордан. В колежа трябваше да запиша някакъв спорт – в баскетбола и плуването нямаше места и избрах бодибилдинг. Не бях особено запален, защото си бях мускулест и никой нямаше да познае ходя ли в залата или не. Но в нея имаше много билдери и те почнаха да ме навиват да тренирам с тях, щото съм имал отлична генетика.
– Научи ли нещо от тях?
–  Нищо особено – освен правилния подход за един начинаещ.

Виж повече “Брандън Рей”

Явор Димитров 2-и на INBA

Явор Димитров
Явор Димитров

– Яворе, през юни ходи на състезание на международната федерация по натурален бодибилдинг (INВА) – къде бе то?
– В едно градче до Милано. Организацията бе много слаба, кантарът бе 7 часа – от 10 до 17 ч., в хотела имаше само закуска – нямаше обяд и вечеря с културистични менюта, губиха ми музиката… Бях само аз и председателят на федерацията ни по натурален бодибилдинг Йото Йотов – другите състезатели се отказали, като разбрали, че има вероятност да не им се поеме всичко. Т.е. ако е екскурзия, ще дойдат – иначе не… Категориите бяха или по ръст (общо 5), или по килограми – аз излязох в кат до 180 см. Имаше и категории до 80 и над 80 кг – можех да изляза и в кат до 80 кг, но разбрах късно.
– Защо категориите са такива – каква е разликата?
– Ами кат до 180 см е малко като класически културизъм – ограничения в килограмите спрямо ръста. Ако не влизаш в тези параметри, отиваш или до 80, или над 80 кг. При мен бяха 15 човека…
– Брей, колко натурални билдери имало…

– Общо бяха над 80 състезатели, имаше и бивши шампиони от IFВВ. Повечето обаче са ентусиасти – нали е натурално състезание… Американците напр. бяха само с някакъв командос – здрав, но от кръста нагоре. Схемата бе особена: в първия ден е европейското по категории, на следващия ден е световното, в което в една опън категория участват победителите от предишния ден. Събрали са ги, за да не се гладува както в IFВВ два полусезона.

Виж повече “Явор Димитров 2-и на INBA”

Културизмът е цяла наука

32 - JULY 2010.pdf - Adobe Acrobat ProfessionalНаско е роден през 1974 г. Започва да тренира през 1996-а, от 1999-а се заема сериозно с него и през 2003-а е шампион в кат до 80 кг. На европейското в Румъния през 2005-а е 5-и в кат до 80 кг, а в последните години е неизменен шампион у нас в кат до 85 кг.

– Не сме говорили с теб от 5 г. – след 5-ото ти място на европейското в Румъния… Какво се промени оттогава?
– Много неща… Раменете ми бяха много слаба група – сега не са, краката ми бяха силни, но вътрешната им част бе слаба – сега е пооправена. Липсваше ми задно бедро и задно рамо – сега са по-добре, ръцете сега са по-големи, а гърдите малко по-дълбоки. С широкия си гръб се гордеех – в момента обаче другите групи явно са дръпнали и при двоен бицепс стоя по-прибран. Широкият гръбен мускул не е така широк както преди, защото спрях с набиранията, а той със скрипци не става.
– Това зависи и от генетиката…
– Да, затова някои напредват за по-кратко, други за по-дълго време, има груби генетики, имам много яки колеги, но симетрията им е различна… Аз съм злояд и качвам много по-трудно, но пък по-качествено. В основен период тежа толкова, колкото съм и релефен – само обезводнявам и съм 5 кг надолу. Тази година напр. бях в отлична форма и бях за медал…
– Щях да те питам – какво стана на европейското в Холандия, че не излезе на сцената?
– Бяха обявили състезанието от 16 ч. Бил съм на много форуми и знам, че за 15 минути да минат всички и да ми дойде редът е невъзможно, дори в долните категории да са по 2-3 състезатели. Състезанието бе в залата на хотела ни (затова не се притеснявах), аз си бях в стаята – беше ми се схванал кракът и чаках да ме отпусне. В 16,10-16,15 ч ми звъннаха и казаха да слизам веднага, но вече нямаше никого и нямаше кой да ме намаже.

Виж повече “Културизмът е цяла наука”

Петър Дичков:

28 - JULY 2010.pdf - Adobe Acrobat ProfessionalС воля, труд и постоянство всичко е възможно

Петър е роден през 1991 г. в Гълъбово. Тренира от 12-годишен, за първи път излиза на състезание през 2009-а -4-и при юношите в кат над 70 кг. През 2010 г. е 3-и в кат.   класически културизъм. Какво толкова, ще кажете -интересното обаче е, че за да излезе на сцената през 2009-а, той сваля 40 килограма!

– Петре, как реши да се занимаваш с тежести?
– Заради комплекси. Те са причината много от големите културисти да започнат да тренират и да стигнат до върха. Като малък бях пълно дете и бях комплексиран – не се харесвах и затова почнах да тренирам.
– Имаш невероятно постижение – свалил си 40 кг! За колко време стана това и къде?
– Подготовката ми за състезанието през 2009-а започна на 5 януари при 128 кг тегло – на 10 май на кантара на младежкото в Пловдив бях 88 кг обезводнен. И тук основният мотив да сваля тези килограми бяха комплексите. Много хора ме подценяваха – дори когато казах, че ще се готвя за състезание по културизъм, преди да почна диетата, никой не вярваше и ми се смееха в лицето. Бях решил да им докажа, че с воля, труд и постоянство може да стане – и го доказах, макар че не бях на върхово ниво. А свалянето стана в една малка заличка в Гълъбово. Там има всичко необходимо: предимно свободни тежести, има и машини, но при доста примитивни условия. Тя е и единствената там – с две думи хардкор зала…
– Може би затова си направил и хардкор сваляне. Значи можело и без машини…

Виж повече “Петър Дичков:”

Юли Русев пред “Олимп”

Юли Русев
Юли Русев

– Юли, за последен път говорихме през 2007-а – къде се изгуби оттогава?
– След републиканското през 2008-а реших да спра да се състезавам за известно време. Откакто минах в тежката категория, нямах хубави класирания и се нуждаех от почивка, в която да кача колкото може повече маса. Тази година излязох на квалификацията, но без да правя основен период… 6 седмици не тренирах – бях в Америка, и като се върнах, направо почнах диетата за състезание. Исках да пробвам методиката на американците – след голямо състезание почиват 2-3 месеца и после започват. Аз тръгнах от 103 кг, стигнах до 114 кг и на сцената бях 107 кг.
– Значи при теб всичко е обърнато: в основен период правиш релеф, в предсъстезателен качваш маса… Имаше ли ефект?
– При мен да. Аз не мога да поддържам големи килограми, а и в желанието си да ги направим качваме много излишно тегло: мазнини, вода, после пък трябва труд да го изчистиш… Когато почнах тази методика, пресата ми бе добре и почти бях релефен…
– Какво тогава не достигна?
–  Време. И направих грешката на повечето наши културисти: готвим се по най-старата методика за обезводняване – калиево-натриева помпа, наливане с вода и т.н. Това вече не се прави никъде освен у нас. Прочетох в „Олимп” как за два дена момчетата стават страшни – всичко е правилно едно към едно,

Виж повече “Юли Русев пред “Олимп””

Ейвън Сентопени

Ейвън Сентопени
Ейвън Сентопени

В интервюто на Стоил Стоилов в бр. 8/2006-а той споменава за някой си Ейвън Сентопени, от когото е загубил титлата в абсолютната категория на NPC Juniors. Оттогава роденият през 1982-а в Бриджпорт, Кънектикът, Ейвън, когото определят като фен една от най-добрите генетики, извървя дълъг път. Съчетавайки работата си на застрахователен агент с бодибилдинга, на първото си състезание „Bev Francis Atlantic States” през 2005-а е шампион при тежките и абсолютен шампион, през 2006-а на ,”NPC Junior Nationals” е първи при свръхтежките и абсолютен шампион и 2-и на “NPC National Bodybuilding & Fitness Championships” (първи е Дезмънд Милър), а през 2007-а е шампион в свръхтежката и абсолютен шампион на “NPC National Bodybuilding & Fitness Championships” и взе профикарта. През 2009-а спечели първото си професионално състезание „New York Рго”. И когато всички очакваха да излезе на „Мистър Олимпия”, той се отказа. При ръст 180 см, 114 кг на сцената, 114 кг тегло и ръка 56 см не друг, а Джей Кътлър го определи като следващата голяма бяла надежда в бодибилдинга…

– Миналата година спечели първото си професионално състезание „New York Рго” от първо явяване – какво бе усещането да станеш шампион пред собствена публика?
– Страхотно. Още повече че си го бях поставил като цел и си представях как го печеля. Още след полуфинала имах добро предчувствие, но знаех, че няма гаранция...

Виж повече “Ейвън Сентопени”

Атанас Николаев

43 - JUNE 2010Като се подценявам, се надъхвам

Атанас е роден през 1987 г. в Попово. Завършва НСА специалност културизъм. През 2007-а и 2008-а е шампион при младежите в кат. до 70 кг, на балканиадата през 2010г. е балкански шампион, а на европейското – европейски шампион в кат до 80 кг.

–   Всяка  победа   е трудна, затова поздравления за европейския шампион от      „Олимп”! Какви бяха съперниците?
–  Имах трима основни конкуренти: 2-ият Йонатан Реверте бе, както казваме, хиксобразен и с хубава структура. Краката му куцаха като обеми, но иначе бе много добре (може би затова се държеше надуто като звезда). 3-ият Винсенте Сантамария бе натрупан, но с грозна структура. 4-ият Артур Станчак (Пол) бе много по-красив от него и за мен той трябваше да е 3-и. Не очаквах че ще вляза в тройката – аз
съм си малко песимист, даже много, и смятам, че е добре винаги да се подценяваш. Така винаги се надъхвам, давам си повече зор и нещата стават.

– Явно сега много си се подценил…
– (Смее се) Не знам – като обеми най-добре бях в Пазарджик. На европейското бях по-воден. След балканското бях 83 кг и за да вляза в кат до 80 кг, отидох на сауна и на кантара бях 79 кг. Принципно свалям бързо, но след сауна се чувствам три пъти по-зле, отколкото след тренировка.

Виж повече “Атанас Николаев”

Стоян Панчев пред “Олимп”

33 - JUNE 2010Стоян е роден през 1975 г. в Пазарджик. Следва културизъм в НСА и завършва семестриално, но не се явява на държавен изпит.  През 1999-а е балкански шампион в кат. до 90 кг., след което се появи чак през 2009-а на републиканското, където е шампион до 90 кг. В момента се занимава с бизнес, който за читателите ще е доста интересен.

– Да караме по реда си – как започна да тренираш?
~ Като младеж не съм имал конкретни цели. Харесвах бодибилдинга предимно от списания и вестници, а и в Пазарджик имаше няколко доста добри културисти: Стоил Стоилов, Петко Гайтанджиев (тренирах с него в техния фитнес „Атлетик”), Георги Диментиев… Избрах бодибилдинга донякъде и заради новата тогава специалност „културизъм” в НСА. Там бяхме в един поток с Галин Коларов, със Стоил Стоилов пък 2 г. живяхме в една стая. Казват, че тогава се е тренирало трудно – не бих казал, по-скоро трудно бе финансово да се осигури всичко като храна и медикаменти. Тогава пилешкото филе бе доста скъпо, горе-долу като сега, и в подготовката разчитах на риба – хек и мерлуза.
– Стоил е интересен събеседник – научи ли нещо от него?
– Наистина е интересен – отначало не искаше да комуникира с мен, поне не на такива теми. После се сприятелихме и научих някои неща от него – главно предсъстезателни и свързани с храненето. Наблюдавах как се храни – в основен период качваше доста килограми и след това почваше свирепи диети.

Виж повече “Стоян Панчев пред “Олимп””

Добромир Делев

29 - JUNE 2010Абсолютен на “Jay Cutler Classic”!

– Добромире, честито! Каза, че отиваш за първото място и си го взе – стана абсолютен на „Jay Iutler clasic”. Трудно ли бе пътуването до Америка?
– Зле ми се отрази. Трудна бе и часовата разлика – 8-9 часа и едва се справих с нея, въпреки че отидох 4 дена по-рано. По пътя трябваше да пия много вода и понеже не дават да се внася на борда, изпих 1,5 литра  и се качих в самолета с празно шише. Там в тоалетната  има вода и с една малка чашка го пълних 3-4 пъти. Изпих 6-7 литра докато пътувахме и слязох пак с празно шише. Абе излъгахме ги американците (смее се)…
– Каква организация бе направил Джей Кътлър?
– Никой не те посреща както тук по състезанията. Трябва да имаш американски адрес, платен годишен членски внос на NPC и отделно 60$ такса участие – общо към 150 долара, които спонсорът ми Лари Нобел покри. За да съм сигурен поръчах боя още у нас, но ми излезе скъпичко – 300 долара за 5 кутийки, а понеже пратката е над 60 долара, загубих един ден на митницата в Свиленград плюс още 80 долара за мито.
– А как се справи с храната по пътя?
– Взех си ориза, житенки, сушени плодове и др. в багажа, а на борда само месо – разрешават, но трябва да го изядеш, докато слезеш. Не дават да се внася храна в Америка. В самолета попълваш формуляр какво носиш, но аз не я писах да не ми я вземат. Като кацнах казах какво нося, а американецът казва „Знаеш ли, че глобата е 300 долара?” Почнах да се правя че не разбирам, той бутна един човек, онзи се обърна – българин! Пита имам ли пресни плодове, месо и като казах не, вика „изчезвай веднага”.

Виж повече “Добромир Делев”

Явор Димитров пред “Олимп”

26 - JUNE 2010 Явор е роден през 1987 г. във Враца. До 13-годишен учи в спортното училище там и тренира футбол. След това се премества с  родителите си в София и през  2007-а влиза в НСА,специалност културизъм. За първи път излиза през 2007 г. при младежите класически културизъм – 2-и  кат опьн. На републиканското по клас. културизьм с.г. е 7-и и 10-и на републиканското за мъже в  кат до 75 кг. През 2008-а е шампион при класиците в клас опън, а на световното за младежи е 10-и в кат опън (от 27 участници). През 2010 г. е 2-и на турнира „Русе” и 2-и на квалификацията в София.

– Яворе, всички драпат да станат футболисти, а ти се отказа от футбола – защо? -Прецених, че връзките ми не стигат, за да продължа. До 18  г. играеш според качествата си, над 18 г. според връзките.

– Бил си полузащитник, а там пада голямо бягане – да не би оттам метаболизмът ти да е бърз?
– Не бих казал – върху метаболизма си може да влияе всеки чрез диети, различни тренировъчни програми и т.н. Обясненията из залите „дебела ми е кожата”, „такъв ми е метаболизмът” приемам с насмешка – ти знаеш, че и на 70 години човек може да има преса и мускули. Щом той може, защо да не можеш и ти? На футбола дължа само краката – те ми вървят добре, и здравата сърдечносъдовата система, което не е малко.

Виж повече “Явор Димитров пред “Олимп””

От Армения до Америка

Грег Атоян

Грег Атоян
Грег Атоян

Понякога успехът идва веднага – като при Фил Хийт, който за съвсем кратко време след като почва да тренира, става абсолютен шампион на САЩ и от първия си опит взема профикарта. При повечето състезатели обаче не е така: може да минат години, докато ги забележат на сцената. Боб Чичерило напр. се състезава на национално ниво 13 години и чак тогава става шампион на САЩ. Човекът, за когото ще стане въпрос тук, също попада в списанията по трудния начин – нужни са 6 години и 15 състезания (в 4 от които е втори), докато стане професионалист. Повечето биха махнали с ръка… но не и Грег Атоян, който просто не знае как да спре.

Виж повече “От Армения до Америка”