Йовко Тихов: Тренировката оформя характера

Йовко е роден през 1990 г. в Сливен. Първият му спорт е бокс и в него печели първата си шампионска титла (на 11 г.). След това се прехвърля в джудото и с него завършва спортното училище “Димитър Рохов”. Тогава разбира, че в джудото няма бъдеще и се ориентира към щангите и дъмбелите. За първи път излиза на сцена като културист през 2008 г. на републиканското и става шампион при мъжете – на 18 години! През 2009-а на световното за натурални културисти е 5-и при мъжете и 3-и при В младежите, през 2010-а е 2-и при младежите до Е 75 кг, през 2011-а е шампион при тях в тази категория и абсолютен шампион, балкански,  европейски и световен шампион, абсолютен шампион при мъжете за 2016-а и 2-и на “Olympia Europe amateur”. Йовко е и персонален треньор, негов клиент е и шампионът на Англия и Уелс, а освен всички той подготвя и Митко от “София ден и нощ”…

Read more “Йовко Тихов: Тренировката оформя характера”

Динко Желязков пред „Олимп”!

Динко ЖелязковДинко Желязков е роден през 1979 г. в Карно­бат. От 1-и до 6-и клас тренира борба, от 9-и до 12-и клас кикбокс (има сребърен медал от републиканско­то за младежи по кикбокс в кат до 67 кг). С тежести почва да тренира през 2005 г. и същата година излиза на републиканс­кото, но е 5-и, а след 5 г. – през 2010-а, е шампион в кат до 100 кг.

–  Борба, кикбокс… помогнаха ли ти те в бодибилдинга?

– Донякъде. Във физичес­ки смисъл не – това са интен­зивни спортове, а нашият е статичен и силов. Може би ка­то спортна злоба и хъс…

Read more “Динко Желязков пред „Олимп”!”

Главното в културизма са симетрията и релефът!

13 - AUGUST 2008Мариан Френгиев е роден през 1988 г. в Казанлък. Започва да тренира на 15 г. и междувременно завършва транспортния техникум през 2007 г. В същата година за първи път излиза на състезание – 4-и в кат до 70 кг при младежите. През 2008 г. пак там той е втори, на квалификацията в Пловдив е 1-и до 70 кг, а на балканиадата в Черна гора е 2-и при младежите в кат до 75 кг.

Мариане, защо избра бодибилдинга – нали преди това си тренирал тенис на маса?
Защото бях много слаб…

… на тенис на маса или?
(Смее се) Неее, изобщо. Тогава не се хранех редовно, а и по цял ден бях в движение. А щом започнах с тежестите, ми стана мания – искаш да ставаш все по-як и по-як. Един приятел се занимаваше с това и като ходехме на лагер, ми показа основни неща: набиране на лост, лицеви опори. Отначало родителите ми не разрешаваха да тренирам с тежести, докато не стана на 15 г. и докато ги навърша, няколко месеца правех само набирания и лицеви опори. И нали съм лек, правех по много повторения.

Read more “Главното в културизма са симетрията и релефът!”

Любомир Димитров: Винаги гоня размерите

Любомир ДимитровЛюбомир Димитров е роден през 1987 г. в Хасково. Отначало се занимава 5 г. с алпинизъм, после с лека атлетика и футбол. Започва да тренира с тежести в 9-и клас – през 2003-а. През 2005-а е 7-и при младежите до 70 кг, през 2006-а е 4-и в кат младежи до 80 кг, през 2007-а е 4-и при мъжете до 80 кг, а през 2008 г. е шампион при младежите в кат до 80 кг и балкански шампион в кат до 75 кг. На срещата ни пристига – няма да повярвате: с тенджера с храната си!

Read more “Любомир Димитров: Винаги гоня размерите”

Георги Славов: “Културизмът ми е заложен отвътре”

Георги СлавовГеорги Славов е роден през септември 1975 г. в Бургас. Започва да тренира на 16 години. През 1993 г. кандидатства в НСА специалност културизъм и същата година излиза за първи път на състезание – 4-и при младежите в кат до 80 кг. През 1994 г. е шампион в кат до 80 кг, а през 1995 г. е шампион в кат над 80 кг при младежите и 3-и на балканиадата. След това прекъсва за цели 13 години не само състезателна дейност, а и тренировките. Появява се чак през тази година на квалификацията за национален отбор, а на балканиадата след 2 седмици е 2-и в кат до 100 кг.

Read more “Георги Славов: “Културизмът ми е заложен отвътре””

Атанас Николаев: “Без желание и дисциплина не става!”

Атанас НиколаевАтанас Николаев е роден през 1987 г. В Попово. В момента е II курс в НСА специалност културизъм. На републиканското за младежи през 2007-а е първи в кат до 70 кг, повтори този успех и през 2008-а В Карлово, а на балканиадата 2 седмици след това е 3-и в необичайната за него кат до 75 кг.

Атанасе, кой в Попово те ориентира към бодибилдинга?

Явно баща ми като по-млад е гледал много филми и екшъни с Жан-Клод Ван Дам и зариби и мен. От тогава датира жела­нието ми да стана здрав и помня, че правех много лицеви опори и коремни преси.

А знаеш ли, че Ван Дам е бил и билдер?      

 Не, но явно е вярно, личи, че има такъв вид – е, малко клони към бодифитнеса. Тогава вървях по стъпките му и с лицевите опо­ри и пресите в 7-и клас при тегло 57 кг вдигах на лежанката 75 кг, а в 8-и клас станах най-якия в училище.

Read more “Атанас Николаев: “Без желание и дисциплина не става!””

Константин Паскалев-Тути

Константин Паскалев-ТутиВ този брой пред вас са финалистите ни на световното по класически културизъм за мъже в Испания преди месец: 4-ият Константин Паскалев -Тути и 5-ият Владимир Курдов – и двамата в кат до 175 см. И двете снимки са от балканиадата в Скопие през май 2007.

Тути, защо излезе в по-горната кат до 175 км?
5 часа преди състезанието трябваше да свалям 2,5 г. В класическия културизъм те са вързани с ръста и всеки милиметър е равен на 100 г. Тук излезе, че съм висок 170,1 см и отидох в кат до 175 см. Можех да тежа до 74,100 кг, а бях 73,500 кг. Не познавах съперниците като имена и преценихме, че е по-добре да съм свеж и голям там, отколкото да сваля 3 кг и да изляза смачкан в кат до 170 см. В събота продължих да се обезводнявам и топформата стигнах точно на финала – за първи път, и то на световно. Бях 77 кг – още по-сух и зареден.
Ако бе в най-добрата си форма в тази категория, щеше ли да се пребориш за нещо повече?

Лука Якобучи на кантара бе 79 кг, но на сцената сигурно е бил 83-84 кг, а разлика от 4-5 кг винаги се вижда. Но за мен той като визия няма място в класическия културизъм – има културистичен вид, огромен гръб, страхотно направени крака, но отпред изглежда зле. Предвид препятствията в последните 50-ина дена се представих добре и реалното ми място е 3-о…

 

Read more “Константин Паскалев-Тути”

Николай Гергинов: „Краят е едно ново начало”

12 strНики, разбрах, че имаш сенза­ционна новина

Да, реших да сложа край на състезател­ната си кариера и да започна бизнес. За мен това е начало на нов период в живота ми.

Да не би това да е про­диктувано от класира­нето ти на републикан­ското тази година?

Не, ни най-малко. Бях го решил и дори да бях ста­нал първи, това щяха да са последните ми състе­зания (има предвид евен­туалното участие на све­товно, ако бе станал първи в категорията си). Така протече и подготовката ми. Иначе представянето ми не ме шокира, а и не съм човек, който коментира мнението на съдии или на други състезатели.

А какво ти попречи в Со­фия?

По време на отсъствието ми – една година, нивото много се е покачило, ви­дях много добри състеза­тели в много добра фор­ма. Не мога да кажа, че съм бил много далеч от предишното си ниво – по-скоро не бях така релефен, както феновете са свикнали да ме виждат.

Според някои ти е липс­вала предишната маса..

Да, може би и това. Някои са свикнали да ме гледат в кат до 90 кг, а на други се харесвам по-изчистен. На републиканското тази го­дина бях между двете, въп­реки че дори не бях изпъл­нил категорията – бях 83,5 кг, а слязох от 107 кг.

Съдията Иван Пенков в спомена в „Олимп“, че категорията ти е до 100 кгако я изпълниш, ще си на светов­но ниво. Но явно това е миналока­къв е предстоящият бизнес?

Нека го запазя в тайна, за да не се провали нещо, но не е в сферата на културизма. Просто имам идеи, които отдавна обмислям и реших, че сега е моментът.

Read more “Николай Гергинов: „Краят е едно ново начало””

Цветелин Вачев: »Най-важното е да си повярваш!»

12 strЦветелин е роден през 1980 г. в София. Започва да тренира от края на 1996 г. За първи път излиза на състезание през 2005 г. на турнира в Самоков, където е 5-и. След седмица на „Мечкатае 10-и, а на републиканското след това е 11-и. През 2006-а е 2-и на републи­канското в кат до 65 кг.

Цветелине, как се ориентира към бодибилдинга?

Стана някак естествено, може би защото мускулите винаги са ме прив­личали.

През 1996-а нямаше много инфор­мациякак тренирахте тогава?

Много трудно. Ходехме при щангистите на „Славия” – тогава даваха залата и на куптуристи. Първата година качих много сила, но не мръднах от 58 кг. Почнах да се интересувам повече от диети и въпреки че бяха неправилни, за около 4 месеца качих 9 кг, без да пипам нищо – само защото почнах да ям през 3 часа. 9 години тренирах нату­рално – за първи път взех стероиди през 2005-а преди състезанието в Самоков.

Коя мускулна група ти вървеше найтрудно в началото?

Раменете – заради спецификата на ставата и начина на трениране…

Read more “Цветелин Вачев: »Най-важното е да си повярваш!»”

Владимир Курдов: „Ще гоня класиране на световното!”

12 strВладимир Курдов е роден през 1985 г. в София. След известно време с родители­те си се премества в Самоков. За първи път влиза в зала на 16 г. През 2002-а е първото му участие – 4-и на купа „Самоков“, през 2004-а на републиканс­кото за младежи е 5-и в кат до 70 ка, през 2006-а е 3-и в кат до 80 кг при младежи­те, а през 2007-а е балкански шампион при

мъжете в кат до 70 кг.

Влади, имаш бога­та спортна биог­рафия

Да, след като се пре­местихме в Самоков, се занимавах доста време с плуване и ле­ка атлетика – спринтови дисциплини. От нея разбрах, че имам силова издръжли­вост. След това играх футбол, карах ски…

И как при тази би­ография попадна в залата?

Брат ми се занима­ваше активно с бодибилдинг и веднъж ка­за „Дай да те заведа в залата, че в раме­нете си като ракета”. Тогава бях в 9-и клас и само за два месеца почнах да го нас­тигам, без никакви добавки, а в клякането и лежанката поч­нах и да го изпревар­вам.

Как гледаха роди­телите ти на зани­манията с бодибилдинг?

Отначало подмятаха „Какво се мъчиш тол­кова”, но сега, като видяха резултатите, се гордеят. Баща ми като отиде на село, се хвали с мен пред приятели.

А как се реши да из­лезеш на сцената?

За да спестя пари, се местех от една в дру­га зала, запознах се с много хора и в един момент много от тях почнаха да ме навиват да се явя на със­тезание – градско за Самоков…

Read more “Владимир Курдов: „Ще гоня класиране на световното!””

Мартин Попов: “Колкото по-голяма е тежестта, толкова…”

12 strСтранно, но не помня да си се явявал на състезание

Напротив, излизам от 2000-ата година – наистина предимно на лежанка, но също и на състезания по трибой. Тази година на републиканското в Хасково по силов трибой станах първи на вдигане от лег с 240 кг и трети в категорията.

– Явно това е най-силното ти движение?

Да, тренирам предимно него, заедно с помощни движения…

Ако един трениращ иска да качи постиженията си на лежанката, какви спомагателни упражнения да прави?

Това е доста индивидуално. Аз тренирам 2 пъти седмично предната част на раменете, трицепсите, правя и обратен пек-дек. В предсъстезателен период вдигане от лег тренирам всеки ден, в останалото време 2-3 пъти седмично.

Read more “Мартин Попов: “Колкото по-голяма е тежестта, толкова…””

“Най-хубавото преживяване бе химнът в моя чест!”

13 - JUNE 2007 MЦветан Цветанов е роден на 12 септември 1974 г. в Търговище. До 13-годишен тренира вдигане на тежести и е победител в категорията си на всички състезания, на които се явява. От 14-годишен започва да се занимава с културизъм, но на състезание излиза чак през 2004-а – 3-и е на квалификацията за национален отбор. През тази година Цветан стана балкански шампион в кат до 65 кг.

Цецо, разкажи повече за себе си…
Роден съм в бедно многодетно семейство. Животът ми винаги е бил свързан със спорта, но най-големите ми изяви освен в културизма бяха във вдигането на тежести. С тях започнах случайно – за да не повтарям в училище, се записах на вдигане на тежести. Бяха обещали, че ще ми оправят успеха, ако съм в отбора. По-късно се оказа, че съм добър, винаги имах добри класирания – от 10-ина състезания нямам втори места, винаги съм бил първи. Най-голямото ми постижение беше подготовката за „Олимпийски надежди”, но се отказах. Не ми се гонеха цели, а имах големи шансове. Тогава съм бил 6-7-и клас. След това минах през доста спортове: футбол, лека атлетика, тенис на маса, борба… С културизъм се занимавам от 14-15-годишен, но състезателно от 2004 г. При първото си явяване на сцена се класирах трети, а имам доста приятели, които се състезават от 5-10 години и не могат да влязат в петицата.

Read more ““Най-хубавото преживяване бе химнът в моя чест!””

Богомил Йорданов: „Най-трудно се научих на правилно хранене”

12 strБогомил е роден през 1984 г. в София. Тренира от 13-годишен, но по ред причини, които ще разберете, не се явява на републиканско за младежи. На балканското тази година в Скопие той стана шампион при мъжете в кат до 85 кг.

Богомиле, началото на кариерата ти прилича на трильр

Да, през декември 2004-а навърших 20 г. и републиканското за младежи през 2005-а ми бе последната възможност да изляза при тях. Готвих се много сери­озно за него, но 11 дни преди състеза­нието – на 5 април, катастрофирах в Со­фия на бул. „Цариградско шосе”. Събу­дих се в „Пирогов” със спукан пикочен мехур, скъсано дебело черво, счупено и извадено рамо и счупен таз с изваде­ни тазобедрени стави.

Ти ли кара?

Да, бях сам. Бе вечер и не съм видял някаква дупка – дясната гума влязла в нея, джантата се сцепила, колата се за­въртяла и се ударила в стълб малко пре­ди хотел „Плиска” в посока Орлов мост.

Казаха ли лекарите ще може ли да тренираш?

Те не предполагаха, че скоро ще вървя, камо ли да тренирам. Излязох след 2 месеца и поч­нах да ходя в залата – първо с количка, после с патерици…

Read more “Богомил Йорданов: „Най-трудно се научих на правилно хранене””

Петър Борисов: Целта ми е световна титла!

12 strПетър Борисов е роден през 1987 г. в Плов­див. Започва да тренира на 13 г. През 2004-а е 4-и при юношите в кат до 70 кг, през 2005-а е първи в тази категория и бал­кански шампион за младежи в кат до 75 кг, на световното за младежи през 2006-а е 3-и в кат до 75 кг, а т. г. е първи в кат до 80 кг и   абсолютен шампион.

Пепи, стигна до върха, но си тръгнал от мазетовярно ли е?

Да, първата година тренирах в едно мазе. Там имаше са­мо една щанга, един лост и една програма, закачена на стената – по 4 серии с по 8 повторения за цялото тяло.

Тя ли ти донесе този ре­зултат?

Най-добър резултат ми дадо­ха лицевите опори – тогава ги правех много. Ти често пи­таш „Помниш ли първата си тренировка” – аз още я пом­ня: 4 серии по 20 повт.  лице­ви опори. След 3 месеца ста­наха 800 в серии, а съм сти­гал до 1200. Така бе около 6 месеца, след това разбрах, че в мазето има щанга и 100-ина кг тежести и можех да правя всичко с тях. На лице­вите опори дължа развитие­то на гърди, рамене, трицепс, трапец… Препоръчвам ги на всички тийнейджъри и начи­наещи, заедно с…

Read more “Петър Борисов: Целта ми е световна титла!”

„Културизмът е съдба – не мога да избягам от нея!”

12 strПанчо Петров е роден на З октомври 1960 г. в Ресен, Великотърновско. Завършва музикално училище, после работи в бившия СССР (в Коми) и на много други места. Вече 3-а година е шампион при ветераните.
Панчо, вярно ли е, че първото си състезание си се подготвил само с 20 лицеви опори?
Не точно, но нещо подобно. Бях тренирал само 2 месеца. Приятели ме навиха да изляза на републиканското в Плевен през 1987-а – бях 72 кг и за кат до 80 кг бях много лек, не знаех как се играе съчетание и не влязох в шестицата.
Това ли бяха първите ти тренировки?
Не, започнах още от 14-15-годишен, но тренирах хаотично: повдигане на рамене, гребане с дъмбел – без изобщо да съм имал представа, че има такива упражнения. Това бе през 1974-1975 г. – бяха тъмни времена, нямаше никаква информация, никой не бе чувал за културизъм… Май и сега много не го знаят – ако не кажеш „бодибилдинг”, мислят, че културизъм значи фитнес…
Като нямаше информация, как ти хрумна да се занимаваш с бодибилдинг?

Read more “„Културизмът е съдба – не мога да избягам от нея!””

„Бъдещето ми е в културизма!”

12 strИвайлоДимитров е роден на 13 октомври 1975 г. в София. Тренира от 1994 г., но за първи път излиза на състезание през 2006 г. – на „Мечката”, където се класира 4-и в кат до 90 кг (от 6 участници). На републиканското седмица след това е 3-и в кат до 100 кг.
Ивайло, сега мога ли да кажа „Аз съм Евгени и знам ти кой си” (когато се видяхме за първи път, Ивайло се представи така: „Аз съм Иво и знам ти кой си!”)
(Смее се) За мен това е комплимент…
Защо излезе на състезание чак след 12 години тренировки?
Защото отначало тренирах за канадска борба. Имам 3-о място на дясна ръка през 2000-ата година в кат до 95 кг. Лявата ми е по-слаба и като сила, и като размери – сега тя е 47,5 см, а дясната 49. Но получих травма – скъсах нещо на лакътя и мястото се поду много. Не отидох на лекар от глупост и отокът с времето спадна, но сега при някои движения – особено сгъвания с щанга, много ме боли. Затова спрях с канадската борба и продължих само за себе си.
От нея ли разви ръцете си?
Да, въпреки че винаги съм тренирал културистично, особено предмишници, бицепс, трицепс и рамене. Отначало тренирах в къщи: лицеви опори, набирания, имах само една щанга – без лежанка, и с нея правех бицепсови сгъвания, раменни преси зад врат, гребане от стоеж и т.н. От тях маса не качих, но станах много жилав и когато почнах в залата, ми бе по лесно.
Ще ти бъде ли трудно, ако се върнеш сега в канадската борба?
Не знам дали изобщо ще имам шанс. Въпреки че качих маса, тя не е най-важното – в канадската борба по-слаби момчета побеждават доста по-големи от тях. Може да се чупят китки, някои дори си качват краката на масата – не трябва само да си вдигаш ръката от нея. Но за мен връщане назад няма – заложил съм на културизма и мисля, че тук ми е бъдещето…

Read more “„Бъдещето ми е в културизма!””

„Тялото не е машина!”

IMG_6666Венелине, какво се случи на 29 октомври?

По принцип не харесвам изтласкването от тилен лег. Винаги съм знаел, че то не е за мен – може да е базово, но не го усещам, а и не ми е развило гърдите, нито е дало ефект изоб­що. Ако имам развитие в тях, то е само от дъмбелите. Щанга­та усещам само при изтласкванията от полулег, и то на смит машина под 45° ъгъл. В последните 3-4 месеца обаче реших отново да започна с изтласкването от тилен лег като първо упражнение за долната част на гърдите. Никога не съм вди­гал много и когато на този ден отидох в залата, първо загрях с 2 серии по 15 повт. на 60 кг, после направих десетка на 90, шестица на 110, след това на 130 кг вдигнах 2-3 пъти и на 140 кг направих серия шестици. Въпреки че усещах леко напре­жение в това място, щангата ми бе доста лека и реших да направя още една серия. Пуснах първото повторение, но на второто се чу все едно се къса вестник и дясната ми ръка увисна. В първия момент не усетих нищо – в съблекалнята като погледнах, мястото бе само червено. Веднага сложих лед (без никакъв ефект!), отидох в „Пирогов” и докторите ка­заха, че имам частично разкъсване на гръдния мускул. От­начало не се забелязваше нищо и това казаха и лекарите, но после посиня бързо. До вечерта ръката ми се поду (мерих я и разликата между двете ръце бе 4 см), стана морава, а на магнитния резонанс на другия ден не можех да си я вдигна за снимка. Под фасцията на мускула има голям хематом, който трябва да се разсее сам. Казаха дори да не пия аспирин (а винаги го правя преди тренировка), тъй като мо­же да се получи тромб, и че няма нужда от операция, но 30 дни трябва да избягвам всякакви усилия – от най-малкото натоварване може да стане тромбофлебит и оттам емболия.

Защо стана товазаради пределна тежест или

Едва ли е от тежестите – никога не съм вдигал много тежко при изтласкването от лег. Още преди 3 г. имах съвсем леко разкъсване на сухожилието на гръдния мускул и и дори при сравнително леки флайсове (десетки с 25 кг) с дъмбели в последните повторения пак съм усещал леко напрежение. Оттогава изобщо забравих за това упражнение. Явно това сухожилие е било податливо на травми и това изтласкване го е довършило.

Read more “„Тялото не е машина!””

„Не може за 2 месеца да станеш като тези, дето са тренирали с години!”

13 - NOVEMBER 2006 M

Георги Георгиев е роден през 1975 г. в Русе. Тренира от 1992 г., но сериозно едва от 2004 г. Дебютът му е през 2005 г. на „Мечката”, където е 2-и в кат над 90 кг, седмица след това на репубиканското е също 2-и, а тази година (2006-а) е 2-и в кат над 100 кг.

Разбрах, че тази година имал големи премеждия?
През пролетта получих дискова херния от гребане с щанга с широк хват от стоеж. Парадоксалното е, че това стана накрая на тренировката – след като бях загрял. Една седмица едва ставах от леглото – майка ми ми обуваше обувките. Ходих на чакръкчия, но не ми помогна. След като направиха снимка и се видя, че е спукан диск, започна истинско лечение и след 2 седмици можех да вървя. След месец почнах да влизам в залата и от 15 юни почнах да тренирам редовно.
Може ли това да стане от такова упражнение?
Да, както и от рязко извеждане, без тежест, особено за човек, който не тренира – от усукване, сецване и т.н. Интересното е, че докторите казаха да правя хиперекстензии. Преди правех тяга с 260 кг, на 200 кг съм правил десетки, но долната част на гърба – където са рибиците, никога не е личала. Откак почнах преди всяка тренировка по 4-5 серии хиперекстензии, усещам, че се удебелиха.

Read more “„Не може за 2 месеца да станеш като тези, дето са тренирали с години!””

“Докато бях на диета, правех пасти и торти”

14 - OCTOBER 2006 MСимеон Аначков е роден на 13 май 1987 г. С бодибилдинг почва да се знимава от 13-годишен. На републиканското за младежи през 2005-а е 3-и при юношите над 70 кг, тази година е 5-и при младежите над 80 кг, но догодина…

– Симеоне, помниш ли първата си тренировка?
– Да, тя беше в пети клас. Тогава за първи път отидох с брат ми и баща ми в залата. Имаше много здрави момчета и доста се впечатлих от тях. Но не започнах веднага да тренирам, желанието ми се появи две години по-късно, през 1977 г.

– Преди да започнеш с бодибилдинг си тренирал лека атлетика – какво по-точно?
– Това бе в 7-и клас. Не си харесвах тялото, исках малко да отслабна. Две години и половина тренирах 400 метра с препятствия. Доста трудна дисциплина, който не е тренирал, не знае. Но имах проблем – с килограмите. Трябваше да съм 74-75 кг, а не можех да ги сваля, може би защото още тогава вдигах много щанги. Мнозина се чудеха как сутрин на тренировка бягам отсечки по 400-600 метра, отивам на училище (а не съм ял както сега), хапвам нещо по-обикновено и вечерта в залата вдигам яко. Треньорката ми ме критикуваше да не вдигам щанги, защото качвам маса, но това толкова ми харесваше, че я лъжех, че не тренирам. Не можех да смъкна под 80 кг, усетих, че щангите повече ме влекат и след 2 години, в 9-и клас, се отказах от леката атлетика. Продължих да вдигам сам, от любов към спорта. В 11 клас реших да се подготвя за първото си състезание – републиканското за младежи през 2005. Първоначално правех много глупости, например зареждах с шоколад, ядях готвено, със сол и т.н…

Read more ““Докато бях на диета, правех пасти и торти””

„Ако ставаше с пари, тези с мерцедесите щяха да са най-добрите!”

19 - SEPTEMBER 2006 MИнтервю с Любомир Димов-Любо Лежанката

– Любчо, ти спечели 20 000 евро от турнир по вдигане от лег – как мина той, как всъщност разбраха за теб?
От много частни състезания, на които съм се явявал, имам контакти с тези хора. Те знаят кой си, какво вдигаш, ти знаеш кои са, защото те в страните си са шампиони. И докато с един приятел си пиехме кафето, ми се обадиха от Австрия. Оказа се, че след 6-7 дни в Будапеща, Унгария, има частно състезание по вдигане от лег без допингтест, със стречфланелки, с доста голяма за нашите възможности такса участие и награден фонд, който не уточниха. Не бях готов – такъв тип състезание изисква 2-3 месеца подготовка, нова стречфланелка… Бях на републиканско и на два частни турнира в Хасково и Пирдоп.
– На тях колко вдигна?
В Хасково 225 кг, беше със задържане без стречфланелка, а в Пирдоп 222,5 кг в кат до 82 кг. Горе-долу месец почивах. Тренирах, но не като за състезание.
– И тогава дойде поканата…
Като гръм от ясно небе: „Ако искаш, заповядай да участваш”. Приятелят ми Алекс, който има агенция за недвижими имоти и седеше до мен, разбра за какво става дума и ми предложи да плати таксата за участие – 2000 евро. За мен, а и за всеки състезател, това са много пари, а не бях готов и грам, стречфланелката ми е на 3 години (мислех да си купя на място, но нямаше щанд). Имах само 6 дена, в които ме вълнуваше единствено кантарът. Направих две контролни вдигания в залата по 215 кг – крайно недостатъчно за такова състезание. Не съм вземал химия: и най-силният хап като анадрол 50 хваща на 4-ия-5-ия ден и няма смисъл да го взимам. Всъщност отидох изобщо за участие. Дори ми беше неудобно да взема тези 2000 евро, защото не мислех, че ще ги оправдая по никакъв начин. Хванах рейса и пристигнах почти в последния момент. На техническата конференция нищо не разбрах: събраха ни, но не говореха на английски.
– Състезанието е било под патронажа на IPF, така ли?
Да. Регистрираната в България
IPF е европейската и вдигаме по правилата й, а WРС е американската,с филиали в цял свят. Само у нас няма. Тя се води професионална лига.
И така, даде 2000 евро такса участие – после?

Read more “„Ако ставаше с пари, тези с мерцедесите щяха да са най-добрите!””

„Животът ми без бодибилдинга е немислим!”

14 - SEPTEMBER 2006 MДимитър Христов е роден на 16 май 1987 г. във Варна. За първи път излиза на републиканското за младежи през 2004 г., на следващото републиканско е 4-и при юношите над 70 кг, а през 2006 г. е втори при младежите до 80 кг.
– Митко, откога тренираш сериозно?
От 3 г., но целенасочено в последната една година.

– А какво те запали?
В 5-и клас забелязах сестра ми да излиза със сак на рамо и като я питах къде отива, каза „на фитнес”. Попитах я мога да отида с нея и още като влязох в залата, се влюбих в тежестите. Дори след като се върнахме в къщи, излязох и се върнах в залата отново. Тогава не се интересувах от килограми, размери – за мен бе удоволствие да съм там…
– Кога излезе за първи път на състезание?
В Разград през 2004 г., но подготовката ми не бе добра. Нямах знания и правех много простотии: много аеробика, недостатъчно хранене, гладуване или прием на повече отколкото трябва въглехидрати и т.н. В крайна сметка станах 7-и от 8 човека. В Добрич през 2005 г. бе втората ми поява, но подготовката ми пак не бе добра – само месец. За републиканското т. г. почнах да се готвя от септември 2005-а, а стриктната диета почна на 17 януари 2006-а…

Read more “„Животът ми без бодибилдинга е немислим!””

Ако желаеш нещо и се бориш за него, винаги ще успееш

14 - JULY 2006 MНиколай Гергинов специално за “Мускули”

Ники, и миналия път те питах – как е животът в Испания?
-Вече шест години съм в Барселона и съм свикнал. Но имам чувството, че там съм по-защитен, отколкото тук. Тук не си знам правата, не знам какво мога да направя ако ми се случи нещо…. Там мога да реагирам на, всичко, на всеки проблем. У нас хората не живеят, а оцеляват. Малко са тези, които могат кажат, че са добре.

– Разликата между залите тук и там – не като оборудване, а като манталитет?

 – Трениращите тук са по-запалени. Там я няма нашата грандомания, амбицията да вдигаме големи тежести, без значение дали можем да получим травма – важното е да ни видят, че вдигаме тежко. И аз мога да вдигам колкото тях, и повече, но тренирам мускули, а те си товарят ставите и нищо не правят. След 2-3 месеца ще съм по-голям от тях пет пъти, а те ще стоят на едно място. Там е разликата. И казват: щом Ники е толкова голям, значи пие нещо специално…

Read more “Ако желаеш нещо и се бориш за него, винаги ще успееш”

Тренирам без сплит, не пия шейкове

13 - JUNE 2006 MВасил Димитров е роден в Сандански на 11 IX 1985 г. При дебюта си при младежите над 80 кг през 2005 г. е 4-и, ,тази година е 2-и, а догодина…

– Василе, я кажи кой те подтикна да се занимаваш с бодибилдинг?
-Никой – просто нямаше такъв. Започнах сам и вече 6 години се занимавам, последните 3 сериозно. Харесва ми това, че културизмът е индивидуален и мъжки спорт. Чувам мнения, че културистите били комплексари – това не е вярно.

– Как гледаха родителите ти на тренировките?
– Отначало много скептично и отрицателно – заради лишенията, тъй като ги виждаха. Никак не им харесваше, че вземам хапчета – аминокиселини, витамини и др., защото не знаеха какво съдържат. Но напоследък видяха, че постигнах много и са с мен.

– А съучениците ти? Как се отнасяха те към бодибилдинга?

– Аз съм малко, как да кажа… потаен, не казвам с какво се занимавам, как го правя и някои дори не знаеха за тях. Имаше и такива, които идваха 3-4 пъти в залата и после не можех да ги открия. Искат за 3 дни да станат големи – като не стане, се отказват и почват да говорят, че всичко било химия. А тайната не е в нея, а в постоянството – ако ставаше само с химия, аптеките са пълни с нея и всеки щеше да е „Мистър Олимпия”…

Read more “Тренирам без сплит, не пия шейкове”

Щом видях за първи път културисти, ми потекоха сълзи

13 - MAY 2006 MНа квалификацията в Пловдив Слави Горанчовски стана първи в кат бодифитнес мъже и за малко не стана шампион в същата категория на балканиадата в Чачак, а на републиканското за младежи стана шампион по културизъм в кат до 80 кг!

Слави, я кажи радваш ли се или се смееш на онзи от балканиадата (първия в кат бодифитнес), както пише в „Олимп”?

(Смее се) Какво да му се радвам – той беше толкова крив, че направо му се смея…

Read more “Щом видях за първи път културисти, ми потекоха сълзи”

Константин Паскалев: Едно състезание не е всичко в живота!

Константин Паскалев е роден през 1979 г. Тренира от 13 години. През 2006-а на републиканското той стана шампион в кат до 170 кг класически културизъм и спечели наградата за най-хармонично развит състезател.Константин Паскалев

Read more “Константин Паскалев: Едно състезание не е всичко в живота!”

Димитър Жечев: Мизерията ме надъхва да тренирам

Димитър ЖечевДимитър Жечев е шампион при младежите у нас през 2001 г. и балкански младежки шампион за 2001 г. и 2002 г. в кат до 70 кг.

Митко, не съм те чувал от много време – какво правиш?
– Работя, тренирам по малко.

Откога не си се появявал на сцената?

– От 2002-а.
Да питам ли защо или е ясно

– Ами щом питаш, ти е ясно (смее се) – няма пари. Няма и възвращаемост, а вече съм на 24 години…

Първото ти състезание бе републиканското за младежи през 2001 г., на което стана шампион в кат до 70 кг, нали?

– Да. Преди това бях тренирал 4 години – от 15-годишен. Самата подготовка ми отне около 6 месеца, а диетата ми бе 26 дена. Тогава си казах, че ако се върна с медал, ще е супер, а се върнах с две купи и златен медал.

Какво направи веднага след като се върна в къщи?

-Извадих от хладилника една боб чорбица, с малко оцет и филийка хляб – толкова вкусно нещо през живота си не бях ял.

Колко килограма си сега?

– 77-79. На балканиадата в Турция през 2002 г. бях 66 кг. Значи 13-ина килограма повече…

Ако решиш да излезеш сега на сцената, за колко време ще ги свалиш?

Read more “Димитър Жечев: Мизерията ме надъхва да тренирам”

Когато загубя състезание, се амбицирам повече!

5 - DECEMBER 2005 MНа световното в Китай Николай Гергинов при свирепа конкуренция не попадна в 15-ицата!

Ники, ти бе на косъм да влезеш в 15-ицата – какво ти попречи?
– Не знам… мисля, че не съм се утвърдил като име на международния подиум. Може би ми трябват повече участия, а и не можах да докарам релефа от републиканското и от световното в Москва през 2004 г. Ако бях го докарал, щях да съм по-напред. Кат до 85 кг е нова категория за мен, но въпреки това бях длъжен да опитам. Това са 5 кг над тези от Москва и не съм очаквал 100% класиране на финал. Може би трябва да кача повече, за да тръгна от повече надолу. А щом свалям 15-18 кг, неминуемо губя и мускулна маса – значи трябва да тръгна от повече, не както сега.
– И както преди спомена, при такова сваляне губиш от най-слабите си места…

– Да, там си личи най-много…
– Защо се получи така: заради диетата, обезводняването или…
– Не, спазвах абсолютно всичко. Единствено не правех аеробика като през 2004 г. Пренебрегнах я, тъй като исках да опитам друг метод на подготовка и тренирах сутрин с по-малки тежести. Нямаше кросове, бягащи пътечки, колело, нямаше я познатата система: 15 минути на пътечката, 15 мин на степер, 10 мин на колело и т.н. Започнах от 99-98 кг, от София тръгнах 85 кг, по пътя загубих един килограм и на кантара бях 84, но загубих маса там, където изоставах. Стигнах до момент, в който нямах толкова вода и мазнини в себе си – тогава започнах да губя маса в най-слабите си места.

Кои бяха те?
Според мен трицепсът като обем и гърдите – като цяло. Имам известно подобрение като обем в краката, както и в гърба (с него не съм имал проблем, но има какво още да се желае).

– Значи тренировъчната ти грешка бе…?

– Аеробиката. Не трябваше да я пренебрегвам.

Read more “Когато загубя състезание, се амбицирам повече!”

Спортът стана комерсиален

18 - JANUARY 2006 MЛюбо Лежанката ще вдига за албански клуб

– Да почнем с новината: как реши да вдигаш в Албания?
– Ами ти знаеш, че си търся състезания. Нашата федерация може да осигури само грамоти – вдигаме толкова години (аз поне от 7-8), а от нея досега не сме взели един лев. Екипировка, подготовки – всичко плащаме сами, за да излезем от името на България. Сега обаче стана още по-лошо: студени зали, няма условия, няма масовост, хората – дори състезателите, понякога не знаят кога е състезанието. Така се губи мотивация и желание да вдигаш. Но всички седят и мълчат – само аз говоря, и така във федерацията си изградиха негативно отношение към мен. друга страна хора, които тренирам – няма да ги кажа кои са, редовно са рязани на състезания по различни причини. Принуден съм да казвам на всички да не споменават, че ги готвя аз. А _ ние сме лицата на този спорт, не федерацията. Затова и не ми се явява на републиканското по силов трибой и почнах да си търся други състезания.

– Да, но ти спомена за Албания?

– Да. Реших да участвам в WРС и почнах да се готвя. И тогава се обадиха албанците. Скоро подписах договор с клуб „Динамо” в Тирана, Албания. Там са направили федерация по силов трибой и вдигане от лег и имат желание да ги популяризират. Няма смисъл да споменавам конкретни неща от договора – ще кажа само, че вземам по около 200 евро на състезание, като албанците поемат всичко: хотел, храна и т.н. Състезанията са от вътрешния шампионат и както и у нас, в тях могат да участват и чужденци. Договорът е за 6 състезания годишно.

Read more “Спортът стана комерсиален”

Човек изглежда така, както се храни

13 - JANUARY 2006 MГерасим Драгнев е роден в Провадия на 6 юни 1972 г. Започва да тренира на 28 г., след травма спира за около 2 г., а за републиканското през : 2005 г. сваля 36 кг и става 2-и в кат. до 70 кг.

– Герасиме, ти почна да тренираш сравнително късно – коя бе причината? Главно за да се чувствам и изглеждам добре, а това няма как да стане с 36 кг над нормалното. Отначало не го приемах на сериозно, но с времето открих стереотип, който ми позволи да намеря време и за бодибилдинг.

– Има ли това късно начало плюсове и минуси?
– Минуси няма, а плюсовете са много – бодибилдингът е начин на живот и ако всеки поне наполовина го спазваше, щяхме да сме много по-напред. За мен най-важното е хората да имат нормален социален статус, да са образовани и да са здрави – физически и психически.
– Разбрах, че всеки ден си пътувал за тренировки до Варна…

– Да, тъй като в Провадия няма хубава зала – тя е малка, 50-60 квадрата, и натъпкана с правени уреди. Ако Велислав (Велев, бел. ред.) не ме бе подкрепил, дори нямаше да се сетя да тренирам.

– Беше ли спортувал друго преди? Да, завършил съм спортно училище във Варна, специалност класическа борба. В нея имам класирания на 2-о-3-о място на републикански за юноши. Оттам ми остана дисциплината и в този смисъл съм, като войник. плината и в този смисъл съм, като войник. Чувал съм, че другите про: вяват капризи: „има ли смисъл да правя това”, „днес няма да тренирам онова” – при мен такова нещо няма. Щом има цел и задача, трябва да я изпълня.

– Първото ти състезание бе квалификацията в Добрич м.г. Тогава малко хора знаеха, че за нея си свалил 36 кг – имаше ли нещо в това сваляне, което не описахме?

Read more “Човек изглежда така, както се храни”

Искам културизмът да е красив, не изродски!

21 - DECEMBER 2005 MНа световното за младежи в Унгария Тихомир Рангелов е 4-и в кат. над 80 кг.!

-Тихомире, в категорията ви е имало емоции още преди сцената…
– Да, победителят Махмуд Осман от Египет го нямаше нито на кантара, нито на регистрацията, а на полуфинала излезе със закъснение от една-две минути и то без да е намазан с боя. А може и да не е младеж – изглеждаше доста по-възрастен… Разбира се, признавам, че стоеше малко по-добре от мен, особено като маса – не като релеф. 2-ият Овидиу Ореа ме превъзхождаше в долната част на тялото – и като обем, и като качество, но по същите показатели пък аз превъзхождах в горната част на тялото. Дотук ~ добре, но 3-ият Бор Орава не бе нито ги голям, нито по-релефен… Забравих да кажа, че веднага след състезанието на един екран във всяка категория можеше да се видиш как стоиш до другите – само след 10 минути. Изтичах да се видя дали пък не съм стоял много зле, но този Борис беше като манекен – дори не бе по-релефен от мен. На европейското той стана трети след Венелин (той стана 2-и), тук също. Светомир (Андреев, който бе в същата кат над 80 кг, бел. ред.) също не бе за 6-о място – заслужаваше да влезе поне на финала.  5-ият пред него бе с 30 см ръка – колкото и това да не е признак, Светомир бе с 50 см ръка! Иначе организацията бе като на „Мистър Олимпия” – единствено не съм доволен, че нямаше тежести за загряване…
– Така ли?
– Да, на полуфинала не загрях, а на финала загрях с
пожарогасител.

Read more “Искам културизмът да е красив, не изродски!”