Джей Кътлър: Най- доброто от мен

Това е статията, която не исках да пи­ша. Ще бъда честен с вас – не съм въодушевен да говоря за това кол­ко тежко вдигам в куп упражнения. Ка­къв е смисълът? Аз съм билдер и пове­чето от вас, които четат това, също са билдери. Тежестите, които използваме, не са нищо друго освен средство, с ко­ето шлифоваме физиката си. Съдят ни според нея и на сцената или на плажа няма никакво значение с колко правиш бицепсово сгъване – гледат се размер, форма, дефиниция, цялостна структура, симетрия и пропорции. Може да каже­те че по-големият мускул е и по-силен, но не винаги е така.

Read more “Джей Кътлър: Най- доброто от мен”

Декстър Джексън: Не ме отписвайте!

– Декстър, да започнем с 2009-а, в която защищаваше титлата си „Мистър Олимпия”. Беше ли в достатъчно добра форма да спечелиш пак тогава?

– Бях много доволен от физиката, която показах – мислех, че съм в топкондиция, но явно съдиите не са я видели. Със сигурност обаче трябва­ше да съм  втори (Декстър бе 3-и, 2-и бе Бранч Уорън).

–  На Арнолд кла­сик” 6 месеца след това  се  смъкна още по-надолу – 4-и, а го бе печелил 3 пъти преди…

– Знам, че не бях ре­лефен както трябва, но 4-ото място ми бе като плесница. В един момент мис­лех, че спорът ще е между мен и Фил Хийт, после, като гледах снимките от полуфинала, виждах как Кай Грийн печели. И накрая…

– …си каза „на съдиите им писна да ме гледат един и същ – трябва да им предложа нещо различно”?

–  Не бе това. Просто усещах, че трябва да направя нещо с тренировката си. С нея бях в застой и трябва­ше да опитам нещо ново. Чарлз Глас ми бе казал, че трябва да потренирам с него и това постоянно ми се въртеше в главата.

Read more “Декстър Джексън: Не ме отписвайте!”

Сет Ферос

Сет ФеросПреди година никой не бе чувал за Сет Ферос. За първи път излезе на състезание през март 2009-а – през ноември същата година на NPC Nationals слезе от сцената като шампион в кат до 90 кг, абсолютен шампион и взе професионална карта. Кой става професионалист на 25 години толкова бързо – само за 8 месеца? Майк Матарацо стана първи на регионално шоу през 1989-а, но чак след 2 години – през 1991-а, би звезди като Флекс и Крис Кърмиър, спечели шампионата на САЩ и стана професионалист. Друг пример е Фил Хипт, но той спечели NPC USA от 4-ия път. А NPC Nationals не е локално шоу – то е най-трудното и престижно състезание за аматьори в САЩ, с победители като Шон Рей, Ли Хейни, Кевин Леврон, Джей, Бранч Уорън, Виктор Мартинес… Колкото и да си напрягам паметта, не мога да си спомня друг да е постигнал това, което нашият човек направи – а следя състезанията повече от четвърт век. Кой е той ли? Сет Ферос!

Read more “Сет Ферос”

Спомените на „Мистър Олимпия”

Дориан Йейтс: Днес, в навечерие­то на „Мистър Олимпия 2010″, за мен е естествено да изпадна донякъде в носталгия за състезанието, на което оставих знак в бодибилдинг историята. Затова този месец ще ви разходя по пътечката на спомените ми – Спомените на “Мистър Олимпия”, за седемте пъти, в които се изкачих на най-престиж­ната сцена в бодибилдинга.

1991: ОТИВАМ В ДИСНИЛЕНД
Бях спечелил квалификация за „Мистър Олимпия” на професионалния си дебют през май 1990-а на Нощта на шампионите, класирайки се 2-и след починалия Мохамед Беназиза. След това състезание Джо Уидър ми изпрати самолетен билет за Калифорния и видях Меката на бодибилдинга тогава Венийс бийч и „Gold’s Gym”. Тъй като това бе много преди ерата на Интернет, около тях все още във въздуха витаеше много мистика. А за едно младо момче от Бирмингам, Англия, това бе все едно сбъднал се сън. Всички ме тупаха по рамото и ме навиваха да изляза на „Мистър Олимпия” тогава, но аз знаех, че още не съм готов.

Read more “Спомените на „Мистър Олимпия””

Завръщането на Супермен

leeЛи Прийст Маккътчън (както е пълното му име) се качи за първи път на сцена на 13 години, заедно с майка си на смесени двойки в Нюкясъл, Австралия. Кой можеше да предположи, че това ще му стане професия за цял живот, която ще го изведе на сцената на „Мистър Олимпия”? 20 години по-късно той се върна отново в Австралия, където на спокойствие възстанови физиката си за щурм на професионалната сцена през ноември на „Sacramento Pro”.Днес, след почти 3 г. бездействие – наказан да не се състезава за IFВВ поради участието си в други федерации, след травмата на бицепса, която наложи операция през януари 2009-а, татуировките на лицето му, които бяха поизбледнели, днес са напълно нови и Ли е готов да разкаже нещо повече за Завръщането на Супермен:

– След наказание от 2 г. заради участието си в PDI и нейното Нощта на шампионите се върна в IFВВ, но скъса бицепс, което те спря от състезания за още година. Сигурно бе трудно е да стоиш и да чакаш?
–  Всичко това мина – да не се връщаме пак на него. Колкото до бицепса, опитах да преместя голям телевизор с плосък екран и скъсах сухожилието му, с което се залавя за рамото. Не съм късал бицепс – само сухожилието, което го държи…

Read more “Завръщането на Супермен”

Дъг Милър

72-1Толкова сме слушали, че натуралните билдери не са така впечатляващи както „другите“, че това вече е правило. А има удивителни натурални културисти с нереална физикапросто те се нуждаят от малко внимание и публичност. Този месец пред вас е един от найдобритеако не и найдобрият, сред тях, световният шампион на IFPA Дъг Милър…

– Знам, че си завършил биохимия и молекулярна биология – каква е връзката с бодибилдинга?
–  Просто при всичките тези науки нещо липсваше. И когато като първокурсник един от съквартирантите ми ме заведе във фитнесзалата, разбрах кое е било. Въпреки че образно казано живеех на село, когато завърших, си бях с добра физика – тежах 80 кг и знаех това-онова за тренировките. А и вече имах знанията да си направя сам хранителна и суплементна програма.

Read more “Дъг Милър”

Пътят до Мистър Олимпия: първите ми години

68-1Джей Кътлър: Не си губя Времето да гледам назад, защото постоянно мисля какво предстои да правя. Но когато се връщам в миналото, почти никога не е в годините, които прекарах в преследването на Рони или в първите ми две години като „Мистър Олимпия” след това. Най-хубавите ми спомени са Пътят до Мистър Олимпия: първите ми години от началото на пътуването ми. Тези съзидателни години поставиха начало­то на всичко, което последва след това и ме направиха човека, който гледа към четвъртата си „Мистър Олимпия” след броени дни. Но понякога мога да откача, когато спра и се замисля, откри­вайки, че тренирам малко повече от половината си съзнателен живот!

Read more “Пътят до Мистър Олимпия: първите ми години”

Визитата на Ливанския лъв – Самир Банут

Самир БанутТакъв събеседник се случва веднъж в живота. Никога не бях и помислял, че ще взема интервю от „Мистър Олимпия” в България. Ето че и това стана – благодарение на Патрик Ангелов и фирма „Биогейм”, поели разходите по престоя му. Те­мите бяха много и Самир Банут, „Мистър Олимпия ’83”, отго­вори изчерпателно, но помоли някои неща да останат между нас. Главното обаче е тук. Докато бе в България, с него станахме много близки, затова разговорът ни е в първо лице.

Наречен от феновете си Ливанския лъв, Самир Банут е роден на 7 X 1955 г. в Ливан. Започва да тренира бодибилдинг през 1972 г., а професио­нално се занимава от 1974 г. През 1976 и 1978 г. печели „Mr International, а през 1979 г. на све­товното първенство за аматьори е първи в кат до 90 кг. През същата 1979 г. печели и „Best in the world” и „Mr Universe”…

Read more “Визитата на Ливанския лъв – Самир Банут”

Мечтата на Франсиско Баутиста

Франсиско БаутистаВ репортажа от европейското в Мадрид се появи едно име – Франсиско Баутиста… И ви посъветвахме да го запомните. Ето го сега пред вас. Той не говори английски и преводач бе вицепрезидентът на испанс­ката федерация по бодибилдинг Хосе Рамос. Шам­пионът от европейското се оказа човек ка­то всички нас, приятен събеседник и с чув­ство за хумор.

Първо да ви се представя – списание Олимп” от България (подавам му юлския брой,   отворен  на неговия постер, той го взема и го показва на неговите хора).  Срещнахме се преди половин година в Мадрид…  Всъщност откога тренирате?
– Започнах на 16-годишна възраст, през 1987 година – досега това са 12 години…

Read more “Мечтата на Франсиско Баутиста”

Джак Лалейн

JLТози път ще ви представим не културист, а човек, който на 95 г. прави лицеви опори на върха на пръстите си. Отворил първата фитнесзала в Америка, наричан Кръстника на фитнеса, фитнескариерата му почва през 1929 г. и… продължава до днес!

Роден през 1914 г. като Франсоа Хенри Лалейн в Сан Франциско, син на френски имигранти, Джак от малък е пристрастен към сладкото, сандвичите и храненето на крак, нервен и с пристъпи на ярост (опитва да запали къщата на семейството, гони брат си с брадва и т.н.). За другите е луд; той обаче приписва това на начина си на хранене. На 1 5 г. попада на лекция за значението на здравето и храненето, която напълно го променя. Той се посвещава на здравословния начин на живот, диетите и тренировките, изучава човешката анатомия и почва да се занимава с вдигане на тежести.  През 30-те години на XX век такива занимания са редки, но при него дават бърз резултат. В училището става топспортист и влиза в отборите по футбол и борба. Той е първият отворил зала (тогава клуб) в САЩ – нещо нечувано през 1936-а, и водещ телевизионно предаване за фитнес и тренировки. Някои доктори съветват пациентите си да не стъпват при него и го определят като здравословно смахнат. Джак не се предава – предлага на клиентите тотално преобразяване на тялото, стимулира ги да тренират с тежести и изобретява няколко фитнесуреда (негов е първообразът на машината за лег екстензии).  В залата му има снек-бар за здравословна храна – за Джак тя е неразделна част от добрата форма.  През 1951-а води местно телевизионно предаване. В него показва упражнения, облечен в запазената си марка – тесен син комбинезон, подчертаващ стегнатата му физика. Благодарение на остроумието и саркастичните му забележки предаването стига национален ефир, а изразите му „линията на талията ти е линията на живота”, „човек не умира от старост, а от бездействие” ги повтаря цяла Америка. За да докаже, че разбира какво говори, през 1 955-а Джак става и „Мистър Америка”.

Read more “Джак Лалейн”

Брандън Рей

69 - JULY 2010Роден през 1980 г., Брандън Рей има две лица. Едното е на  културист: през юни 2007-а на „Junior Nationals”стана мпион в кат до 90 кг и абсолютен шампион, през 2008-а на USA Championship е 2-и до 90 кг, през 2009-а също, а на National Championship 2009 е 4-и. Другото е на бакалавър по английски и медийни комуникации, работещ в CNN, с акредитации в Белия дом, Пентагона и Държавния департамент, интервюирал Джордж Буш, Хилари Клинтън, Кондолиса Райс и др. Това лице обаче изведнъж изчезна от екрана – CNN го уволни без обяснения, като се предполага (Брандън не обича да говори за това), че причината е, че е билдер.

 – Брандън, ти си роден в Бруклин – като знам каква е средата там, се чудя как стана билдер, а не баскетболист…
_- Заради семейството ми. Имах всичко, което трябва на едно дете, за да расте нормално в квартал, където през ден имаше престрелки, а да продаваш наркотици бе най-лесния начин да си купиш нещо скъпо. Тогава това не ми правеше впечатление – чак когато се записах в колежа разбрах колко криминален е кварталът ни. Когато си на улицата основната ти мисъл е дали днес само ще те ограбят, или може да пострадаш повече. Колкото до баскетбола, той ми бе страст като на всички в Бруклин, но майка ми каза да си избера. нещо друго, защото никога няма да стана висок колкото Майкъл Джордан. В колежа трябваше да запиша някакъв спорт – в баскетбола и плуването нямаше места и избрах бодибилдинг. Не бях особено запален, защото си бях мускулест и никой нямаше да познае ходя ли в залата или не. Но в нея имаше много билдери и те почнаха да ме навиват да тренирам с тях, щото съм имал отлична генетика.
– Научи ли нещо от тях?
–  Нищо особено – освен правилния подход за един начинаещ.

Read more “Брандън Рей”

Ейвън Сентопени

Ейвън Сентопени
Ейвън Сентопени

В интервюто на Стоил Стоилов в бр. 8/2006-а той споменава за някой си Ейвън Сентопени, от когото е загубил титлата в абсолютната категория на NPC Juniors. Оттогава роденият през 1982-а в Бриджпорт, Кънектикът, Ейвън, когото определят като фен една от най-добрите генетики, извървя дълъг път. Съчетавайки работата си на застрахователен агент с бодибилдинга, на първото си състезание „Bev Francis Atlantic States” през 2005-а е шампион при тежките и абсолютен шампион, през 2006-а на ,”NPC Junior Nationals” е първи при свръхтежките и абсолютен шампион и 2-и на “NPC National Bodybuilding & Fitness Championships” (първи е Дезмънд Милър), а през 2007-а е шампион в свръхтежката и абсолютен шампион на “NPC National Bodybuilding & Fitness Championships” и взе профикарта. През 2009-а спечели първото си професионално състезание „New York Рго”. И когато всички очакваха да излезе на „Мистър Олимпия”, той се отказа. При ръст 180 см, 114 кг на сцената, 114 кг тегло и ръка 56 см не друг, а Джей Кътлър го определи като следващата голяма бяла надежда в бодибилдинга…

– Миналата година спечели първото си професионално състезание „New York Рго” от първо явяване – какво бе усещането да станеш шампион пред собствена публика?
– Страхотно. Още повече че си го бях поставил като цел и си представях как го печеля. Още след полуфинала имах добро предчувствие, но знаех, че няма гаранция...

Read more “Ейвън Сентопени”

Кевин Енглиш

Кевин Енглиш
Кевин Енглиш

За първи път Кевин Енглиш се появи на “Atlantic States” през 1996-а (2-и в кат. до 80 кг.). След като става абсолютен шампион на “Junior Nationals” и на “NPC Nationals” през 1998-а, той взе профикарта, но заради ниския си ръст бе забелязан чак през 2008-а – 2-и на “New York Pro” до 202 паунда (91,7 кг.). През 2009-а е първи на същото състезание и победител в “202 Showdown” – новата “Мистър Олимпия” за най-добрия културист в света до 92 кг.

– Ти си известен с това, че тренираш много тежко чак до деня на състезанието – откъде намираш енергия и мотивация, когато в края на подготовката си изтощен?
– От дните, когато тренирах борба. Научиха ни да сме психически силни и да тренираме въпреки болката и умората. В последните 4-6 седмици съм направо изсмукан, но като дойде време за тренировка, умората изчезва. А в последните 3-4 седмици се чувствам като зомби…
– Да, но това се оправда – стана „Мистър 202 Showdown”…
– Винаги се старая във всички състезания да съм в най-добра форма, защото и за минута не допускам, че другите няма да са във форма. Така тренирам по-лесно – иначе психически се отпускаш и желанието и фокусът не са каквито трябва.

Read more “Кевин Енглиш”

Стан Ефердинг: Най-силният билдер на света!

71 - APRIL 2010Флекс Уилър: “Тук ще ви представя интересен човек, когото с гордост мога да нарека мой приятел. Да, той е билдер: на „NРС Juniors” през 1991-а е 6-и в тежката категория, през 1997-а е 2-и на „Еmеrald Сир”, през 2006-а печели това състезание в кат над 100 кг, а през 2008-а е абсолютен шампион. През 2009-а на „NРС Masters” той е абсолютен шампион. Освен това е и най-силният сред билдерите в света, тъй като години се състезава и като трибоец. И последна подробност: не го прави за пари, тъй като е предприемач и има многомилионен бизнес.”

– Стан, кажи за начало нещо за себе си.
– Роден съм и израснах в Портланд, Орегон. В гимназията бях 44 кг с мокри дрехи и отначало тренирах борба, но след това ме привлече европейският футбол. И до днес го играя…
–  Тогава сигурно си бил доста различен от сега… И защо точно футбол – толкова ли беше бърз и подвижен?
– Защото в махалата всички деца го играеха. Дори имахме отбор – започнахме на 6 г. и продължихме до гимназията.
– А кога за първи път се заинтересува от тежестите?
– Баща ми беше купил един комплект –  от онези с пластмасово покритие и пясък вътре, плюс нестабилна лежанка. Беше ги сложил в гаража и почнах да се навъртам там. Но не постигнах резултати и не бях много заинтересуван. Тогава гледах да свърша с часовете и да бягам на работа – още от 10 г. почнах да помагам на майка ми и оттогава работех почти на пълен работен ден. През 1985-а в колежа получих покана да вляза в отбора по футбол и тогава почнах да ходя постоянно в залата с тежести – вече бях 64 кг. През 1988-а един приятел помогна да се подготвя за първото си състезание – малко регионално в Орегон.

Read more “Стан Ефердинг: Най-силният билдер на света!”

Марк Алвизи

68 - APRIL 2010Марк е на 33 г. Първото му състезание е през 2001-а – абсолютен шампи­он на „NABF Florida Supernatural”, на „Musclemania Superbody” през 2002-а е шампион в кат до 85 кг и абсолютен шампион. През 2007-а е шампион в тежката (до 100 кг) категория при   аматьорите на „Арнолд класик”, през 2008-а е респ. 4-и и 2-и на NРС USA и NРС National, а през 2009-а е шампи­он в тежката катего­рия и абсолютен шампион на NPC USA.

– Поздравявам те за първото място. Стана абсолютен шампион в най-трудното състезание за аматьори в света. Коя бе най-силната емоция на сцената?
– Преди да стигна до емоциите, трябваше да спечеля категорията. Притеснявах се много повече за нея, отколкото за абсолютната, тъй като Ли Банкс изглеждаше много добре. Стоях до него при обявяването и като чух името на третия, в главата ми нахлу кадър от миналогодишното състезание. Тогава пак стоях до Майкъл Либераторе и си чух името след третия, затова в главата ми се въртеше само „Не ми казвай името сега!”. Когато чух „Ли Банкс”, дори не се зарадвах – главата и раменете ми се отпуснаха и усетих не радост, а облекчение, все едно от мен падна тежест…
– От NPC USA започнаха започнаха пътя си някои от най-добрите и най-известните състезатели в последните 20 г. – Флекс, Крис Кърмиър, Фил Хийт, Мелвин Антъни, Майк Матарацо, Еди Робинсън, Денис Джеймс – как се чувстваш в такава компания?
– Невероятно! Някои от тях са най-добрите в този спорт и те ми проправиха пътя дотук.
– Е, ти си беше фаворит още преди състезанието… Но как успяваш да поддържаш нормалния режим на хранене, тренировки и сън при толкова много пътувания?
– Не питай… Най-голямото предизвикателство е храненето…

Read more “Марк Алвизи”

Летящия холандец

72 - FEBRUARY 2010Едуард (Ед) Ван Амстердам е роден през октомври 1972 г. в (познахте!) Амстердам. На 10 години подписва първия си аматьорски договор, но… като колоездач. Както повечето европейци – включително Ар­нолд, Ед опитва силите си във футбола – в любимия „Аякс”, след което се пробва и ка­то трибоец, и то доста добре. Подобно на Рони, постъпва в полицията и оттогава е и любовта му към тежестите. Тренировъчната му философия е, че базовите смесени движения с прогресивно нарастваща тежест качват мускулна маса най-добре. Зимите в Холандия са сурови, през тях той винаги тренира в залата и забелязва как мускулите му почват да растат. Резултатите не закъсняват: през 1991-а е шампион при младежите  „НоПапс! бгапс! Рпх” (версия ШВР), през 1996-а пак там е 2-и при тежките, през 1997-а на европейското на 1РВВ е 4-и при тежките и шампион на „НоПапс! бгапс! Рпх”. През 1999-а става професионалист и излиза на Нощта на шампионите, но още му е рано – остава 17-и. Трябват му 6 г., докато стигне топниво, най-вече заради ръста му 186 см – високият винаги изглежда лек на сцената, въпреки че в основен период Ед е 140 кг (стигал е до 155!), а на сцената е 134 кг. Но пред съдиите такива извинения не вървят и затова най-високото постижение на Ед е 7-о място на „НоПапс! бгапс! Рпх 2002″. През 2003-а, 2004-а и 2005-а – нищо особено, ако изключим шоуто му на „!гоптап 2005″ – тогава съчетанието му е все едно играе баскетбол. Но… е 13-и. През 2006-а си дава дълга почивка, за да наглежда болната си майка, а през 2007-а го очаква екшън. Една нощ го събужда алармата на залата му, той отива там и още докато излиза от колата е повален на земята от 15-ина полицаи. Слагат му белезници, торба на главата и го откарват в полицията…

Read more “Летящия холандец”

Бранч Уорън

69 - FEBRUARY 2010Бранч изгря през 1992-а, когато спечели „Teen Mr America” и стана абсолютен шампион. На „Teen Nationals” през 1993-а бе първи в кат до 90 кг и отново абсолютен, а през 1999-а бе 4-и в тежката категория на „NPC Junior Nationals”. Но тези успехи не трябва да ви заблуждават – кариерата му изобщо не беше лека. Нужни му бяха 10 г., докато вземе профикарта и още толкова, докато стигне нивото си днес. Роден през 1975-а в Тексас, при ръст 175 см той се радва на популярност, за която всеки професионален билдер може само да завижда…

– Като те гледах на “Мистър Олимпия2009 ми заприлича на Роки Балбоа от първия филм “Роки” – притиснат в ъгъла състезател. Затова ли публиката полудя по теб?

– Абсолютно. От всички на сцената това за притиснатия в ъгъла важеше най-много за мен. Преди Олимпията никой не ме слагаше в шестицата, говореха, че да вляза в нея не ми е било по силите. А и аз не обичам да разправям наляво-надясно какви коли имам, какви са ми гуменките и други глупости. Всичко личи на сцената и смятам, че Джей Кътлър и аз показахме какъв е истинският бодибилдинг в момента. Джей е класен артист и състезател – след като го обявиха за първи, той вдигна ръката ми като признание за това какво постигнах с второто си място…

Read more “Бранч Уорън”

Самураят

72 - JANUARY 2010Хидетада Ямагиши е роден през 1973-а в Сапоро, зимния център на Япония. Ските обаче не го привличат – като тийнейджър му харесват по-мъжки спортове и той започва да тренира и играе ръгби. Но тежи само 59 кг и няма шанс срещу големите рогачи. За да е конкурентен, почва да тренира с тежести и при завършване на гимназията вече е качил 23 кг. Хидетада се замисля в какво да вложи енергията си и решението е просто – бодибилдинг. Пак тогава – на 20 г., излиза на първото си състезание. Намира и персонален треньор, но въпреки че в Япония има много талантливи културисти, те, както почти всички азиатци, са предимно в леките категории. Освен това там бодибилдингът е второстепенен и аматьорски спорт. А Хидетада има генетика, иска да се развива и през 2003-а постига първата си мечта – взема профикарта. През 2005-а излиза на „Ironman” с бяла маска и самурайски меч – е, влиза в новините, но е последен. През 2006-а пак на „Ironman” е 15-и. Явно с маски и мечове няма да стане и тогава е големият му шанс – след състезанието се запознава с Милош Шарчев, който се съгласява да го подготви за „San Francisco Рго” след 2 седмици. За това време според Хидетада той дръпва страхотно, а и се класира 11-и. И взема най-важното си решение – продава колата си, събира си багажа и отива да живее във Фулертън, Калифорния, където е залата на Милош. Успехите не закъсняват: през 2007-а е 7-и на „Ironman”, 3-и на „Sacramento Рго” и тогава идва звездният миг – Хидетада е първият японски културист, излязъл на „Мистър Олимпия”. Но е разочарован – при ръст 165 см на сцената той е 100 кг и остава 13-и. А и съдбата му е приготвила изпитание – навръх Коледа 2007-а той е арестуван на летището в Лос Анжелис…

Read more “Самураят”

Дориан Йейтс

70 - JANUARY 2010В бодибилдинга няма журналист, който да е бил толкова близък с някой „Мистър Олимпия”, както бившият главен редактор на „FLЕХ” Питър Макгъх с Дориан Йейтс. Те започ­наха заедно пътя си – единият като журналист, другият ка­то един от най-великите състезатели, по едно и също вре­ме в Англия. Питър бе този, който забеляза Дориан още на първото му състезание и който му даде прякора Сянката. Ето впечатленията му за пътя на Дориан…

“Бе 20 юли 1985-а и се бях запътил съм Морекамб на шампионата на Западния бряг на Англия. Тогава работех за „Мusclе&Со” и от месеци слушах за един билдер от Бирмингам – Дориан Йейтс, който щеше да излезе в средната категория. Заради ужасния трафик обаче закъснях и когато влязох в залата, състезанието бе почнало. Попитах дали средната категория е минала и казаха, че ей сега им почва волната програма. Видях в дъното на залата Франк Ричардс – току-що завършил 5-и на $Нощта на шампионите” В Ню Йорк. Отидох да го поздравя и между другото го попитах колко още ще се състезава. „Ами още 1-2 години”, каза той. Докато изненадан питах „Защо”, чух началото на „Sweet dreams are made of these” на „Юритмикс”. Той погледна през рамото ми и каза: ..Зашото момчета като този идват след мен”. Обърнах се и тогава видях за първи път Дориан.

Read more “Дориан Йейтс”

Да спечелиш “Арнолд” и да загубиш всичко

57-1Шон Рей: „През 1990-а се реши допингтест да има за професионалистите и го направиха за първи път на 2-ото издание на „Арнолд класик” в Кълъмбъс, Охайо. 14-те най-добри в света излязоха на сцена след теста в деня на състезанието. Идеята бе нова, но предизвика грандиозен скандал и резултатите й щяха да ми съсипят живота, а бях само на 24 години. Ето какво стана…

Въпреки че минаха 19 години, си спомням победата в първото си професионално състезание все едно бе вчера. Тогава, след първото „Ironman” през 1990-а, сложих $10 000 в джоба си и съобщих на света, че пристигам. Можех да задържа върховата си форма още 2 седмици – за „Арнолд класик”. Бях фаворит – победил на „Ironman” Гари Страйдъм, Джейджей Марш и Тони Пирсън, новаци като Том Комфорд и Майк Ашли. В Кълъмбъс до мен обаче щяха да са Железния Майк Крисчън, бившите „Мистър Олимпия” Крис Дикерсън и Самир Банут, Черния принц Роби Робинсън, Ап Бекълс, немските звезди Андреас Мюнцер и „Мистър Свят 1986″ гигантът Ралф Мьолер… Голямо предизвикателство, но бях готов. Знаехме за предстоящия допингтест и се готвехме по съответния начин. Много момчета спряха да вземат химия още щом разбраха за теста през 1989-а – така направих и аз. Върнах се в къщата на родителите ми – на 5 минути от „Gold’s Gym” във Венийс, и насочих целия си фокус върху това да тренирам умно, тъй като знаех, че няма да имам допълнителната подкрепа на химията. За да я компенсирам, бях изпипал всеки детайл от тренировката, всяка хапка, бях опитал всеки суплемент.

Read more “Да спечелиш “Арнолд” и да загубиш всичко”

Арнолд – тогава и сега

52-1Арнолд е по-голям от когато и да е.  Може да не е 109 кг. и да няма онези огромни и напомпани гърди, но трудно може да се каже, че е доминирал на сцената така, както днес. Преди него бодибилдингът бе неясен спорт – той го дръпна напред към (ако не във) масите обикновени трениращи с многобройните си титли “Мистър Олимпия” и продължителния филм “Pumping Iron”. През 1980 г. той заминава за Холивуд, за да превърне в една от най-големите му звезди, въпреки че му предричаха неуспех заради силния акцент и необичайна интонация. А в края на 2003 г. бе избран за губернатор на Калифорния – най-мощният щат в САЩ.

След всички негови успехи не е за чудене, че животът на Арнолд стана обект на филм с работното заглавие „See Arnold run”. Според сценариста Мат Дорф филмът дава честно описание на най-известния куптурист (и губернатор) на планетата, но „най-хубавото му е, че другите го намират вдъхновяващ”. Арнолд прочете сценария и според него „той е предимно ласкателен”. Изпълнителят на главната роля, австриецът Роланд Кикингер (също известен културист) казва, че не би я приел без одобрението от неговия сънародник. „Обадих се на Арнолд и му казах, че планирам да го играя, но искам да съм сигурен, че одобрява сценария, преди да взема решение…

Read more “Арнолд – тогава и сега”

Капитанът

Големи мъже има не само на запад. За Митко и Христомир вече знаете – още по на изток от нас обаче е Русия, с нейния огромен потенциал. Сигурно сте чували за Александър Вишневски, Евгени Мишин, Ал. фьодоров (най-вече). От доста време обаче при професионалистите си пробива път състезател, чиято любов към тежестите избуява в… Червената армия.

Сергей Шелестов е роден през 1971 г. в Таловая, Русия. Спортовете, които тренира като младеж – борба, хвърляне на копие и диск, изискват макси­мална експлозивност, а строгата житейска уравниловка при комунизма тогава развива нужната за това самодисциплина. Заради тези спортове той влиза във фитнесзалата и точно тук генетиката му реагира на тежестите. На 16 г., все още не достигнал днешния си ръст от 180 см, той вече тежи 82 кг и си играе с щангата като фокусник, а увлечението му към трите трибойски движения става неотменна част от тренировката му.

Read more “Капитанът”

Бери Де Мей

bdmРоден през 1962-а в Нюверкерк, малко градче в Холандия, на няколко километъра от Ротердам, Бери е средното от трите деца в семейството. От малък се увлича по рисуването, особено на хора. Интересу­ва се и от фотография и дори печели състезание за най-добра снимка като дете. Истинската му слава обаче идва от бодибилдинга – за мнозина от почитателите му той е златното момче на културизма от златните му години…

– Вярно ли е, че бе природно атлетичен от малък?
– По-скоро го дължа на леката атлетика и бойните изкуства, с които се занимавах  от 12-годишен. За да стана още по-добър в тях, започнах да правя всеки ден лицеви опори и набирания на лост в гаража ни. След няколко години – бях на 17, ми попадна и първото бодибилдинг списание и останах като вцепенен от снимките на Арнолд и Франк Зейн. Окрилен от тях отидох в една зала в Ротердам за първата си тренировка. Беше топло – бях по тениска и шорти и помолих инструктора да ми каже как се работи на една машина. А той казва: „Абе ти нещо ме будалкаш – като те гледам и преди си тренирал”. Тогава бях 182 см и 82 кг – изглеждах добре, но мина доста време, докато го убедя, че дължа всичко на лицевите опори и набиранията…

Read more “Бери Де Мей”

Осмото чудо на света

Metroflex Gym” в Арлингтън, Тексас, е уникална залаамалгама от грубо и примитивно ръчно изработено оборудване, на което могат да се сложат много дискове. Мястото е прашно и мръсно, с графити по стените, без климатик, но с оглушителна музика. Ако сте чували определението „зала за маниаци“, тази е идеален пример. Това е самото сърце на процеса, произвел 8 поредни години найвеликия билдер на светаРони Колман. Дори се заклевам, че постиженията ви на лежанката се качват с 10 кг още когато преминавате през вратата й

–  Толкова ли е печеливша формулата на „Меtroflех”, че като отвори своята домашна зала през 2001-а, копира всичко там – чак до 90-килограмовите дъмбели?
– Да, исках всичко да е като там – дори дъмбелите.
– Не е ли скъпичко?
– Една зала струва много повече от къща.
– Къде тренираш – у дома или в „Меtroflех”?
– Тези дни предимно у дома. Тренирам по същия начин, но като съм сам, тежестите са по-малки.
– Музиката същата ли е като там?
– Да, и както там е на макс. Съседите ми много пъти са викали полиция заради музиката.
– Че как ще дойде полиция в дома на полицай?
– Много просто – само вдигни слушалката.
– Знаеха ли полицаите, че това си ти?
– Да, но няма проблеми. Обичам силната музика, но ако съсед се оплаче в полицията, я намалявам както всеки друг. Но има тънкост, която те не знаят: ако извикаш полиция защото се вдига шум, това е обаждане с най-ниска важност и трябва да чакаш час-час и половина, докато тя дойде, а дотогава съм свършил.

Read more “Осмото чудо на света”

Не ме отписвайте!

За мъжа може да се съди по това как реагира в трудни ситуации. Да се готвиш за състезание като „Мистър Олимпияси е доста трудна работа, но за Виктор Мартинес в момента тя далеч не е найголемият проблем. Само за последните 2-3 години той загуби баща си и майка си, найдобрия си приятел, залата си, в която вложи толкова много, получи присъда за продажба на стероиди и лежа в затвора, скъса гръден мускул, претърпя операция на коляното и за капак през лятото сестра му Еридания бе намерена мъртва в офиссграда в Ню Йорк. Мислех, че след такива премеждия на човек не му е до интервю, но когато една нощ ми се обади, разбрах, че те не са го пречупили и той продължава напред

– Моите съболезнования за смъртта на сестра ти. Вие сте 10 братя и сестри и доколкото разбрах, след смъртта на майка ти тя е била главата на семейството…
– Нещо повече, тя бе основата му. Тя винаги опитваше да предотврати неприятностите още преди да са почнали. Със съпруга си тъкмо бяха завършили къщата си в Доминиканската република, за която работеха 10 години тук.
– Тя допринесе много и за кариерата ти – нали отговаряше за храненето ти?
– Тя ми приготвяше почти всички хранения. Веднъж мъжът й се върнал гладен в къщи, видял готова храна и тъкмо да я почне, тя казала: „Не, не, това е за брат ми. Трябва му за състезание!” През 2000-а, когато се готвех за младежкото, ми се обади да пита кога трябва да ям. Казах й, тя приготвила всичко, сложила го в кутии, взела метрото и ми го донесе направо в залата.

Read more “Не ме отписвайте!”

Братовчедът

26 години след Самир Банут единици са тези, които показаха това, което той демонстрира в Мюнхен, Германия, навремето – коледното дръвче, станало нарицателно за състезателна форма в долната част на гърба. И когато всички смятаха, че форма като тази е за книгата на рекордите на Гинес, на „Ironman 2009″ излезе братовчедът му Мохамед (или Мо) Банут. Банут Втори, роден през декември 1974 г., стана известен след световното в Корея за аматьори през 2007-а, на което се класира 5-и в кат до 90 кг, но заради положителните допингпроби на първите двама в крайна сметка е 3-и. Преди това обаче бе спечелил титлата Герой на героите на Ливан за 2002-а, 2003-а, 2004-а и 2005-а.  При ръст 180 см, тегло в основен период 120 кг, а на сцената 108 кг, да кажеш за него, че е бил релефен, е по-голяма глупост от тази да кажеш, че Рони Колман е голям…

Read more “Братовчедът”

Бойер Ко

Boyer-Coe-bodybuilderПървото впечатление от него е широка усмивка, здраво ръкостискане, костюм по поръчка… Трябва някой да ти подскаже, че този човек тренира над половин век с тежести, непосилни за обикновен човек. Роден през 1946-а в Луизиана, Бойер – днес на 63 години, навремето при ръст 170 см и тегло на сцената 98 кг бе неизменен участник в над 70 състезания. Роден през 1946-а в Луизиана, Бойер – днес на 63 години, навремето при ръст 170 см и тегло на сцената 98 кг бе неизменен участник в над 70 състезания. Първото (тук ще стане въпрос само за тези, които е спечелил, а за над 30 години те са 15 победи като професионалист и 11 като аматьор!) е „Мистър Ню Орлеанс”на AAU през 1964 г. През 1966-а е „Мистър Америка” при младежите на AAU, през 1968-а е „Мистър САЩ” и печели наградата за най-мускулест състезател, през 1969-а – на 23 години!, става „Мистър Америка” едновременно при младежите и мъжете. През същата година е „Мистър Юнивърс” на NАВВА, а през 1970-а е „Мистър Юнивърс” при професионалистите в ниската категория. През 1971-а се появява и в IFВВ – стана „Мистър Америка” в средната категория (те са по-различни) и „Мистър Интернешънъл”, а от 1972-а…

Read more “Бойер Ко”

Маркус Рул

marcudМаркус Рул е роден през февруари 1972 г. в Дармщадт, тогава в Източна Германия. Отначало както всички момчета гони топката и желае да стане професионален футболист (може би още тогава е знаел, че футболистите печелят много повече от билдерите). От тази страст му остават две неща: леко кривите му крака и любимият му отбор „Байер”-Леверкузен, откъдето тръгна кариерата и на Димитър Бербатов. Травма на коляното прекъсва кариерата му и след нея му препоръчват рехабилитация с тежести. Най-удобната зала за него обаче е твърде далеч и за да я посещава, се налага да извади шофьорска книжка. Виждайки бързия си напредък, той се увлича и логично идва първото състезание – през 1994-а, на което обаче не излиза, защото седмици преди това е получил травма на рамото. След като я излекува, на следващата 1995-а на първенството на Германия в Есен е 2-и (4 г. след като почва да тренира!) с тегло 110 кг. След като печели шампионата на Германия през 1997-а в кат над 90 кг (тогава е и абсолютен шампион) Маркус взема профикарта и дебютира като професионалист през 1999-а на Нощта на шампионите. Там, вече с тегло 122,5 кг, е 4-и (първи е Пол Дилет във форма далеч от най-добрата си).

Read more “Маркус Рул”

Уил Харис

whУил е като отворена книга. Единственият проблем е, че тази книга е написана на език, който мнозина не говорят. Ако му зададеш въпрос, с радост ще ти даде подробности, въпреки че след тях въпросите стават още повече. Уил дойде късно в IFВВ. Казва, че е роден през февруари 1680 година – не, това не е буквена грешка. Не е ясно грешка в личната карта ли е или се майтапи, искайки да скрие годините си, с които би трябвало да се гордее. Той стана професионалист на “NPC USA” през 2004-а, но дълго след това се движеше около 15-о-17-о място. Най-доброто му класиране е през 2007-а – 2-и на “IFВВ Еuropa Supershow”. Това му даде право да излезе на „Мистър Олимпия”, където обаче не влезе в 15-ицата. През 2008-а на същото състезание е 5-и, на „Ironman” 11-и, а на Atlantic city” – 15-и. Ако бодибилдингът е изкуство, както твърдят, версията на Уил Харис трябва да се счита изкуство на представлението и номерата – понякога почти циркови.

– Как минава един твой обикновен ден?
– Ставам към 6 часа. Поглеждам се в огледалото и си казвам: „Дявол да го вземе, изглеждам страхотно!”. После пия кафе, хапвам белтъци и от 8 до 11,30 съм в залата да работя с клиенти – и след това отново от 14 до 19 ч. После си готвя обикновена храна – в никакъв случай бодибилдинг яденета, поне не в основен период. Сигурно не знаеш, но след колежа ходих на кулинарно училище в Сан Франциско. Специалитетите са ми са пържено пилешко без кожа и месо, запечено в гърне…

Read more “Уил Харис”

“PUMPING IRON” – филмът, от който започна всичко!

pumpIПрез 1974-а Чарлз Гейнс и Джордж Бътлър написаха книга – Pumping Iron. През 1977-а Джордж Бътлър, Роберт Фиоре и Джером Гери я превърнаха във филм, документирал събитията, предшестващи „М-р Олимпия 1975”. Така те ни представиха първото риалити. Този филм изправи лице в лице света и редицата културисти от златната ера на бодибилдинга и обясни какво значеше тогава да си билдер. Джо Уидър държеше бодибилдинга изолиран; „Pumping Iron” освободи духа от бутилката. За Лу Ферино, Франко Колумбу, Майк Ментцер, Роби Робинсън, Майк Кац, Алберт Бекълс, Кен Уейлър, Франк Зейн, Пол Грант, Ед Кърни, Серж Нюбрет и Дани Падиля с този филм започна всичко – той изнесе образите им извън бодибилдинг списанията и им вдъхна живот. Но един човек на практика открадна цялото шоу, яхвайки тази ракета, която го катапултира – и още го прави!, все по-високо и по-високо. Този човек бе Арнолд Шварценегер, а снимката му дори не е на афиша. Преобладаващото схващане тогава бе, че той никога – нито някога ще е, достоен за отбелязване. Ако не бе Джордж Бътлър и невероятният му поглед, светът на бодибилдинга, киното и екшъните, Мария Шрайвър (съпругата на Арнолд, бел. ред.) и целият щат Калифорния никога нямаше да чуят за него. В основата бе сюжетът, но имаше и сюжет зад сюжета, който днес ни интересува повече…

Read more ““PUMPING IRON” – филмът, от който започна всичко!”

“PUMPING IRON” – филмът, от който … (част II)

pumpIIАрнолд Шварценегер: „Трябва да направиш всичко възможно, за да спечелиш, без значение как. Ако той в деня на състезанието е в най-добрата си форма и е толкова добър, колкото и аз – или да кажем няколко процента по-добър от мен, ще прекарам с него една нощ. Ще сляза на рецепцията и ще взема една стая за двама ни – за да му помогна за състезанието. Тази нощ той никога няма да забрави. Той ще дойде в Южна Африка готов и силен, но когато нощта свърши – на следващата сутрин, той ще е готов да загуби. Ще му говоря само за това – за мен това не е проблем. Тези неща са допустими – а щом са допустими, значи можеш да ги използваш. Затова няма значение дали той ще е във форма или не. Ако не е, поне няма да ми е толкова трудно. Ако пък е във форма, чудесно. Надявам се да е.”

– Арнолд се държи приятелски с теб само във филма, но всъщност си е замислил доста нечестна тактика срещу теб и ти никак не изглеждаш щастлив.
– Ами естествено е да замисли такова нещо – аз бях по-голям от него! Но някои от тези неща си бяха ергенски изпълнения. Арнолд винаги се е държал добре с мен. Никога не си е правел майтап с мен или каквото и да е друго. Аз имах други проблеми. С баща ми не се спогаждахме и не исках да ходя на състезанието в Южна Африка. Сърцето ми не го желаеше. Джордж Бътлър не ме попита дали искам да участвам във филма – направи го едва когато оставаха 7 седмици преди „Мистър Олимпия”.

Read more ““PUMPING IRON” – филмът, от който … (част II)”

Ли Прийст

Роден през 1972 г. в Австралия, Ли почва да тренира още 13-годишен и през 1989-а вече е абсолютен шампион на Австралия, титла, която повтаря и през 1990-а. През 1999-а е глобен от IFВВ, защото отказва да се яви на „Арнолд класики му излиза името Лошото момче на бодибилдинга. През 2006-а напуска IFВВ и отива в непризнатата федерация РDI, където става 2 пъти победител в Нощта на шампионите (в Америка и Англия). Естествено е изключен от IFВВ и след като през 2007-а РDI фалира, пише жални писма до IFВВ с молба да бъде приет обратно, което става в края на 2008-а.

– Първият ми въпрос е имаш ли предубеждения?
– Не и никога не съм имал. Отгледан съм от дядо ми и баба ми, а за тях неща като цвят на кожата и религия нямаха значение. Братовчед ми бе транссексуален, баща ми пък е гей. Никога не съм съдил за хората по това как изглеждат и към коя група са.
– Много хора не знаят, че най-добрият ти приятел още от първите ти дни в Америка през 1993-а е чернокож…

Read more “Ли Прийст”

Заг Хан

Закет (Зак) Хан е роден през 1980 г. в Кашмир – зона на войни за територия между Индия и Пакистан от десетиле­тия. Подобно на Кинг Камали, Джордж Фа­ра и много други в търсене на по-добър жи­вот той и родителите му се преместват в Англия – в Шефилд, който заради индустрията наричат Стоманения град.Там Зак завършва в университета компютърна техника и софтуер. През това време тренира – на 12 г. се запалва по кунг-фу и тренира 3 г., после минава на тай бокс, а на 17 г. вече тренира стандартен бокс и се справя добре. За да качи сила, почва да тренира с тежести, но травма на рамото го спира. След като тя минава, му казват да остави всичко и да наблегне само на тежестите. Зак започва да расте по начин, който удивлява и самия него и му носи титлата „най-големия британски билдер за всички времена”. При 129 кг състезателно тегло, 155 см гърди и 61 см ръка той е от малцината, които превъзхождат по мускулна маса не кой да е, а легендарния му сънародник Дориан Йейтс.

Read more “Заг Хан”

Вторият

Шон Рей: “В историята на професионалния бодибилдинг за 43 години има само 12 шампиони. Зад тях обаче останаха сигурно още толкова, които във всеки един момент биха могли да се присъединят към елитна­та дузина, но никога не получиха нужното признание на сцената. Това бяха придворните, които държаха мантията на краля, но никога не успяха да я облекат. Всеки от тях си остана просто… вторият. Някои бъдещи шампиони – Арнолд, Крис Дикерсън и Джей Кътлър, изпълниха целите си след това второ място, но други, които продадоха душите си на желязото, никога не докоснаха шампионската статуетка на Еуген Сандов.

Годината бе 1983-а. Бях в гимназията, когато за първи път видях египетския Убиец на гиганти Мохамед Макави. При ръст 163 см той стана 2-и – след Ливанския лъв Самир Банут. Прилагателни като грация, стил и красота бяха първите неща, които ми идваха наум при опита да опиша това, което видях по списанията. Когато позираше, Мохамед бе поезия в движение. Цвят на кожата, контрол върху позите, израз на лицето -_това бяха само някои неща, с които очароваше той, в добавка към завършената физика от главата до петите. Въпреки че не бе най-големият, илюзията, която създаваше, бе, че е 2 метра.

Read more “Вторият”

Серджо Олива-младши

Годината е 1984-а. Бащата на този, за когото ще стане въпрос, се появява на „Мистър Олимпия” след 12-годишно прекъсване. Обявяването му на 8-о място тогава предизвиква бурната реакция на публиката и за да я успокои, той вдига своето пеленаче над главата – да го видят всички, и казва: „Дори да загубя нещо, в крайна сметка винаги печеля!”. Когато тълпата сяда, микрофона взема президентът на IFВВ Бен Уидър и обявява, че това дете някой ден ще е следващият „Мистър Олимпия”. Човекът с пеленачето е Серджо Олива – трикратен „Мистър Олимпия” (1967, 1968 и 1969 г.) и голям съперник на Арнолд (през 1969-а го побеждава), а пеленачето е синът му Серджо. Така Серджомладши попада под светлините на прожек­торите още на един месец. Днеспри ръст 183 см и 104 кг на сцената (в основен период стига до 119 кг), след само 5 години тренировки Серджомладши е 5-и на завършилото през юни т.г. „Junior Nationalsна САЩ. Статуетката, която се дава на всички финалисти, му връчи баща му. Серджомладши след това му я подари и Серджо Оливастарши каза, че това е найценният подарък, който човек може да получи за деня на бащата.

“Баща ми не ми даваше да докосвам тежести, докато не станах 18-годишен. На практика съм израснал в зала – той имаше две, но през цялото си детство и най-хубавите ми тийнейджърски години не ми минаваше наум, че и аз мога да тренирам. Там имаше детска стая – по цял ден стоях в нея и гледах как другите вдигат.

Read more “Серджо Олива-младши”

„Пътят ми до върха”

Освен че спечели 6 пъти М-р Олимпия, Дориан Йейтс – истинска икона в бодибилдинга, е известен и като един от най-здраво трениращите билдери в историята на този спорт. Познат и с прякора си Сянката, той се счита за един от най-посветените в храненето, тренировките, физиологията на бодибилдинга. Тук той описва началните си стъпки в културизма…

Дориан Йейтс: “Смятам, че трябва да започна с това как навремето влязох в бодибилдинга. Никога не са ме интересували отборните спортове. Първата ми страст бяха бойните изкуства и заради тях тренирах по малко с тежести по примера на моя идол Брус Ли. Но щом открих бодибилдинга, от първия ден го считах за спорт. Мнозина се занимаваха с него главно за да повишат ниското си самочувствие. Може би са били по-малки от съучениците си или са имали други причини да считат, че като станат екстремно  мускулести, ще се чувстват по-добре – но не и аз. Считах се за спортист и . бодибилдингът бе спортът, за който имах талант.

Read more “„Пътят ми до върха””

Джордж Фара

Единици са тези, които са преживели това, което е преживял Джордж и са оцелели. Роден през 1971 г. в Бейрут, Ливан, на 12 г. той постъпва в християнските милиции и с „Калашников” в ръка попада в центъра на война, която се води там от столетия. Няколко години след това през 1990-а, става „Мг Моunt LеЬапоп” и се премества в Америка, оставяйки насилие­то и кръвопролитията зад себе си – или поне така мисли. Но през 1998-а се оказва на грешното място в грешното време и е прост­релян с 3 куршума. Не само че не умира, а на следващата година печели шампионата на щата, а година след това става професионалист. При ръст 168 см през 1999-а на NРС New York е шампион в кат до 80 кг и абсолютен шампион, през 2000 г. е шампион в кат до 80 кг. Следват години по-задни класирания, докато през 2008-а е 5-и на„Europe Supershow” и на „Мr Olympia” в кат до 90 кг. Прочетете историята му – ще разберете, че малките ви проблеми не са чак толкова страшни и лоши…

– Да започнем от инцидента преди 10 г. – какво стана на 13 август, когато те простреляха?
– Тогава търгувах с коли на едро и имах среща с приятели да ходим на аукцион. Той беше на много лошо място – в центъра на Рочестър, където никога не бях ходил. Спрях да си купя бутилка вода, тъй като бе горещо, а тези аукциони траеха с часове и не исках да се обезводнявам, и малко храна. На паркинга се въртяха 10-ина тийнейджъри, но ги оставих без внимание – вътре щях да бъда само 30 секунди. Кой да знае, че те били банда и 3-има от тях имали по един 45-и калибър. Докато се приближавах към колата, видях в стъклото отражението на един рапър, насочил пистолет право към мен…

Read more “Джордж Фара”

Завръщането на Маркус (Рул)

Преди повече от година, след неуспешната за него „Мистър Олимпия 2007″, един от любимците на феноветеМаркус Рул, се отказа от състезателна дейност. Ето че сега имаме новина: Маркус се завръща! През май в любимия си Ню Йорк той ще се появи отново на „New York Pro”, а дали ще продължи след това, предс­тои да разберете

– Да започнем с оттеглянето ти през 2007-а – откога го обмисляше?
-След „Арнолд класик”през същата година на няколко пъти ми минаваше през главата… 9-ото място там бе най-ниското, на което съм се класирал, а съм бил 3-и и 5-и…Реших, че може би вече не харесват моя тип тяло и е време да се откажа, преди да ме сложили на последно място.
– А защо не го обяви от сцената на „Мистър Олимпия 2008″- да не би защото Рони също обяви това?
–  Не. Не смятам, че съм толкова важен, че да изляза пред цялата зала и да кажа, че съм дотук. Освен това не се чувствам удобно да говоря пред толкова много хора, пък и нямаше какво още да добавя.
– Всеки иска да слезе, когато е на върха или поне в 15-ицата – ти не се ли притесняваше, че далеч не си в най-добрата си форма?
– Разбира се… Read more “Завръщането на Маркус (Рул)”

Невероятният Лу Ферино

– Джон – избоботи някой в слушалката – аз съм Лу. Завърших един филм. И е голяма роля. Обичам те, човече!

Тъй като знаех, че Лу Ферино не винаги чува от първия път, казах високо:

– И аз те обичам, Лу! Много се радвам за теб!

– Не, не, чакай – това е името на филма – “Обичам те, човече”. Това е една романтична комедия.

– О, така ли? (Колко глупаво може да се чувства човек някога.) Но романтична комедия за човек, който някога е играл Хълк?

– Ами да! Стана страхотно и бе голямо предизвикателство. Играя предприемач, който иска да продаде къщата си.

Думата „предизвикателство” описва точно всеки аспект от живота на Лу, дори загубата на слуха му. Точно тази загуба бе голямото предизвикателство, оказало огромно влияние върху бодибилдинг кариерата му и целия му живот. Роден през 1951 г., като тийнейджър той получава възпаление на ушите, което уврежда слуха му непоправимо. Това обаче не му попречи да стане най-големия (буквално!) културист тогава, а и до днес. На „Мастърс Олимпия 1994” на сцената той бе 148 кг – най-тежкият билдер досега…

Read more “Невероятният Лу Ферино”

Дейв Дрейпър

В историята на бодибилдинга живите легенди са единици – като Арнолд, Лу Ферино, Серджо и Лари Скот. До тях се нарежда и Дейв Дрейпър. Роден през 1942 г., с тегло постоянно 100 кг, в най-добрата си форма той стига до 4% подкожна мазнина. Най-голямото му тегло – през 60-те, е било 114 кг с около 15 % подкожна мазнина, а в пиковата си форма тежи 107 кг. Това са сухите мерки, които го интересуват – теглото и подкожната мазнина. Другите мерки той не обича – намира ги за досадни и безсмислени. Няма обаче друг билдер, въплъщаващ от него по-добре идеала на Южна Калифорния и нейната плажна култура на тялото през 60-те и началото на 70-те години на XX век и по това време се появява над 30 пъти на кориците на различни списания. – Тогава е първи във високата категория и абсолютен шампион на „Мистър Америка” (1965 г.) и на „Мистър Юнивърс” (1966-а), а през 1967-а е 4-и на „Мистър Олимпия”. През 1970-а е шампион във високата категория и абсолютен шампион на „Мъстър Свят”, което е и последното му излизане на сцена. Но открива киното: участва в телевизионно шоу, има и роля във филма „Не прави вълни” с Тони Куртис и убитата по-късно от маниак Шарон Тейт. Днес, на 66 г., той не се е откъснал от бодибилдинга – води рубрики в няколко списания и е автор на три от най-продаваните книги в бодибилдинга.

Read more “Дейв Дрейпър”

Рони Колман: Легендата се връща?

Не се случва често да вземаш интервю от човек, който няма нужда от представяне. Всички познаваме Рони Колман като 8-кратен „Мр Олимпия” и може би най-великия културист за всички времена. Аз го познавам и като съперник от години, но – по-важното, и като добър приятел и прекрасен човек. Сигурно затова ми се падна привилегията да взема интервю от живата легенда Рони – може би точно преди повторното му излизане на голямата сцена…

– Ще започна с актуален въпрос-клюка – ще се състезаваш ли отново тази година?
– Определено мисля върху това… и по-точно за „Арнолд класик” и новото професионално състезание в Берлин след „Мистър Олимпия”. За „Арнолд” трябва да реша колкото може по-бързо, тъй като списъкът със състезателите отдавна е готов. Но при мен е различно – останалите трябва да излязат за пари или за да издържат семейство, докато аз го правя, за да се забавлявам. Сигурно знаеш, че причината да почна да се състезавам е да взема безплатна карта за фитнесзала. Тогава работех като полицай, а ходех в залата като хоби. После хобито ми стана професия, а сега пак е хоби. Ти не беше ли също полицай?
– Я как помниш! А не е ли странно усещането, че вече не си „Мистър Олимпия”?

Read more “Рони Колман: Легендата се връща?”

Том Плац

Някои от хората, оказали най-голямо влияние върху бодибилдинга, никога не са печелили „Мистър Олимпия”: Флекс Уилър, Кевин Леврон и Шон Рей – три от най-добрите физики на 90-те години, уважавани колкото Дориан и Рони. През 80-те Рич Гаспари и Ли Лабрада промени­ха този спорт и бяха по-големи звезди от някои, които тогава се бореха за титлата. Никой от тях обаче не е оказал толкова силно влияние като Том Плац. Никой културист дотогава – и след това, не е излизал на сцената, приемайки като закон да развие дадена мускулна група извън всички представи и очаквания за десети­летия напред. Преди Златния орел Том всеки имаше големи ръце, рамене, гръб, дори гърди, но когато през 1979 г. той излезе на професионалната сцена, светът бе шокиран от удивителните му крака. И веднага ги превърна в цел, към която всеки трябва да се стреми. Цяло поколение откри рак стойката и клякането, но вече със съвсем нови цели. Въпреки че Том Плац никога не спечели някое професионално състезание, той бе един от най-популярните гост позьори през 80-те и бе на кориците на над 25 списания. След като се оттегли от състезателна дейност, Том се отдаде на преподаване, писане, излизане като гост позьор и дори кратка авантюра в киното.

Read more “Том Плац”

Кленси Рос

Както сп. „Мускули” спомена в майския си брой за 2008 г., Кларънс (Кленси) Рос, един от пионерите в бодибилдинга преди 50 г., почина на 11 май. В златната ера на бодибилдинга Кленси бе истински негов посланик. Популярен като Краля на бодибилдерите и един от двамата (с Джон Гримек), победили на два пъти класическа та физика на Стив Рийвс, Кленси бе част от елитна група билдери от Оукланд от това време – Стив Рийвс, Джон Гримек, Флойд Пейдж, Джордж Ейферман и Рег Парк, която за 7 години даде 5 носители на „Мистър Америка” (професионални или аматьори). А той бе първият…

Според ветерана Лео Стерн – истинският треньор на шампиони, приятел и ментор на Бил Пърл, Кленси Рос извличаше максимума от минимума. Когато започва, той няма нито генетика, нито финанси. Като дете майка му умира и той заедно с брат си и сестрите си израства в сиропиталища, където прекарва 10 години – по-голямата част от детството и юношеството си. Както всички, се интересува от футбол, баскетбол, а бейзболът му е любимата игра. След време се увлича по бокса и гимнастиката и заедно с приятели – тогава 13-1 5-годишен, прекарват часове на успоредката и халките.  През 1939 г. с един приятел отиват в една фитнесзала. Кленси не може да изтласка 45 кг, а приятелят му го прави с лекота. В този ден той за първи път докосва тежести, а неуспехът запалва интереса му още повече.

Read more “Кленси Рос”

Джоел Стъбс: Най-големият билдер на света!

Големият Джоел Стъбс е роден на 30 декември 1967 г. – ден преди Нова година, и израства в Насау, на Бахамските острови. След гимназията взема лиценз за пилот и от 1994-а лети на Боинг 737. Успоредно с това започва да се занимава и с бодибилдинг. През 1995-а е 2-и в тежката категория на шампионата на Карибите и Централна Америка, през 1999-а е абсолютен шампион на Бахамите, а през 2003-а е абсолютен и на шампионата на Карибите и Централна Америка и става професионалист. При ръст 191 см и тегло 130-148 кг, Джоел е един от най-големите културисти днес, а дали ще остане като такъв и като състезател, зависи само от него, въпреки че времето не работи в негова полза.

– Вярно ли е, че за тежестите те е запалил чичо ти Джо?
– Да. Той никога не се е състезавал, но ако бе, щеше да спечели всяко местно състезание. Тренираше много здраво и тежко и аз – още преди да почна с тежестите, ходех в залата да го гледам. Исках да стана мускулест и силен като него.
– Кога бе това?
– Когато бях на 16 г. Бях висок почти колкото сега, но тежах само 80 кг. Не че бях кожа и кости, но исках да кача малко маса в гърдите и ръцете, за да впечатля момичетата.

Read more “Джоел Стъбс: Най-големият билдер на света!”

Почина Бен Уидър

На 17 октомври в Монреал почина внезапно Бен Уидър -основателят на IРВВ и считан заедно с брат си Джо за бащи на бодибилдинга в днешния му вид. Житейският му път започва в Канада принудително – в търсене на по-добър живот и в стремеж да избягат от антисемитизма в родната Полша, родителите на Бен и Джо – Ана и Луис Уидър, емигрират в Монреал, където на 12 (1-и по нов стил) февруари 1924 г. в еврейския квартал се ражда 3-ото им дете Бен. Антисемитизмът ги преследва и тук и дори обикновена разходка в Монреал може да завърши с бой. Затова Бен и 6 години по-големият му брат Джо избират заниманията с тежести, а Бен отделно се занимава и с бокс. Семейство Уидър обаче не е било материално обезпечено и след 7-и клас Бен напуска училище и се хваща сервитьор в един ресторант – 6 дена по 12 часа дневно за 2,50 долара на седмица. През 1946 г. с брат си Джо организират състезание – „Мг Саnada”. На него се явяват само 60 състезатели, тъй като силната тогава Американска атлетическа организация (ААU), контролираща повечето атлети, спира в последната минута състезателите си от участие. Тогава Бен и Джо основават нова организация – Международна федерация на бодибилдерите (IFВВ), която да обедини състезателите от целия свят.

Read more “Почина Бен Уидър”

Крис Кърмиър

Роден през 1967 г., Бродерик Кристъфър (както е цялото му име) е един от най-известните и популярни професионални звезди през последните 15-ина години. Започнал да се състезава на 18 г., през 1987-а той е шампион на САЩ при младежите до 90 кг, а след победата си през 1993-а на NPC Nationals – първи в тежката категория и абсолютен ‘шампион, става професионалист. Класиранията му на „Мистър Олимпия”: 1994-а и 1995-а – 6-и, 1996-а -7-и, 1997-а – 8-и (но печели Нощта на шампионите), 1998-а – 6-и, 1999-а и 2002-а – 3-и (най-доброто му класиране), 2005-а – 13-и, а 4 поредни години  (2000-2004) печели „Ironman”. При ръст 179 см и 132 см гърди, 84 см бедра, 56 см ръце, 53 см прасци и 78 см талия Крис се счита за един от типичните представители на т. нар. Х визия. За разлика от доста професионалисти Крис е общителен и достъпен, обичащ майтапите и познат с дружелюбното си отношение към феновете. Зад тази външност обаче се крие малко срамежлив човек, предпочитащ с публиката да говори тялото му. Присъствието му у нас дължим на организаторите на “Мечката” и докато седим на стълбите пред бар “Алиби” в Бургас (там е коктейлът след състезанието) като тийнейджъри, чакащи да отворят дискотеката…

Read more “Крис Кърмиър”

Шон Рей: За големите и малките

 

Шон Рей: “Имаше време, когато скачах от леглото и веднага тичах до близката будка, за да купя най-новото списание, от което да разбера най-актуалните тренировъчни програми на шампионите. Тогава смятах, че ако просто правя това, което те правят, ще стана точно като тях… и единствено ще ни различават по ръста – моят бе 167 см. Знаех, че ако искам да съм един от тях, трябва да тренирам малко по-здраво от тях, малко по-дълго и да върша малко повече неща. Може да ви е забавно, но когато тренирах с другите, винаги съм смятал себе си за Мистър Олимпия, най-добрият от най-добрите, докато всъщност само се опитвах да стана такъв. Правех повече повторения и повече серии само за да се различавам от тренировъчните си партньори или от аматьорите. Вече бях абсолютен шампион на “NPC Nationals” само на 21 години и когато станах професионалист, просто уцелих най-доброто време за това. Време, когато бе нужна комбинация от размер и форма – съдиите държаха да имаш малък кръст и изчистени линии. А и след като станах професионалист, в спорта навлезе нова кръв: Кевин Леврон, Флекс, Крис Кърмиър, Пол Дилет, Дориан, Винс Тейлър, Портър Котрел, Мохамед Беназиза. Професионалистите бяха кралете на света и…

Read more “Шон Рей: За големите и малките”

Чък Сайпс: Сила от миналото

Роден през 1932 г., Чарлз (истинското име на Чък) Сайпс е легенда сред познавачите на силовите спортове от средата на ХХ век. През 1959 г. той става „Мистър Америка”, през 1960-а е първи във високата категория и абсолютен шампион на „Mr Universe”на IFВВ, през 1966-а излиза и на „Мистър Олимпия”, но остава 3-и (първи е Лари Скот). На следващата година пак там той е 2-и, през 1967-а е абсолютен шампион на „Mr Universe”на NАВВА, а през 1968-а е първи на „Mr World”. За времето си той е имал физика, изглеждаща отлично дори по днешните стандарти. При ръст 177 см на сцената той е бил 100 кг (невероятно за тогава) с 50 см ръце, 128 см гърди, 80 см талия, 65 см бедра и 45 см прасци. За силовите му постижения се носеха легенди – Чък е клякал с 272,5 кг и е правил бицепсово сгъване с щанга със 113,5 кг – без грам стероиди, хормон на растежа и протеинни шейкове. …

Първото впечатление е най-трайно. Точно такъв е случаят с мен, когато видях за първи път  Чък Сайпс. Това стана на „Мистър Олимпия” през 1967 година в Ню Йорк, на което Чък трябваше да се състезава и да демонстрира силовите си качества. Това бе първия път, когато видях професионален културист на живо. Дейв Дрейпър, Серджо Олива, Дан Хауърт и Франк Зейн се постараха на сцената. И тогава водещият представи…

Read more “Чък Сайпс: Сила от миналото”

Марк Дъгдейл

Роден на Коледа през 1974-а, между 1993-а и 2003-а Марк печели почти всички аматьорски състезания, в които участва. През 2004-а печели NРС на САЩ в кат до 90 кг и става абсолютен шампион. От тогава е и професионалист с физика, напомняща симетрията на легенди като Ли Лабрада и Франк Зейн – за разлика от повечето днешни хипопотами. Сигурно затова и класиранията му са в средата – днес се ценят масата и обемите. Най-високо се е класирал на „Ironman 2007″ – 2-и, но на „Арнолд класик” и „Мистър Олимпия” същата година не влезе в 15-ицата.

– Марк, кой запали интереса ти към бодибилдинга?
– Те са двама и двамата ми бяха за пример като тийнейджър. Първият бе учител в гимназията – Джон Бъркхолдър, от него купих и първата си лежанка през 1990-а, на 15 години. Той ме водеше в залата на училището да тренирам след часовете и когато се готвех за първото си състезание през 1993-а, ми показа задължителните пози. Той е бил Мистър САЩ през 1977-а в кат до 90 кг и абсолютен шампион на „North American” на IFВВ през 1979-а. Вторият е 6-кратният „Мистър Олимпия” Дориан Йейтс. Той бе първият професионален билдер, когото видях през 1992-а – на 17 години. Прочетох книгата му „Вlood & cuts” и възприех по-голямата част от тренировъчната му философия, позната днес като High Intensity training (HIT)…

Read more “Марк Дъгдейл”

Харолд Пул

Харолд Пул, участник в първите 3 състезания „Мистър Олимпия”, е постъпил в тежко състояние в болница с диагноза панкреатит. Единици са тези обаче, които знаят повече за него. Тийнейджърска сензация през 60-те години на XX в., Харолд с основание бе считан от съперниците си за най-яростния културист за времето си, некоронован „Мистър Олимпия”. Роден през декември 1943 г., навремето той  печели „Мистър Америка”, „Мистър Юнивърс” (най-младия победител до днес!), през 1965 и 1966 г. е 2-и на „Мистър Олимпия” след Лари Скот, а през 1967-а е 3-и (първи е Серджо Олива). Присъствието му на сцената се помни: той е първият състезател, изпълнил най-мускулестата (т. нар. бича) поза на сцена, но животът му не винаги е низ от победи под светлините на прожекторите. В него има и доста тъмни страни, изпитания и премеждия. Засенчен от расизма в АА11 и рамо до рамо с легендарния Лари Скот, Харолд бе на една ръка разстояние от короната на най-добрия културист на света, но никога не я сложи на главата си…

– Днес почти никой не знае (по-скоро не помни), че си спечелил „Мистър Америка” за младежи, „Мистър Северна Америка” и си получил приз на тези състезания за най-мускулест културист още като гимназист. Всъщност ти излезе за първи път на „Мистър Америка” когато бе само на 16 г., нали?
– Точно така. На „Мистър Америка” през 1962-а се класирах 2-и, а спечелих титлата „Най-мускулест състезател”, когато бях на 18 г. Очаквах да спечеля състезанието и през 1963-а, но…

Read more “Харолд Пул”