Йовко Тихов: Тренировката оформя характера

Йовко е роден през 1990 г. в Сливен. Първият му спорт е бокс и в него печели първата си шампионска титла (на 11 г.). След това се прехвърля в джудото и с него завършва спортното училище “Димитър Рохов”. Тогава разбира, че в джудото няма бъдеще и се ориентира към щангите и дъмбелите. За първи път излиза на сцена като културист през 2008 г. на републиканското и става шампион при мъжете – на 18 години! През 2009-а на световното за натурални културисти е 5-и при мъжете и 3-и при В младежите, през 2010-а е 2-и при младежите до Е 75 кг, през 2011-а е шампион при тях в тази категория и абсолютен шампион, балкански,  европейски и световен шампион, абсолютен шампион при мъжете за 2016-а и 2-и на “Olympia Europe amateur”. Йовко е и персонален треньор, негов клиент е и шампионът на Англия и Уелс, а освен всички той подготвя и Митко от “София ден и нощ”…

Read more “Йовко Тихов: Тренировката оформя характера”

Динко Желязков пред „Олимп”!

Динко ЖелязковДинко Желязков е роден през 1979 г. в Карно­бат. От 1-и до 6-и клас тренира борба, от 9-и до 12-и клас кикбокс (има сребърен медал от републиканско­то за младежи по кикбокс в кат до 67 кг). С тежести почва да тренира през 2005 г. и същата година излиза на републиканс­кото, но е 5-и, а след 5 г. – през 2010-а, е шампион в кат до 100 кг.

–  Борба, кикбокс… помогнаха ли ти те в бодибилдинга?

– Донякъде. Във физичес­ки смисъл не – това са интен­зивни спортове, а нашият е статичен и силов. Може би ка­то спортна злоба и хъс…

Read more “Динко Желязков пред „Олимп”!”

Пътят до „Мистър Олимпия” (Подготовка за битката)

69-september-2010Джей Кътлър: Пътят до “Мистър Олимпия” (подготовка за битката) мина през 4 тренировъчни фази, всяка от които дълга 6-7 седмици. Първата бе от средата на декември до средата на февруари, след двумесечна почивка след „Мистър Олимпия 2009″. Във фаза 2 – от средата на февруари до края на март, тренирах доста тежко. В почти всички серии повторенията бяха 6-8, а нивото бе умерено. На 1 април започнах фаза 3 – увеличих повторенията до 10-12, леко покачих тренировъчното ниво. Целта на тази фаза бе повече размер с по-добра форма, или както казвам, „качване с изчистване”. Да си поставяш две такива цели едновременно е концепция, която повечето хора не могат да приемат. Толкова им е повтаряно, че или трябва да качваш маса, или да се изчистваш, че за тях е безсмислено дори да се опитваш да правиш и двете едновременно. За повечето от тях смисъл има само ако наблегнат на една от двете. Но за мен…

Read more “Пътят до „Мистър Олимпия” (Подготовка за битката)”

Мо Ел Мусауи

Мо Ел МусауиНе всеки топбилдер на световно ниво е успял да блесне веднага при звездите, без дори да чака мастилото на професионалната му карта да изсъхне. По-скоро обратното – повечето в първите 1-2 години не показват нищо особено, но трупат опит и извед­нъж откривате, че пред вас е състезател с дяволски добра физика. Примери много: Густаво Бадел, който победи не кого да е, а Рони Колман (в рунда на предизвикателството) на „Мистър Олимпия”, Гюнтер Шлиеркампф, който също победи Рони на Шоуто на силата през 2002-а, Тони фриймън, Кей Грийн и т.н. Такъв е и състезателят, за когото ще стане въпрос тук – Мо Ел Мусауи…

Read more “Мо Ел Мусауи”

Рони Рокел

Рони РокелПри ръст 168 см Рони Рокел е един от най-ниските професионални културисти. Но по мнение­то на всички има завършена и плътна визия, с отлични пропорции и симетрия. При 102 кг на сцената и 108 кг в основен период някои от мерките му са: ръка – 52 см, гърди – 133 см и бедра 72 см. И въпреки това успехът сякаш го подминава: само една победа в професионално състезание („Australian Grand Prix 2006″), а от 3 излизания на „Мистър Олимпия” (2005, 2006 и 2007 г.) е респ. 17-и, 16-и и 11-и. Критиците му казват, че има минуси, за феновете му пък той съчетава всичко, което и обикновеният билдер, и професионалистът биха искали да имат… За самия него обаче проблемът е в съдийс­ките сметки и толерирането на американс­ките състезатели. Невъзможно е човек извън Америка да спечели американско състезание – просто челните места в професионалния бодибилдинг не са предвидени за други нации…

Read more “Рони Рокел”

Най-ценният урок

Най-ценният урокБранч Уорън: 2004-а е новобранският ми сезон – 2 седми­ци преди първата си „Мистър Олимпия” про­пуснах квалификация за това състезание, тъй ка­то не ми стигна една точка за първата трой­ка на „Шоуто на силата”. Върнах се в Тексас и се появих чак през 2005-а – на „Сharlote Pro” и „Europa Supershow (тук излезе и Христомир Христов – първата и засега единствена поява на български състезател при професионалистите). С победите си на тях заслужих квалификация за „Мистър Олимпия. Мнозина често ме пренебрегваха и не ме брояха за добър професионалист, тъй като според тях бях „само крака”. Оттогава изминах дълъг път, но между това да спечелиш по-малки състезания и да излезеш на „Мистър Олимпия” разликата е от земята до небето…

Read more “Най-ценният урок”

Денис Серговский: Руската революция

Денис СерговскийАко ви кажем, че има нов професионален билдер, висок малко над 183 см и тежащ на сцената малко над 104 кг, сигурно веднага ще отговорите, че е твърде малък за професио­налист днес. Но мога да ви дам някои имена от миналото, които са били толкова в най-добрата си форма: Рег Парк, Боб Парис и някой си Арнолд… знаете кой. Въпреки че не могат да се мерят с плътната мускулна маса на днешните глигани, всеки от тях навреме­то си вдъхнови милиони младежи да се заловят с тежестите. Случаят тук е точно такъв – физика, за която повечето мъже биха казали „По дяволите, искам да изглеждам точно така!” Може ли Денис Серговский – 27-годишен новобранец в бодибилдинга, който тепърва ще направи своя професионален дебют, да върне часовника обратно във времето, когато формата и симетрията се почитаха повече от грубия размер? И с това да предизвика революция? Може би – още повече че идва от точното място…

Read more “Денис Серговский: Руската революция”

Главното в културизма са симетрията и релефът!

13 - AUGUST 2008Мариан Френгиев е роден през 1988 г. в Казанлък. Започва да тренира на 15 г. и междувременно завършва транспортния техникум през 2007 г. В същата година за първи път излиза на състезание – 4-и в кат до 70 кг при младежите. През 2008 г. пак там той е втори, на квалификацията в Пловдив е 1-и до 70 кг, а на балканиадата в Черна гора е 2-и при младежите в кат до 75 кг.

Мариане, защо избра бодибилдинга – нали преди това си тренирал тенис на маса?
Защото бях много слаб…

… на тенис на маса или?
(Смее се) Неее, изобщо. Тогава не се хранех редовно, а и по цял ден бях в движение. А щом започнах с тежестите, ми стана мания – искаш да ставаш все по-як и по-як. Един приятел се занимаваше с това и като ходехме на лагер, ми показа основни неща: набиране на лост, лицеви опори. Отначало родителите ми не разрешаваха да тренирам с тежести, докато не стана на 15 г. и докато ги навърша, няколко месеца правех само набирания и лицеви опори. И нали съм лек, правех по много повторения.

Read more “Главното в културизма са симетрията и релефът!”

Любомир Димитров: Винаги гоня размерите

Любомир ДимитровЛюбомир Димитров е роден през 1987 г. в Хасково. Отначало се занимава 5 г. с алпинизъм, после с лека атлетика и футбол. Започва да тренира с тежести в 9-и клас – през 2003-а. През 2005-а е 7-и при младежите до 70 кг, през 2006-а е 4-и в кат младежи до 80 кг, през 2007-а е 4-и при мъжете до 80 кг, а през 2008 г. е шампион при младежите в кат до 80 кг и балкански шампион в кат до 75 кг. На срещата ни пристига – няма да повярвате: с тенджера с храната си!

Read more “Любомир Димитров: Винаги гоня размерите”

Георги Славов: “Културизмът ми е заложен отвътре”

Георги СлавовГеорги Славов е роден през септември 1975 г. в Бургас. Започва да тренира на 16 години. През 1993 г. кандидатства в НСА специалност културизъм и същата година излиза за първи път на състезание – 4-и при младежите в кат до 80 кг. През 1994 г. е шампион в кат до 80 кг, а през 1995 г. е шампион в кат над 80 кг при младежите и 3-и на балканиадата. След това прекъсва за цели 13 години не само състезателна дейност, а и тренировките. Появява се чак през тази година на квалификацията за национален отбор, а на балканиадата след 2 седмици е 2-и в кат до 100 кг.

Read more “Георги Славов: “Културизмът ми е заложен отвътре””

Атанас Николаев: “Без желание и дисциплина не става!”

Атанас НиколаевАтанас Николаев е роден през 1987 г. В Попово. В момента е II курс в НСА специалност културизъм. На републиканското за младежи през 2007-а е първи в кат до 70 кг, повтори този успех и през 2008-а В Карлово, а на балканиадата 2 седмици след това е 3-и в необичайната за него кат до 75 кг.

Атанасе, кой в Попово те ориентира към бодибилдинга?

Явно баща ми като по-млад е гледал много филми и екшъни с Жан-Клод Ван Дам и зариби и мен. От тогава датира жела­нието ми да стана здрав и помня, че правех много лицеви опори и коремни преси.

А знаеш ли, че Ван Дам е бил и билдер?      

 Не, но явно е вярно, личи, че има такъв вид – е, малко клони към бодифитнеса. Тогава вървях по стъпките му и с лицевите опо­ри и пресите в 7-и клас при тегло 57 кг вдигах на лежанката 75 кг, а в 8-и клас станах най-якия в училище.

Read more “Атанас Николаев: “Без желание и дисциплина не става!””

Шампионът на народа

Шампионът на народа Бях решил да взема интервю от човек,  достатъчно наказван от IFВВ и сега е натикан в ъгъла, но е шампионът на народа. Той е мразен от силните на деня и обичан от феновете, открит и понякога суров, но е и разумен бизнесмен. Не го познавам добре и и не съм съгла­сен с някои негови действия и постъпки. Но го уважавам като атлет и приятел. Това е единственият и незабравим Ли Прийст, който премина в новата федерация РDI и след като тя фалира, бе принуден унизително да проси милост, за да му разрешат да се върне в IFВВ. Но да не губим време – да почваме:

Какво харесваш наймного в професионалния бодибилдинг?

Начина на живот. Раз­бира се, всеки начин на живот може да е и добър, и лош, но бодибилдингът като цяло е страхотен. Тренираш, правиш кардио, хра­ниш се правилно (е, през повечето време), пътуваш по света, сре­щаш се с фенове, това, което наистина обичаш да правиш, ти става професия… Не е ли чу­десно?

Read more “Шампионът на народа”

Мелвин Антъни

Мелвин АнтъниИскам да ме помнят като един от най-добрите културисти!

Да започнем малко преди „Мистър Олимпия 2007″ –с Atlantic Pro“. Там се яви, за да спечелиш, нали?

Аз винаги излизам, за да спечеля. Така бе и тук с една уговорка: предвиждах върхът ми да е на „Мистър Олимпия”. Затова някои казаха, че не съм приел състезанието или съ­перниците сериозно – не е вярно. Просто трябва да се изби­ра: винаги когато се явяваш на две състезания в рамките на 1-2 седмици, в едно от тях изглеждаш по-добре. Затова мра­зя двудневните състезания – примерно полуфинали и фина­ли. Те са трудни за всички, защото не можеш да бъдеш и двата пъти на 100%. На „Atlantic Pro ” ме класираха 4-и, но не обвинявам съдиите. Работата им е трудна и никой никога не е доволен от тях – с изключение на победителя.

Какво направи през 2-те седмици до „Мистър Олим­пия“, че се промени така радикално?

Нищо специално. Малки промени на приема на въглехидра­ти и вода. Не можеш за 2 седмици да повториш едно и също нещо и да очакваш, че ще работи.

Всъщност тези две състезания ти бяха единствени през 2007-азащо не се появи на други?

Пропуснах над 5 месеца, защото имах две операции:

Read more “Мелвин Антъни”

Бен Уайт

Бен УайтСамо за 2 години той направи това, за което на повечето състезатели е нужна половин кариера. През 2005-а е първи в тежката категория (до 100 кг) на шампионата на Ню Йорк, през 2006-а е първи и при младежите на „NPC Junior Nationals”, на първенството на Северна Америка през същата година е 2-и в кат над 100 кг, на „NPC Nationals”” е 4-и в кат до 100 кг, а на „NPC USA” през 2007-а е шампион в кат над 100 кг и абсолютен шампион. Заради голямата му уста го наричат Мохамед Али на бодибилдинга (на името на легендарния боксьор, който също не страдаше от излишна скромност). Дали прякорът е точен – съдете сами…

Разбрах, че детството ти е било доста трудно

Израснах в бедност и това е най-малкото, което мога да ка­жа. Родителите ми не искаха да ме гледат – те и до днес не са стъпили на нито едно мое състезание. Отгледа ме баба ми и тя е единствената, която винаги ме е карала да давам най-доброто от себе си. В гимназията играех малко футбол, но никога не съм харесвал отборните спортове. Много лесно е да обвиняваш другите, когато отборът губи. Повече харес­вам борбата – дали печелиш или губиш, всичко зависи от теб.

А защо тогава започна да вдигаш тежести?

Истинската причина – няма да повярваш, бе, че главата ми бе твърде голяма спрямо тялото ми и исках да го развия, за да е в баланс с нея…

За първи път чувам такава причина

а ме мотивира Лу ферино. След като го гледах по телеви­зията в „Невероятния Хълк”, реших, че и аз трябва да стана голям като него.

Read more “Бен Уайт”

Константин Паскалев-Тути

Константин Паскалев-ТутиВ този брой пред вас са финалистите ни на световното по класически културизъм за мъже в Испания преди месец: 4-ият Константин Паскалев -Тути и 5-ият Владимир Курдов – и двамата в кат до 175 см. И двете снимки са от балканиадата в Скопие през май 2007.

Тути, защо излезе в по-горната кат до 175 км?
5 часа преди състезанието трябваше да свалям 2,5 г. В класическия културизъм те са вързани с ръста и всеки милиметър е равен на 100 г. Тук излезе, че съм висок 170,1 см и отидох в кат до 175 см. Можех да тежа до 74,100 кг, а бях 73,500 кг. Не познавах съперниците като имена и преценихме, че е по-добре да съм свеж и голям там, отколкото да сваля 3 кг и да изляза смачкан в кат до 170 см. В събота продължих да се обезводнявам и топформата стигнах точно на финала – за първи път, и то на световно. Бях 77 кг – още по-сух и зареден.
Ако бе в най-добрата си форма в тази категория, щеше ли да се пребориш за нещо повече?

Лука Якобучи на кантара бе 79 кг, но на сцената сигурно е бил 83-84 кг, а разлика от 4-5 кг винаги се вижда. Но за мен той като визия няма място в класическия културизъм – има културистичен вид, огромен гръб, страхотно направени крака, но отпред изглежда зле. Предвид препятствията в последните 50-ина дена се представих добре и реалното ми място е 3-о…

 

Read more “Константин Паскалев-Тути”

Брандън Рей

Брандън РейПрез юни 2007 на „Junior nationals” Брандън по­беди в кат до 90 кг и стана абсолютен шампион. На генетиката му завижда не кой да е, а са­мият флекс Уилър. Но освен че е на върха в аматьорския   бодибилдинг в Америка, той е бакала­вър по анг­лийски и медийни комуника­ции, от 2002-а работи в СNN, познават го в Белия дом, Държавния департамент и Пентагона, срещал се е с Джордж Буш, Кондолиза Райз, Колин Пауъл, а за интервюто тук пристига от сре­ща с Хилари Клинтън, от която е взел интервю!

Брандън, кажи нещо повече за себе си?

Роден съм в Бруклин, Ню Йорк, преди 27 г. Мястото е доста диво, но семейството ни е много сплотено и имах всичко не­обходимо за едно дете, за да расте нормално.

Бруклин не е найдоброто място за детеКое е найлошото нещо, което си спомняш оттогава

Наркотиците… През ден имаше престрелки… Там има добри хора, но те искат да избягат от реалността, а не могат и затова вземат наркотици и алкохол, и до днес много от родителите на приятелите ми се дрогират. То­гава мислех, че да продаваш или да вземаш нар­котици е нормално, защото всички го праве­ха. Това бе най-лесният начин да си купиш хубава кола или бижута.

Read more “Брандън Рей”

Николай Гергинов: „Краят е едно ново начало”

12 strНики, разбрах, че имаш сенза­ционна новина

Да, реших да сложа край на състезател­ната си кариера и да започна бизнес. За мен това е начало на нов период в живота ми.

Да не би това да е про­диктувано от класира­нето ти на републикан­ското тази година?

Не, ни най-малко. Бях го решил и дори да бях ста­нал първи, това щяха да са последните ми състе­зания (има предвид евен­туалното участие на све­товно, ако бе станал първи в категорията си). Така протече и подготовката ми. Иначе представянето ми не ме шокира, а и не съм човек, който коментира мнението на съдии или на други състезатели.

А какво ти попречи в Со­фия?

По време на отсъствието ми – една година, нивото много се е покачило, ви­дях много добри състеза­тели в много добра фор­ма. Не мога да кажа, че съм бил много далеч от предишното си ниво – по-скоро не бях така релефен, както феновете са свикнали да ме виждат.

Според някои ти е липс­вала предишната маса..

Да, може би и това. Някои са свикнали да ме гледат в кат до 90 кг, а на други се харесвам по-изчистен. На републиканското тази го­дина бях между двете, въп­реки че дори не бях изпъл­нил категорията – бях 83,5 кг, а слязох от 107 кг.

Съдията Иван Пенков в спомена в „Олимп“, че категорията ти е до 100 кгако я изпълниш, ще си на светов­но ниво. Но явно това е миналока­къв е предстоящият бизнес?

Нека го запазя в тайна, за да не се провали нещо, но не е в сферата на културизма. Просто имам идеи, които отдавна обмислям и реших, че сега е моментът.

Read more “Николай Гергинов: „Краят е едно ново начало””

Цветелин Вачев: »Най-важното е да си повярваш!»

12 strЦветелин е роден през 1980 г. в София. Започва да тренира от края на 1996 г. За първи път излиза на състезание през 2005 г. на турнира в Самоков, където е 5-и. След седмица на „Мечкатае 10-и, а на републиканското след това е 11-и. През 2006-а е 2-и на републи­канското в кат до 65 кг.

Цветелине, как се ориентира към бодибилдинга?

Стана някак естествено, може би защото мускулите винаги са ме прив­личали.

През 1996-а нямаше много инфор­мациякак тренирахте тогава?

Много трудно. Ходехме при щангистите на „Славия” – тогава даваха залата и на куптуристи. Първата година качих много сила, но не мръднах от 58 кг. Почнах да се интересувам повече от диети и въпреки че бяха неправилни, за около 4 месеца качих 9 кг, без да пипам нищо – само защото почнах да ям през 3 часа. 9 години тренирах нату­рално – за първи път взех стероиди през 2005-а преди състезанието в Самоков.

Коя мускулна група ти вървеше найтрудно в началото?

Раменете – заради спецификата на ставата и начина на трениране…

Read more “Цветелин Вачев: »Най-важното е да си повярваш!»”

Ейвън Сентопени

Ейвън СентопениСамо преди година нашият Стоил Стоилов загуби титлата в абсолютната категория на NРС Juniors на САЩ от някой си Ейвън Сентопени (той спомена за това в интервюто си за „Олимп” в бр. 8/2006-а). Днес вече считат родения в Кънектикът преди 25 години Ейвън за феномен с една от най-добрите генетики, виждана на сцената от години. На национал­ния шампионат на САЩ той отстъпи само на Дезмънд Милър, но вече се стяга за следващото състезание през август, за което е фаворит – дотолкова сигурен, че вече прякорът му е Цунами. Въпреки този успех той си остава същото скромно и мълчали­во момче, привързано към баща си, майка си и работата си на застрахователен агент.

Да започнем с найважнотооткъде дойде прякорът ти Цунами?

От някакъв Интернет форум. Дори не знам кой точно го предложи. Той обаче не казва нищо за мен. Е, това, че цунамито помита всичко по пъ­тя си, е супер, но бих предпочел прякор като на Бранч Уорън – Шампиона на народа. Той е стра­хотен – казва кой е любимецът на феновете. Мо­же с времето да измислят някой такъв и за мен…

Разбрах, че баща ти има поголеми предмишници от твоите, а никога не е пипал тежести

Моите са смешни. В сравнение с тях неговите са огромни. Той цял живот е бачкал в работил­ница и до днес поправя всякакви машинарии…

Read more “Ейвън Сентопени”

Владимир Курдов: „Ще гоня класиране на световното!”

12 strВладимир Курдов е роден през 1985 г. в София. След известно време с родители­те си се премества в Самоков. За първи път влиза в зала на 16 г. През 2002-а е първото му участие – 4-и на купа „Самоков“, през 2004-а на републиканс­кото за младежи е 5-и в кат до 70 ка, през 2006-а е 3-и в кат до 80 кг при младежи­те, а през 2007-а е балкански шампион при

мъжете в кат до 70 кг.

Влади, имаш бога­та спортна биог­рафия

Да, след като се пре­местихме в Самоков, се занимавах доста време с плуване и ле­ка атлетика – спринтови дисциплини. От нея разбрах, че имам силова издръжли­вост. След това играх футбол, карах ски…

И как при тази би­ография попадна в залата?

Брат ми се занима­ваше активно с бодибилдинг и веднъж ка­за „Дай да те заведа в залата, че в раме­нете си като ракета”. Тогава бях в 9-и клас и само за два месеца почнах да го нас­тигам, без никакви добавки, а в клякането и лежанката поч­нах и да го изпревар­вам.

Как гледаха роди­телите ти на зани­манията с бодибилдинг?

Отначало подмятаха „Какво се мъчиш тол­кова”, но сега, като видяха резултатите, се гордеят. Баща ми като отиде на село, се хвали с мен пред приятели.

А как се реши да из­лезеш на сцената?

За да спестя пари, се местех от една в дру­га зала, запознах се с много хора и в един момент много от тях почнаха да ме навиват да се явя на със­тезание – градско за Самоков…

Read more “Владимир Курдов: „Ще гоня класиране на световното!””

Денис Волф

20 str

Историята ти е доста интересна…

Роден съм през 1978 г. и съм израснал в малък апартамент в Токмак – индустриално градче сега в Киргизстан, а тогава в бившия Съветски съюз. Баща ми бе работник, който при комунизма едва свързваше двата края, майка ми бе домакиня. През 1992 г. когато Съветският съюз се разпадна, вече можехме да се движим свободно и понеже майка ми е немкиня, заминахме в Германия.

Спортувал ли беше нещо преди?

В училище няколко години играх баскетбол и мисля, че се справях добре. В Германия почнах да тренирам и бойни спортове: тай-бокс и кикбокс, но не ме привличаха много. Трудно ли бе новото начало в Германия?

Да, защото трябваше да науча немски като немец, но смятам, че се справих. През 1997-а, след гимназията – бях на 19 г., почнах работа като бояджия и слагах прозорци. В началото бе много трудно, защото работех от 9 до 17 ч, но понякога и по 12 часа дневно, често 6 дена в седмицата, и трябваше да тренирам след това.
Какво те подбуди да почнеш да тренираш бодибилдинг?
По-точно е кой, а отговорът е Арнолд Швар-ценегер – винаги съм бил негов фен.

Read more “Денис Волф”

Мартин Попов: “Колкото по-голяма е тежестта, толкова…”

12 strСтранно, но не помня да си се явявал на състезание

Напротив, излизам от 2000-ата година – наистина предимно на лежанка, но също и на състезания по трибой. Тази година на републиканското в Хасково по силов трибой станах първи на вдигане от лег с 240 кг и трети в категорията.

– Явно това е най-силното ти движение?

Да, тренирам предимно него, заедно с помощни движения…

Ако един трениращ иска да качи постиженията си на лежанката, какви спомагателни упражнения да прави?

Това е доста индивидуално. Аз тренирам 2 пъти седмично предната част на раменете, трицепсите, правя и обратен пек-дек. В предсъстезателен период вдигане от лег тренирам всеки ден, в останалото време 2-3 пъти седмично.

Read more “Мартин Попов: “Колкото по-голяма е тежестта, толкова…””

Мускулната памет

3 strФеноменът “мускулна памет” винаги е предизвиквал интерес. В случая става въпрос за трениращи с тежести, но той касае и други професии (музиканти, машинописки и т.н.),  практикуването на които изисква заучаването на определен ред от движения на отделни мускули. Какво значи това? В мозъка има структури, които формират краткотраен образ в съзнанието. Чрез него тълкуваме входните сигнали, обработваме ги и формираме изходящ отговор или реакция. Това, което виждаме, се интерпретира от мозъка под формата на нервни сигнали към мускулите, каращи тялото да изпълни дадена задача. Когато се получават едни и същи образи или се изпълняват едни и същи движения (повторения), връзката”нерв-мускул” постепенно става по-ефикасна, т.е. предаването на сигналите става по-ефективно.  Така схемата “виждам-мисля-реагирам” постепенно се заменя с “виждам-реагирам” или – при тренировката с тежести, “получавам сигнал-реагирам”. Не се губи време да се обработва постъпилият сигнал за стрес върху мускулите и как да се реагира на него – в паметта вече има такъв и мускулната памет го извиква.

Учените я наричат кинетична или кинестетична памет, или пък невро-мускулно подпомагане и говорят за сензорно-моторно заучаване, тъй като комбинирате входен сигнал (това, което виждате или вършите) с моторен изходен сигнал (това, което тялото прави или трябва да направи). Мускулната памет обяснява защо хора с повече опит, отсъствали дълго време от залата…

Read more “Мускулната памет”

Новият Флекс

jamesУелс е една от най-затънтените държави на Великобритания – и точно оттам се появи нов 22-годишен феномен. Истинското му име е Джеймс Луис, но го наричат Флекс Луис или съкратено Флекси. Обикновено се пише за звездите на IFBB – той е шампион за младежи и на NABBA, и на EFBB.

Джеймс Луис се ражда и израства в Ланели, малко крайбрежно градче в Уелс, и от 6-годишна възраст почва да играе ръгби. Когато е на 12 г., леля му – медицинска сестра, попада на семинар на Том Плац и му носи подарък: негова книга с автограф. Зърното попада на правилното място: Джеймс е завладян от филмите на Арнолд, от Хълк Хоган и други кечсъстезатели и иска да изглежда като тях. Баща му има щанга с гумирани дискове и Джеймс ги взема в стаята си да тренира, но ги крие под леглото. Според баща му е твърде млад да вдига тежести – за него това може да е опасно. На 16 г. Джеймс чупи лошо лакътя си след падане от колело: двете кости на предмишницата му излизат от гнездото си и се налага да носи гипс. Първата му мисъл е като му свалят гипса, да почне да тренира пак, за да е във форма за ръгбито. Така Джеймс попада в първата си зала, пълна с трибойци. Всички са по-възрастни от него – огромни и с големи кореми, които преди някоя максимална единица нямат нищо против да изпият по халба бира. А мястото е идеално: в неделя залата работи само за тях, тъй като им е ден за клек. Така Джеймс тренира 2-3 години и дори поставя рекорди за младежи на Великобритания и Уелс (този на Уелс още стои), но трибоят не му харесва. Той иска да е културист…

Read more “Новият Флекс”

“Най-хубавото преживяване бе химнът в моя чест!”

13 - JUNE 2007 MЦветан Цветанов е роден на 12 септември 1974 г. в Търговище. До 13-годишен тренира вдигане на тежести и е победител в категорията си на всички състезания, на които се явява. От 14-годишен започва да се занимава с културизъм, но на състезание излиза чак през 2004-а – 3-и е на квалификацията за национален отбор. През тази година Цветан стана балкански шампион в кат до 65 кг.

Цецо, разкажи повече за себе си…
Роден съм в бедно многодетно семейство. Животът ми винаги е бил свързан със спорта, но най-големите ми изяви освен в културизма бяха във вдигането на тежести. С тях започнах случайно – за да не повтарям в училище, се записах на вдигане на тежести. Бяха обещали, че ще ми оправят успеха, ако съм в отбора. По-късно се оказа, че съм добър, винаги имах добри класирания – от 10-ина състезания нямам втори места, винаги съм бил първи. Най-голямото ми постижение беше подготовката за „Олимпийски надежди”, но се отказах. Не ми се гонеха цели, а имах големи шансове. Тогава съм бил 6-7-и клас. След това минах през доста спортове: футбол, лека атлетика, тенис на маса, борба… С културизъм се занимавам от 14-15-годишен, но състезателно от 2004 г. При първото си явяване на сцена се класирах трети, а имам доста приятели, които се състезават от 5-10 години и не могат да влязат в петицата.

Read more ““Най-хубавото преживяване бе химнът в моя чест!””

Богомил Йорданов: „Най-трудно се научих на правилно хранене”

12 strБогомил е роден през 1984 г. в София. Тренира от 13-годишен, но по ред причини, които ще разберете, не се явява на републиканско за младежи. На балканското тази година в Скопие той стана шампион при мъжете в кат до 85 кг.

Богомиле, началото на кариерата ти прилича на трильр

Да, през декември 2004-а навърших 20 г. и републиканското за младежи през 2005-а ми бе последната възможност да изляза при тях. Готвих се много сери­озно за него, но 11 дни преди състеза­нието – на 5 април, катастрофирах в Со­фия на бул. „Цариградско шосе”. Събу­дих се в „Пирогов” със спукан пикочен мехур, скъсано дебело черво, счупено и извадено рамо и счупен таз с изваде­ни тазобедрени стави.

Ти ли кара?

Да, бях сам. Бе вечер и не съм видял някаква дупка – дясната гума влязла в нея, джантата се сцепила, колата се за­въртяла и се ударила в стълб малко пре­ди хотел „Плиска” в посока Орлов мост.

Казаха ли лекарите ще може ли да тренираш?

Те не предполагаха, че скоро ще вървя, камо ли да тренирам. Излязох след 2 месеца и поч­нах да ходя в залата – първо с количка, после с патерици…

Read more “Богомил Йорданов: „Най-трудно се научих на правилно хранене””

Петър Борисов: Целта ми е световна титла!

12 strПетър Борисов е роден през 1987 г. в Плов­див. Започва да тренира на 13 г. През 2004-а е 4-и при юношите в кат до 70 кг, през 2005-а е първи в тази категория и бал­кански шампион за младежи в кат до 75 кг, на световното за младежи през 2006-а е 3-и в кат до 75 кг, а т. г. е първи в кат до 80 кг и   абсолютен шампион.

Пепи, стигна до върха, но си тръгнал от мазетовярно ли е?

Да, първата година тренирах в едно мазе. Там имаше са­мо една щанга, един лост и една програма, закачена на стената – по 4 серии с по 8 повторения за цялото тяло.

Read more “Петър Борисов: Целта ми е световна титла!”

Интервю с маски

21 strЕто че пак е време за маскираните интервюта на Кинг Камали. Този път отговарят 4 от топбилдерите на IFВВ, естествено без имена. Въпросите около „Мистър Олимпия 2006″ са от тези, дето се въртят в главата на всеки, но на никого не му стиска да ги зададе.

  1. Дай оценка по десетобалната скала на „Мистър Олимпия 2006″ от база­та на твоя опит.

Професионалист1: 8. И много по-добро състезание от миналото.

Професионалист2: 9, и то само защото махнаха тъпия рунд на пре­дизвикателството. Професионалист 3: 7.

Професионалист №4: Време беше да си изберем нов шампион.

  1. Смяташ ли, че Джей Кътлър заслужа­ваше да спечели?

Професионалист №1: Да. Той имаше пари (има предвид фирмата „МusсlеТесh“) зад себе си, а Рони не. А без пари…

Професионалист №2: Дали заслужаваше да спечели? Ами да. Какво друго могат да значат точките?

Професионалист №3: Рони беше изигран. Всички знаем, че това щеше да стане някога.

Професионалист №4: Сега съм сигурен. Това беше нощта на Джей и той получи това, което заслужаваше.

Read more “Интервю с маски”

Стан Макуей

12 strСтан е роден през 1973-а във военноморската база на САЩ в Йокосука, Япония, от баща американец и майка японка. Отначало се състезава натурално: първи е на „Мusclemaniа 1999″ и „Superbody 2000″ в кат до 75 кг, през 2000 г. е шампион на Калифорния в кат до 80 кг и 1-и на „Superbody Рго 2001″. През 2002-а е шампион на САЩ в кат до 80 кг, а през 2006-а е първи в кат до 90 кг и става професионалист.

Стан, Вярно ли е, че си трени­рал бойни изкуства?

От малък бях фанатичен привър­женик на Брус Ли. Не помня кол­ко пъти съм гледал филмите му. Баща ми учеше кунг-фу и ме за­писа там още на 12 г. Отначало не ми хареса, тъй като съм зат­ворен и мразех да излизам пред хора, но напреднах бързо и на 14 г. имах черен колан. Специал­ността ми бе нунджако, по-късно минах на бразилското жиу-жицу, с което се занимавам и до днес.

Как се чувстваше, след като се преместихте в Америка?

Там, където живеехме, нямаше много азиатци и белите ме гледа­ха все едно съм половин човек. Нашите ме записаха в едно от най-престижните училища в стра­ната. Там имах приятелка – бяла, по-голяма от мен с 2 г., но по-го­лемите гимназисти не харесаха това и почнаха да ме дразнят. Веднъж ми писна, сбих се с един и ме изключиха. Отидох в друго училище, но то бе ужасно: само с негри и мексиканци, всички от кофти предградия. Такива бяха и децата, с които се сприятелих – почти всеки член на банда. Аз не бях гангстер, но вършех същите неща като тях. Понеже бях отлич­но подготвен в бойните изкуства, почнах да ги прилагам на практика…

Read more “Стан Макуей”

Джеф Лонг

20 strКогато Джеф Лонг излезе на сцената, веднага идва наум определението „перфектна физика”. При ръст 168 см всеки мускул по него – от прасците до трапеца, е идеално развит, дефиниран и релефен. По състезанията обаче това не му помогна много – заради днешната мания по масата щом не си 180 см висок и не тежиш 120 кг, винаги ще си пренебрегван. Джеф знае това отлично – той е може би най-пренебрегваният професионалист днес.
Знам, че си роден в Кентъки (през 1966-а, бел. ред.) – сблъсквал ли се бе с расизма?
В малък град като моя не кой знае колко, но той съществува. Не забелязвах тези проблеми, докато не отидох в гимназията и след това в армията.
А защо пък отиде в армията?
Исках да играя футбол, но получих травма на коляното и понеже в отбора на колежа повече не ме искаха, реших да опитам в отбор в армията, а и заради възможностите за образование и шансовете, които дава след това. Там обаче научих друго – че винаги трябва да свалям стреса от себе си и най-подходяща за мен бе тренировката с тежести. Така свикнах с нея, че в която и страна или част от земното кълбо да ида, щом вляза в залата, знам, че това е моят свят…

Read more “Джеф Лонг”

„Културизмът е съдба – не мога да избягам от нея!”

12 strПанчо Петров е роден на З октомври 1960 г. в Ресен, Великотърновско. Завършва музикално училище, после работи в бившия СССР (в Коми) и на много други места. Вече 3-а година е шампион при ветераните.
Панчо, вярно ли е, че първото си състезание си се подготвил само с 20 лицеви опори?
Не точно, но нещо подобно. Бях тренирал само 2 месеца. Приятели ме навиха да изляза на републиканското в Плевен през 1987-а – бях 72 кг и за кат до 80 кг бях много лек, не знаех как се играе съчетание и не влязох в шестицата.
Това ли бяха първите ти тренировки?
Не, започнах още от 14-15-годишен, но тренирах хаотично: повдигане на рамене, гребане с дъмбел – без изобщо да съм имал представа, че има такива упражнения. Това бе през 1974-1975 г. – бяха тъмни времена, нямаше никаква информация, никой не бе чувал за културизъм… Май и сега много не го знаят – ако не кажеш „бодибилдинг”, мислят, че културизъм значи фитнес…
Като нямаше информация, как ти хрумна да се занимаваш с бодибилдинг?

Read more “„Културизмът е съдба – не мога да избягам от нея!””

Дейв Хенри

20 strАко има някой, който е изненадал бодибилдинг обществото през първия си сезон като професиона­лист, това е той Дейвид Хенри. Когато през 2005-а се появи на „Ironman Рго Invitational“, изглеждаше, че лесно ще се нареди след първи­те 3-ма Густаво Вадел, Ли Прийст и Трой Ейлвс. Дейвид се класира 7-и, но изглеждаше толко­ва впечатляващо, че получи специална покана за „Арнолд класик“…

Сигурно и ти попадна в бодибилдинга чрез някой друг спорт, нали?

Да. В гимназията бях леко­атлет: на 100 и в щафетата на 100 м, на 200 м с препят­ствия и хвърляне на диск. Тогава това напълно ме за­доволяваше, а и спечелих и няколко награди и зато­ва не пипнах тежести до 17-ата си година.

И какво стана когато започна?

Отначало нищо. Бях претрениран. Стоях в залата почти седем дена в седми­цата, по 2-3 часа дневно. За момче на 17 г, без храни­телен план, това бе убийс­твено. Исках да изглеждам като тези, които виждах по списанията, но това не ста­ва за една нощ. Сега оба­че, като гледам снимки от това време, май не са тол­кова зле. Човек не вижда как тялото му се променя – другите могат, но ти не.

Какво си спомняш от първото си състезание?

То бе през 1992-а, бях 61 кг и станах 3-и без да знам ни­що за правилно позиране, музика и т.н. Но ми дадоха купа за 3-ото място и бях адски щастлив…

Read more “Дейв Хенри”

„Бъдещето ми е в културизма!”

12 strИвайлоДимитров е роден на 13 октомври 1975 г. в София. Тренира от 1994 г., но за първи път излиза на състезание през 2006 г. – на „Мечката”, където се класира 4-и в кат до 90 кг (от 6 участници). На републиканското седмица след това е 3-и в кат до 100 кг.
Ивайло, сега мога ли да кажа „Аз съм Евгени и знам ти кой си” (когато се видяхме за първи път, Ивайло се представи така: „Аз съм Иво и знам ти кой си!”)
(Смее се) За мен това е комплимент…
Защо излезе на състезание чак след 12 години тренировки?
Защото отначало тренирах за канадска борба. Имам 3-о място на дясна ръка през 2000-ата година в кат до 95 кг. Лявата ми е по-слаба и като сила, и като размери – сега тя е 47,5 см, а дясната 49. Но получих травма – скъсах нещо на лакътя и мястото се поду много. Не отидох на лекар от глупост и отокът с времето спадна, но сега при някои движения – особено сгъвания с щанга, много ме боли. Затова спрях с канадската борба и продължих само за себе си.
От нея ли разви ръцете си?
Да, въпреки че винаги съм тренирал културистично, особено предмишници, бицепс, трицепс и рамене. Отначало тренирах в къщи: лицеви опори, набирания, имах само една щанга – без лежанка, и с нея правех бицепсови сгъвания, раменни преси зад врат, гребане от стоеж и т.н. От тях маса не качих, но станах много жилав и когато почнах в залата, ми бе по лесно.
Ще ти бъде ли трудно, ако се върнеш сега в канадската борба?
Не знам дали изобщо ще имам шанс. Въпреки че качих маса, тя не е най-важното – в канадската борба по-слаби момчета побеждават доста по-големи от тях. Може да се чупят китки, някои дори си качват краката на масата – не трябва само да си вдигаш ръката от нея. Но за мен връщане назад няма – заложил съм на културизма и мисля, че тук ми е бъдещето…

Read more “„Бъдещето ми е в културизма!””

„Тялото не е машина!”

IMG_6666Венелине, какво се случи на 29 октомври?

По принцип не харесвам изтласкването от тилен лег. Винаги съм знаел, че то не е за мен – може да е базово, но не го усещам, а и не ми е развило гърдите, нито е дало ефект изоб­що. Ако имам развитие в тях, то е само от дъмбелите. Щанга­та усещам само при изтласкванията от полулег, и то на смит машина под 45° ъгъл. В последните 3-4 месеца обаче реших отново да започна с изтласкването от тилен лег като първо упражнение за долната част на гърдите. Никога не съм вди­гал много и когато на този ден отидох в залата, първо загрях с 2 серии по 15 повт. на 60 кг, после направих десетка на 90, шестица на 110, след това на 130 кг вдигнах 2-3 пъти и на 140 кг направих серия шестици. Въпреки че усещах леко напре­жение в това място, щангата ми бе доста лека и реших да направя още една серия. Пуснах първото повторение, но на второто се чу все едно се къса вестник и дясната ми ръка увисна. В първия момент не усетих нищо – в съблекалнята като погледнах, мястото бе само червено. Веднага сложих лед (без никакъв ефект!), отидох в „Пирогов” и докторите ка­заха, че имам частично разкъсване на гръдния мускул. От­начало не се забелязваше нищо и това казаха и лекарите, но после посиня бързо. До вечерта ръката ми се поду (мерих я и разликата между двете ръце бе 4 см), стана морава, а на магнитния резонанс на другия ден не можех да си я вдигна за снимка. Под фасцията на мускула има голям хематом, който трябва да се разсее сам. Казаха дори да не пия аспирин (а винаги го правя преди тренировка), тъй като мо­же да се получи тромб, и че няма нужда от операция, но 30 дни трябва да избягвам всякакви усилия – от най-малкото натоварване може да стане тромбофлебит и оттам емболия.

Защо стана товазаради пределна тежест или

Едва ли е от тежестите – никога не съм вдигал много тежко при изтласкването от лег. Още преди 3 г. имах съвсем леко разкъсване на сухожилието на гръдния мускул и и дори при сравнително леки флайсове (десетки с 25 кг) с дъмбели в последните повторения пак съм усещал леко напрежение. Оттогава изобщо забравих за това упражнение. Явно това сухожилие е било податливо на травми и това изтласкване го е довършило.

Read more “„Тялото не е машина!””

„Не може за 2 месеца да станеш като тези, дето са тренирали с години!”

13 - NOVEMBER 2006 M

Георги Георгиев е роден през 1975 г. в Русе. Тренира от 1992 г., но сериозно едва от 2004 г. Дебютът му е през 2005 г. на „Мечката”, където е 2-и в кат над 90 кг, седмица след това на репубиканското е също 2-и, а тази година (2006-а) е 2-и в кат над 100 кг.

Разбрах, че тази година имал големи премеждия?
През пролетта получих дискова херния от гребане с щанга с широк хват от стоеж. Парадоксалното е, че това стана накрая на тренировката – след като бях загрял. Една седмица едва ставах от леглото – майка ми ми обуваше обувките. Ходих на чакръкчия, но не ми помогна. След като направиха снимка и се видя, че е спукан диск, започна истинско лечение и след 2 седмици можех да вървя. След месец почнах да влизам в залата и от 15 юни почнах да тренирам редовно.
Може ли това да стане от такова упражнение?
Да, както и от рязко извеждане, без тежест, особено за човек, който не тренира – от усукване, сецване и т.н. Интересното е, че докторите казаха да правя хиперекстензии. Преди правех тяга с 260 кг, на 200 кг съм правил десетки, но долната част на гърба – където са рибиците, никога не е личала. Откак почнах преди всяка тренировка по 4-5 серии хиперекстензии, усещам, че се удебелиха.

Read more “„Не може за 2 месеца да станеш като тези, дето са тренирали с години!””

Лудите глави от златните години

20 - OCTOBER 2006 MВъв всяка област от човешкото битие има хора, отказващи да се подчинят на приетите норми. Бодибилдингът, където егото е движещ мотив, а силата е изразно средство, не е изключение – интересното е, че и легендите имат пристъпи на лудост…

Бил Пърл: „След аматьорския „Мистър Юнивърс” през 1953-а и професионалния „Мистър  Юнивърс” през 1961 и 1967 г, исках да докажа, че ‘възрастта няма значение и си поставих за цел да спечеля трета професионална титла от същото състезание. Заявих това ще през 1970 г. – година преди състезанието и 2 г. без изобщо да съм излизал на сцена,  а бях на 41 г.!
Харесваше ми да предизвикам Арнолд, Рег Парк, Франк Зейн, Серджо Олива и другите. На полуфиналите на „Мистър Юнивърс” през 1971 г. в Лондон отказах традиционното помпане преди сцената, тъй като то изпразва мускулите и щеше да наруши увереността ми в себе си на сцената. На финала пък главният съдия даде команда всички да се обърнат наляво, за да покажат дясната си страна. Всички го направиха, но аз не. Той дойде да ми каже лично да се обърна наляво, но бях толкова уверен в себе си, че му казах: „Не усложнявай нещата!”. Тези, които бяха до мен и чуха, после ме обявиха за луд – бил съм проиграл шансовете си в състезанието. Но подготовката си каза думата и на финалите за трети път станах „Мистър Юнивърс”. А част от подготовката е и увереността в себе си, нали? Дори да те смятат за луд…”

Read more “Лудите глави от златните години”

“Докато бях на диета, правех пасти и торти”

14 - OCTOBER 2006 MСимеон Аначков е роден на 13 май 1987 г. С бодибилдинг почва да се знимава от 13-годишен. На републиканското за младежи през 2005-а е 3-и при юношите над 70 кг, тази година е 5-и при младежите над 80 кг, но догодина…

– Симеоне, помниш ли първата си тренировка?
– Да, тя беше в пети клас. Тогава за първи път отидох с брат ми и баща ми в залата. Имаше много здрави момчета и доста се впечатлих от тях. Но не започнах веднага да тренирам, желанието ми се появи две години по-късно, през 1977 г.

– Преди да започнеш с бодибилдинг си тренирал лека атлетика – какво по-точно?
– Това бе в 7-и клас. Не си харесвах тялото, исках малко да отслабна. Две години и половина тренирах 400 метра с препятствия. Доста трудна дисциплина, който не е тренирал, не знае. Но имах проблем – с килограмите. Трябваше да съм 74-75 кг, а не можех да ги сваля, може би защото още тогава вдигах много щанги. Мнозина се чудеха как сутрин на тренировка бягам отсечки по 400-600 метра, отивам на училище (а не съм ял както сега), хапвам нещо по-обикновено и вечерта в залата вдигам яко. Треньорката ми ме критикуваше да не вдигам щанги, защото качвам маса, но това толкова ми харесваше, че я лъжех, че не тренирам. Не можех да смъкна под 80 кг, усетих, че щангите повече ме влекат и след 2 години, в 9-и клас, се отказах от леката атлетика. Продължих да вдигам сам, от любов към спорта. В 11 клас реших да се подготвя за първото си състезание – републиканското за младежи през 2005. Първоначално правех много глупости, например зареждах с шоколад, ядях готвено, със сол и т.н…

Read more ““Докато бях на диета, правех пасти и торти””

„Ако ставаше с пари, тези с мерцедесите щяха да са най-добрите!”

19 - SEPTEMBER 2006 MИнтервю с Любомир Димов-Любо Лежанката

– Любчо, ти спечели 20 000 евро от турнир по вдигане от лег – как мина той, как всъщност разбраха за теб?
От много частни състезания, на които съм се явявал, имам контакти с тези хора. Те знаят кой си, какво вдигаш, ти знаеш кои са, защото те в страните си са шампиони. И докато с един приятел си пиехме кафето, ми се обадиха от Австрия. Оказа се, че след 6-7 дни в Будапеща, Унгария, има частно състезание по вдигане от лег без допингтест, със стречфланелки, с доста голяма за нашите възможности такса участие и награден фонд, който не уточниха. Не бях готов – такъв тип състезание изисква 2-3 месеца подготовка, нова стречфланелка… Бях на републиканско и на два частни турнира в Хасково и Пирдоп.
– На тях колко вдигна?
В Хасково 225 кг, беше със задържане без стречфланелка, а в Пирдоп 222,5 кг в кат до 82 кг. Горе-долу месец почивах. Тренирах, но не като за състезание.
– И тогава дойде поканата…
Като гръм от ясно небе: „Ако искаш, заповядай да участваш”. Приятелят ми Алекс, който има агенция за недвижими имоти и седеше до мен, разбра за какво става дума и ми предложи да плати таксата за участие – 2000 евро. За мен, а и за всеки състезател, това са много пари, а не бях готов и грам, стречфланелката ми е на 3 години (мислех да си купя на място, но нямаше щанд). Имах само 6 дена, в които ме вълнуваше единствено кантарът. Направих две контролни вдигания в залата по 215 кг – крайно недостатъчно за такова състезание. Не съм вземал химия: и най-силният хап като анадрол 50 хваща на 4-ия-5-ия ден и няма смисъл да го взимам. Всъщност отидох изобщо за участие. Дори ми беше неудобно да взема тези 2000 евро, защото не мислех, че ще ги оправдая по никакъв начин. Хванах рейса и пристигнах почти в последния момент. На техническата конференция нищо не разбрах: събраха ни, но не говореха на английски.
– Състезанието е било под патронажа на IPF, така ли?
Да. Регистрираната в България
IPF е европейската и вдигаме по правилата й, а WРС е американската,с филиали в цял свят. Само у нас няма. Тя се води професионална лига.
И така, даде 2000 евро такса участие – после?

Read more “„Ако ставаше с пари, тези с мерцедесите щяха да са най-добрите!””

„Животът ми без бодибилдинга е немислим!”

14 - SEPTEMBER 2006 MДимитър Христов е роден на 16 май 1987 г. във Варна. За първи път излиза на републиканското за младежи през 2004 г., на следващото републиканско е 4-и при юношите над 70 кг, а през 2006 г. е втори при младежите до 80 кг.
– Митко, откога тренираш сериозно?
От 3 г., но целенасочено в последната една година.

– А какво те запали?
В 5-и клас забелязах сестра ми да излиза със сак на рамо и като я питах къде отива, каза „на фитнес”. Попитах я мога да отида с нея и още като влязох в залата, се влюбих в тежестите. Дори след като се върнахме в къщи, излязох и се върнах в залата отново. Тогава не се интересувах от килограми, размери – за мен бе удоволствие да съм там…
– Кога излезе за първи път на състезание?
В Разград през 2004 г., но подготовката ми не бе добра. Нямах знания и правех много простотии: много аеробика, недостатъчно хранене, гладуване или прием на повече отколкото трябва въглехидрати и т.н. В крайна сметка станах 7-и от 8 човека. В Добрич през 2005 г. бе втората ми поява, но подготовката ми пак не бе добра – само месец. За републиканското т. г. почнах да се готвя от септември 2005-а, а стриктната диета почна на 17 януари 2006-а…

Read more “„Животът ми без бодибилдинга е немислим!””

„Щом вложиш цялото си сърце и желание, ще постигнеш всичко!”

21 - AUGUST MКлод Грулкс, „Мастър Олимпия 2003”

– Клод, Вярно ли е, че си се хванал на бас…
Знам за какво питаш… Да, точно така е. Веднъж в Монреал (Клод е роден в Канада през 1963 г., бел. ред.) един приятел, който вече тренираше, каза, че не ме вижда в зала – не мога да издържа дори една тренировка. И се хванахме на бас. Да казвам ли кой спечели?
– Няма нужда…
След тази първа тренировка разбрах, че бодибилдингът е за мен. Бях на 19 г., преди това тренирах хокей, но за него се търсят големи момчета, а аз бях много нисък (Клод е висок 173 см). После се занимавах с джудо и карате – доста различно усещане, защото минах от колективен към индивидуален спорт. Но това ме подготви за бодибилдинга, тъй като и той е такъв. Занимавах се едновременно 4 години и с двата, но спрях с каратето, защото то разтяга мускулите до максимум и рискът от травми винаги е огромен. Затова спрях и да карам ски. От каратето ми остана само син колан. Продължих с бодибилдинг – отначало за здраве, състезанията не ме интересуваха…

– А защо изобщо избра бодибилдинга?
– Всъщност започнах да се занимавам с тежести на 16 години. Целта ми бе да кача  маса, защото бях много кльощав – само 75 кг. (Сега съм 95 кг на сцената и 107 в основен период.) Бях си купил комплект тежести на Джо Уидър с тренировъчна програма и започнах да тренирам по нея, но след няколко седмици загубих интерес. 2 години по-късно обаче един колега, който тренираше бодибилдинг сериозно, ми предложи да отидем в залата заедно. Поканата беше малко на майтап, но от този ден се влюбих в бодибилдинга и ходенето редовно в залата ми стана навик. След около 3 г. тренировки отидох в друга, по-голяма зала и собственикът й – шампион по бодибилдинг, ме попита мислил ли съм някога да изляза на сцена, защото имам много добри пропорции. Казах, че ще помисля и само след година на „Мг Моnreal” се класирах 2-и в кат до 80 кг. Това така ми хареса, че си поставих за цел да спечеля и следващото състезание.

Read more “„Щом вложиш цялото си сърце и желание, ще постигнеш всичко!””

Ако желаеш нещо и се бориш за него, винаги ще успееш

14 - JULY 2006 MНиколай Гергинов специално за “Мускули”

Ники, и миналия път те питах – как е животът в Испания?
-Вече шест години съм в Барселона и съм свикнал. Но имам чувството, че там съм по-защитен, отколкото тук. Тук не си знам правата, не знам какво мога да направя ако ми се случи нещо…. Там мога да реагирам на, всичко, на всеки проблем. У нас хората не живеят, а оцеляват. Малко са тези, които могат кажат, че са добре.

– Разликата между залите тук и там – не като оборудване, а като манталитет?

 – Трениращите тук са по-запалени. Там я няма нашата грандомания, амбицията да вдигаме големи тежести, без значение дали можем да получим травма – важното е да ни видят, че вдигаме тежко. И аз мога да вдигам колкото тях, и повече, но тренирам мускули, а те си товарят ставите и нищо не правят. След 2-3 месеца ще съм по-голям от тях пет пъти, а те ще стоят на едно място. Там е разликата. И казват: щом Ники е толкова голям, значи пие нещо специално…

Read more “Ако желаеш нещо и се бориш за него, винаги ще успееш”

Отново с Кинг Камали

kingСега е ред на дамите –  Професионални фитнес и фигура звезди отговарят на въпросите на Краля!

Вземали ли сте някога стероиди? И какъв бе резултатът? Състезателка № 1: Да. Стегнат задник, но и забележими мустачки.

Състезателка № 2: Що за въпрос? Аз съм фитнеска! Ние не вземаме стероиди (леко намигване).

Състезателка № 3: Да. По-големи полови органи и малко окосмяване по лицето. Състезателка № 4: Да. Качих малко мускули и имах късмета да си остана жена.

Кое е най-гадното в този спорт?

Състезателка № 1: Жени, които могат да накарат много мъже да им завиждат… ако разбираш какво ти казвам.

Състезателка № 2: Колко страници имаш да запълниш? Добре де… За мен най-яркият спомен е как отлична състезателка обещава на съдия мъж сексуални услуги – по-гадно от това да си даваш задника под наем в някой бар. А и не съм сигурна дали този съдия бе мъж  или жена…
Състезателка № 3: Двама топбилдери мъже, които на коктейла след състезанието не се отделяха един от друг.

Състезателка № 4: Съдии да чукат състезателки за по-предно класиране.


Read more “Отново с Кинг Камали”

Тренирам без сплит, не пия шейкове

13 - JUNE 2006 MВасил Димитров е роден в Сандански на 11 IX 1985 г. При дебюта си при младежите над 80 кг през 2005 г. е 4-и, ,тази година е 2-и, а догодина…

– Василе, я кажи кой те подтикна да се занимаваш с бодибилдинг?
-Никой – просто нямаше такъв. Започнах сам и вече 6 години се занимавам, последните 3 сериозно. Харесва ми това, че културизмът е индивидуален и мъжки спорт. Чувам мнения, че културистите били комплексари – това не е вярно.

– Как гледаха родителите ти на тренировките?
– Отначало много скептично и отрицателно – заради лишенията, тъй като ги виждаха. Никак не им харесваше, че вземам хапчета – аминокиселини, витамини и др., защото не знаеха какво съдържат. Но напоследък видяха, че постигнах много и са с мен.

– А съучениците ти? Как се отнасяха те към бодибилдинга?

– Аз съм малко, как да кажа… потаен, не казвам с какво се занимавам, как го правя и някои дори не знаеха за тях. Имаше и такива, които идваха 3-4 пъти в залата и после не можех да ги открия. Искат за 3 дни да станат големи – като не стане, се отказват и почват да говорят, че всичко било химия. А тайната не е в нея, а в постоянството – ако ставаше само с химия, аптеките са пълни с нея и всеки щеше да е „Мистър Олимпия”…

Read more “Тренирам без сплит, не пия шейкове”

Не бих заменил затвора за нищо на света!

21 - MAY 2006 MПрез 2005-а Дейв Палумбо получи присъда от 5 месеца затвор за разпространение на хормон на растежа!

– През 2004 г. получихте 5 години затвор за разпространение на стероиди и хормон на растежа – каква бе първата реакция, когато чухте, че тя се намалява на 5 месеца?

– Много съм задължен на адвоката си – никога няма да мога му се отблагодаря за всичко, което направи, за да намалят присъдата ми до почти невероятните 5 месеца.
– Как мина това време – пред компютъра, в библиотеката?
– В затвора няма компютри. Трябваше отново да се уча как се пише на ръка. А писах много: писма, сценарий, 6 филмови епизода и затворническа тренировъчна книга.

– Имаше ли фитнесзала и как тренирахте там?
– Залата бе на открито: ледена през зимата и огнена през лятото. Беше само със свободни тежести и нямаше много дъмбели, така че повечето движения се изпълняваха унилатерално. Наложи се да импровизирам. А тренирах по обичайната схема: пет дена седмично по една мускулна група.

Read more “Не бих заменил затвора за нищо на света!”

Щом видях за първи път културисти, ми потекоха сълзи

13 - MAY 2006 MНа квалификацията в Пловдив Слави Горанчовски стана първи в кат бодифитнес мъже и за малко не стана шампион в същата категория на балканиадата в Чачак, а на републиканското за младежи стана шампион по културизъм в кат до 80 кг!

Слави, я кажи радваш ли се или се смееш на онзи от балканиадата (първия в кат бодифитнес), както пише в „Олимп”?

(Смее се) Какво да му се радвам – той беше толкова крив, че направо му се смея…

Read more “Щом видях за първи път културисти, ми потекоха сълзи”

Скип Лакур

Скип ЛакурВ света на натуралния бодибилдинг роденият през 1962 г. Скип Лакур е царска особа. За 15-ина години той бе два пъти абсолютен шампион и пет пъти шампион в тежката категория на “MPC Team Univerce”, абсолютен шампион за 84 г. на „Musclemania”, треньор, писател, продуцент и т.н. Е, тези, които не го обичат, казват, че сам се е обявил за „натурален” и че такава физика не може да се направи без химия. Каква е истината ще разберете от самия Скип..

Read more “Скип Лакур”

Трябваше да спечеля

jeyМиналата година Джей Кътлър постави тъжен рекорд – 4-и път поред втори на „Мистър Олимпия”. Освен него само Кевин Леврон има 4-и втори места, но те са разделени по равно между Дориан Йейтс и Рони Колман, докато за Джей единствената пречка към титлата се казва Рони Колман.

Read more “Трябваше да спечеля”

Фил Хийт

pfБаскетболна звезда, абсолютен шампион при младежите културисти, награда “Дебют на годината”, сравнение с младия Флекс Уилър – всичко това на 25 години и за само 4 г. тренировки!

– Явно имаш разнообразен талант: баскетбол, бодибилдинг… още нещо?
– Трябва да добавя и лека атлетика и футбол (американски, бел. ред.), а свирех и на класическо пиано. На никого обаче не казвах за пианото или за увлечението си по бойни изкуства, защото си правеха майтапи. Израснах като единствено дете и може би затова бях активен – винаги правех я коремни преси, я лицеви опори, я нещо друго. После в 10-и клас в гимназията привлякох вниманието на баскетболните скаути – заради тичането и отскока ми.

– За баскетбола ясно – как започна да тренираш бодибилдинг?

– В началото бе Арнолд – видях го като гост в шоуто на Офра Уинфри и ме заинтересуваха филмите му. А в тях той бе огромен и релефен – особено в “Predator”. В “Twins” пък има една сцена – стяга ръка и разкъсва края на ризата си. Тогава си казах: “Това е! И аз искам да изглеждам така!”

– И започна да тренираш…
– Всъщност започнах да тренирам с тежести още в отбора по баскетбол на университета в Денвър. Това бе почти трибойска и щангистка програма, но ми даде отлична силова база. Правехме сума ти клякания, мъртви тяги и изхвърляния с щанга. В първите два месеца преди сезона тренирах с тежести 5 пъти седмично – след 3 часа баскетбол. И понеже се хранех добре, за 2 месеца успях от 70 да кача на 80 кг. Изглеждах съвсем различен човек. Това стана вече към края на баскетболната ми кариера – това ми бе последната година в Първа дивизия и бяха ме набелязали от 2-3 отбора от NВА. Опитах с „Финикс сънс”, но нищо не стана, а вече бях гледал „Мистър Олимпия 1998″ и бях завладян от Флекс Уилър.

Read more “Фил Хийт”