Джей Кътлър: Пътят до “Мистър Олимпия” (подготовка за битката) мина през 4 тренировъчни фази, всяка от които дълга 6-7 седмици. Първата бе от средата на декември до средата на февруари, след двумесечна почивка след „Мистър Олимпия 2009″. Във фаза 2 – от средата на февруари до края на март, тренирах доста тежко. В почти всички серии повторенията бяха 6-8, а нивото бе умерено. На 1 април започнах фаза 3 – увеличих повторенията до 10-12, леко покачих тренировъчното ниво. Целта на тази фаза бе повече размер с по-добра форма, или както казвам, „качване с изчистване”. Да си поставяш две такива цели едновременно е концепция, която повечето хора не могат да приемат. Толкова им е повтаряно, че или трябва да качваш маса, или да се изчистваш, че за тях е безсмислено дори да се опитваш да правиш и двете едновременно. За повечето от тях смисъл има само ако наблегнат на една от двете. Но за мен…

Read more “Пътят до „Мистър Олимпия” (Подготовка за битката)”

Не всеки топбилдер на световно ниво е успял да блесне веднага при звездите, без дори да чака мастилото на професионалната му карта да изсъхне. По-скоро обратното – повечето в първите 1-2 години не показват нищо особено, но трупат опит и извед­нъж откривате, че пред вас е състезател с дяволски добра физика. Примери много: Густаво Бадел, който победи не кого да е, а Рони Колман (в рунда на предизвикателството) на „Мистър Олимпия”, Гюнтер Шлиеркампф, който също победи Рони на Шоуто на силата през 2002-а, Тони фриймън, Кей Грийн и т.н. Такъв е и състезателят, за когото ще стане въпрос тук – Мо Ел Мусауи…

Read more “Мо Ел Мусауи”

При ръст 168 см Рони Рокел е един от най-ниските професионални културисти. Но по мнение­то на всички има завършена и плътна визия, с отлични пропорции и симетрия. При 102 кг на сцената и 108 кг в основен период някои от мерките му са: ръка – 52 см, гърди – 133 см и бедра 72 см. И въпреки това успехът сякаш го подминава: само една победа в професионално състезание („Australian Grand Prix 2006″), а от 3 излизания на „Мистър Олимпия” (2005, 2006 и 2007 г.) е респ. 17-и, 16-и и 11-и. Критиците му казват, че има минуси, за феновете му пък той съчетава всичко, което и обикновеният билдер, и професионалистът биха искали да имат… За самия него обаче проблемът е в съдийс­ките сметки и толерирането на американс­ките състезатели. Невъзможно е човек извън Америка да спечели американско състезание – просто челните места в професионалния бодибилдинг не са предвидени за други нации…

Read more “Рони Рокел”

Бранч Уорън: 2004-а е новобранският ми сезон – 2 седми­ци преди първата си „Мистър Олимпия” про­пуснах квалификация за това състезание, тъй ка­то не ми стигна една точка за първата трой­ка на „Шоуто на силата”. Върнах се в Тексас и се появих чак през 2005-а – на „Сharlote Pro” и „Europa Supershow (тук излезе и Христомир Христов – първата и засега единствена поява на български състезател при професионалистите). С победите си на тях заслужих квалификация за „Мистър Олимпия. Мнозина често ме пренебрегваха и не ме брояха за добър професионалист, тъй като според тях бях „само крака”. Оттогава изминах дълъг път, но между това да спечелиш по-малки състезания и да излезеш на „Мистър Олимпия” разликата е от земята до небето…

Read more “Най-ценният урок”

Ако ви кажем, че има нов професионален билдер, висок малко над 183 см и тежащ на сцената малко над 104 кг, сигурно веднага ще отговорите, че е твърде малък за професио­налист днес. Но мога да ви дам някои имена от миналото, които са били толкова в най-добрата си форма: Рег Парк, Боб Парис и някой си Арнолд… знаете кой. Въпреки че не могат да се мерят с плътната мускулна маса на днешните глигани, всеки от тях навреме­то си вдъхнови милиони младежи да се заловят с тежестите. Случаят тук е точно такъв – физика, за която повечето мъже биха казали „По дяволите, искам да изглеждам точно така!” Може ли Денис Серговский – 27-годишен новобранец в бодибилдинга, който тепърва ще направи своя професионален дебют, да върне часовника обратно във времето, когато формата и симетрията се почитаха повече от грубия размер? И с това да предизвика революция? Може би – още повече че идва от точното място…

Read more “Денис Серговский: Руската революция”

Бях решил да взема интервю от човек,  достатъчно наказван от IFВВ и сега е натикан в ъгъла, но е шампионът на народа. Той е мразен от силните на деня и обичан от феновете, открит и понякога суров, но е и разумен бизнесмен. Не го познавам добре и и не съм съгла­сен с някои негови действия и постъпки. Но го уважавам като атлет и приятел. Това е единственият и незабравим Ли Прийст, който премина в новата федерация РDI и след като тя фалира, бе принуден унизително да проси милост, за да му разрешат да се върне в IFВВ. Но да не губим време – да почваме:

Какво харесваш най–много в професионалния бодибилдинг?

Начина на живот. Раз­бира се, всеки начин на живот може да е и добър, и лош, но бодибилдингът като цяло е страхотен. Тренираш, правиш кардио, хра­ниш се правилно (е, през повечето време), пътуваш по света, сре­щаш се с фенове, това, което наистина обичаш да правиш, ти става професия… Не е ли чу­десно?

Read more “Шампионът на народа”

Искам да ме помнят като един от най-добрите културисти!

Да започнем малко преди „Мистър Олимпия 2007″ –с „Atlantic Pro“. Там се яви, за да спечелиш, нали?

Аз винаги излизам, за да спечеля. Така бе и тук с една уговорка: предвиждах върхът ми да е на „Мистър Олимпия”. Затова някои казаха, че не съм приел състезанието или съ­перниците сериозно – не е вярно. Просто трябва да се изби­ра: винаги когато се явяваш на две състезания в рамките на 1-2 седмици, в едно от тях изглеждаш по-добре. Затова мра­зя двудневните състезания – примерно полуфинали и фина­ли. Те са трудни за всички, защото не можеш да бъдеш и двата пъти на 100%. На „Atlantic Pro ” ме класираха 4-и, но не обвинявам съдиите. Работата им е трудна и никой никога не е доволен от тях – с изключение на победителя.

Какво направи през 2-те седмици до „Мистър Олим­пия“, че се промени така радикално?

Нищо специално. Малки промени на приема на въглехидра­ти и вода. Не можеш за 2 седмици да повториш едно и също нещо и да очакваш, че ще работи.

Всъщност тези две състезания ти бяха единствени през 2007-а – защо не се появи на други?

Пропуснах над 5 месеца, защото имах две операции:

Read more “Мелвин Антъни”

Само за 2 години той направи това, за което на повечето състезатели е нужна половин кариера. През 2005-а е първи в тежката категория (до 100 кг) на шампионата на Ню Йорк, през 2006-а е първи и при младежите на „NPC Junior Nationals”, на първенството на Северна Америка през същата година е 2-и в кат над 100 кг, на „NPC Nationals”” е 4-и в кат до 100 кг, а на „NPC USA” през 2007-а е шампион в кат над 100 кг и абсолютен шампион. Заради голямата му уста го наричат Мохамед Али на бодибилдинга (на името на легендарния боксьор, който също не страдаше от излишна скромност). Дали прякорът е точен – съдете сами…

Разбрах, че детството ти е било доста трудно…

Израснах в бедност и това е най-малкото, което мога да ка­жа. Родителите ми не искаха да ме гледат – те и до днес не са стъпили на нито едно мое състезание. Отгледа ме баба ми и тя е единствената, която винаги ме е карала да давам най-доброто от себе си. В гимназията играех малко футбол, но никога не съм харесвал отборните спортове. Много лесно е да обвиняваш другите, когато отборът губи. Повече харес­вам борбата – дали печелиш или губиш, всичко зависи от теб.

А защо тогава започна да вдигаш тежести?

Истинската причина – няма да повярваш, бе, че главата ми бе твърде голяма спрямо тялото ми и исках да го развия, за да е в баланс с нея…

За първи път чувам такава причина…

… а ме мотивира Лу ферино. След като го гледах по телеви­зията в „Невероятния Хълк”, реших, че и аз трябва да стана голям като него.

Read more “Бен Уайт”

През юни 2007 на „Junior nationals” Брандън по­беди в кат до 90 кг и стана абсолютен шампион. На генетиката му завижда не кой да е, а са­мият флекс Уилър. Но освен че е на върха в аматьорския   бодибилдинг в Америка, той е бакала­вър по анг­лийски и медийни комуника­ции, от 2002-а работи в СNN, познават го в Белия дом, Държавния департамент и Пентагона, срещал се е с Джордж Буш, Кондолиза Райз, Колин Пауъл, а за интервюто тук пристига от сре­ща с Хилари Клинтън, от която е взел интервю!

Брандън, кажи нещо повече за себе си?

Роден съм в Бруклин, Ню Йорк, преди 27 г. Мястото е доста диво, но семейството ни е много сплотено и имах всичко не­обходимо за едно дете, за да расте нормално.

Бруклин не е най–доброто място за дете… Кое е най–лошото нещо, което си спомняш оттогава

Наркотиците… През ден имаше престрелки… Там има добри хора, но те искат да избягат от реалността, а не могат и затова вземат наркотици и алкохол, и до днес много от родителите на приятелите ми се дрогират. То­гава мислех, че да продаваш или да вземаш нар­котици е нормално, защото всички го праве­ха. Това бе най-лесният начин да си купиш хубава кола или бижута.

Read more “Брандън Рей”

Само преди година нашият Стоил Стоилов загуби титлата в абсолютната категория на NРС Juniors на САЩ от някой си Ейвън Сентопени (той спомена за това в интервюто си за „Олимп” в бр. 8/2006-а). Днес вече считат родения в Кънектикът преди 25 години Ейвън за феномен с една от най-добрите генетики, виждана на сцената от години. На национал­ния шампионат на САЩ той отстъпи само на Дезмънд Милър, но вече се стяга за следващото състезание през август, за което е фаворит – дотолкова сигурен, че вече прякорът му е Цунами. Въпреки този успех той си остава същото скромно и мълчали­во момче, привързано към баща си, майка си и работата си на застрахователен агент.

Да започнем с най–важното – откъде дойде прякорът ти Цунами?

От някакъв Интернет форум. Дори не знам кой точно го предложи. Той обаче не казва нищо за мен. Е, това, че цунамито помита всичко по пъ­тя си, е супер, но бих предпочел прякор като на Бранч Уорън – Шампиона на народа. Той е стра­хотен – казва кой е любимецът на феновете. Мо­же с времето да измислят някой такъв и за мен…

Разбрах, че баща ти има по–големи предмишници от твоите, а никога не е пипал тежести…

Моите са смешни. В сравнение с тях неговите са огромни. Той цял живот е бачкал в работил­ница и до днес поправя всякакви машинарии…

Read more “Ейвън Сентопени”