Кортизон

КортизонВ тялото има много хормони – някои са анаболни, други не толкова, а трети са катаболни. Последните са проклятие за билдерите, тъй като подтискат синтеза на протеин и спират растежа. Тук ще стане въпрос за един от тях, който рядко попада в полезрението ви, но познанията за него могат да ви помогнат много. Кортизонът, този натурално произвеждан стероиден хормон, е познат и като -17 hydroxy-11-dehydrocorticosterone. За първи път малки количества от него са изолирани от животни през 1935-1936 г. Тогава се е наричал „съставката Е” – чак през 1935-1936 г. американските учени Хенч и Кендал му дали името кортизон. По химичната си структура това е кортикостероид, много близък до кортикостерона и заедно с него и кортизола се класифицира като глюкокортикоид. Въпреки че тялото ви произвежда по-малко от него в сравнение с кортизола или кортикостерона и е по-слаб от кортизола, терминът кортизон често се използва общо и включва други глюкокортикоиди – натурални и синтетични. Сам по себе си е неактивен – в черния дроб се преработва в активния метаболит хидрокортизон. Човешката надбъбречна жлеза отделя от 5 до 30 мг хидрокортизон дневно, въпреки че в условия на стрес или стимул от адренокортикотропния хормон (който се отделя от хипофизата) това производство може да се увеличи пет пъти…

Read more “Кортизон”

Холестеролът

Холестеролът

Холестеролът е изолиран За първи път от камък в жлъчката и оттам идва и името му – от гръцкото сhole (жлъчка) и stereos (твърд) плюс суфикса ол за алкохол. Това е восъчна субстанция – неразтворим липид, чиято молекула има стеролно ядро и не съдържа нито една мастна киселина, а има една ОН група. В свободен и обвързан вид той е най-разпространеният стероид в организма. Приемаме го чрез храна от животински произход (месо и вътрешности, пълномаслени млечни продукти, жълтъка в яйцата, пилешко и риба) – средно по 500-1000 мг, но той се синтезира и в черния дроб (2-3 пъти повече от това, което се внася чрез храната). Какво обаче става с него в тялото ни, което го прави вреден?
Приет чрез храната, холестеролът се абсорбира чрез червата и през лимфната система стига до вените. Когато е приет с храната, той обикновено е обвързан с мастни киселини, които преди абсорбцията трябва да се отстранят от ензимите в тънкото черво. Не всичкият приет с храната холестерол обаче се абсорбира – това варира при различните хора от 25 до 75% (средно 55%). Както олиото и водата, холестеролът и кръвта не се смесват. За да пътува с кръвта, той и триглицеридите се обвързват с фосфолипидите и протеините и образуват липопротеини (те вече се разтварят във вода). …

Read more “Холестеролът”

Което е добре за здравето е лошо за мускулите!

бета глобулинПреди 20-ина години учените бяха убедени, че причина за рака на простатата е високото ниво на тестостерона. След време се оказа, че не е така, но докато учените търсеха начини да го намалят по хранителен път, откриха, че най-голям ефект върху него оказват приемът на малко мазнини и на много влакна – чрез пълнозърнени храни, плодове и зеленчуци. Ако от хранене, в което над 30% от калориите са от мазнини и влакната са под 20 г дневно, минете на такова с 15% от калориите от мазнини и повече, влакна (25-30 г дневно), ще откриете, че нивото на общия и свободния тестостерон и на надбъбречните андрогени (андростенедион и DНЕА) е спаднало значително. Такова хранене би могло да се нарече „антитестостеронна диета”, а спадът на тестостерона е заради увеличаване нивото на бета глобулин или тестостерон-свързващия глобулин (ТСГ) – специфичен протеин, който се обвързва с с тестостерона. Каква е връзката между тях?

Read more “Което е добре за здравето е лошо за мускулите!”

Холестеролът, статините и мускулният растеж

ХолестеролътПрез 60-те години на миналия век билдерите, които искаха да качват маса, минаваха на т. нар. диета на Винс Жиронда: пържоли, яйца и протеин на прах, смесен със сметана. Това значеше по килограм червено месо и 36 цели яйца дневно. По днешните представи това бе високопротеинна и високомазнинна диета с по-малко въглехидрати, които идваха изключително от многото зелени зеленчуци. В нея имаше и много холестерол, който всъщност бе най-важната й част. След време учените го отрекоха кат вреден за сърцето, но единственият страничен ефект върху мускулите бе растеж. Оказа се, че той е съставна част от клетъчните мембрани и помага за усвояването на мастните киселини. И най-важното – за разлика от повечето клетки, които го използват за функционирането си, Лайдиговите клетки в тестисите, произвеждащи тестостерона, имат допълнителна нужда от холестерол, тъй като той е прекурсор на тестостерона. Холестеролът…

Read more “Холестеролът, статините и мускулният растеж”

Мазнините, инсулинът и въглехидратите

15 strВсеки има малко мазнини. Когато са в нормално количество, те имат положителен ефект върху здравето. Излишната мазнина обаче носи ред здравни рискове, да не говорим, че ви прави неатрактивни. При различните хора тя се натрупва на различни места, но има и общи положения. Жените отлагат мазнини по бедрата и около таза (седалището и долната част на корема); мъжете по-лесно я отлагат в зоната на корема. Според това се появиха и два морфологични типа определение: тяло тип ябълка” или „круша”. Тяло тип „ябълка” имат и мъже, и жени. Често централният тип мазнини (друго определение за коремната подкожна мазнина – около вътрешните органи и под кожата) се натрупва заради глюкозна нетолерантност или инсулинна устойчивост (обикновено свързвана с типа „ябълка”). Както знаете, глюкозата е научното определение на захар в най-често срещаната форма. Глюкоза има почти във всяка въглехидратна храна и тя е главният стимул за отделянето на инсулин. Повечето „чисти” хора използват глюкозата много ефикасно – отделят само толкова инсулин, колкото им трябва, за да прехвърлят захарните молекули в мускули­те, черния дроб и мастните клатки. Почти всяка клетка в тялото има рецептори за инсулин, но главната му цел са мускулите, черния дроб и мастните клетки. Някои хора обаче са устойчиви на инсулинните сигна­ли, което кара панкреаса да произвежда и отделя в кръвта повече от него, за да ликвидира прилива на захар след хранене. В някои случаи нивото на инсулина остава доста високо дори когато човек гладува; при други нивото му е нормално, но трябва да отделят доста повече след хранене.

Read more “Мазнините, инсулинът и въглехидратите”

Кортизолът и мазнините

КортизолДори начинаещите в бодибилдинга са чували за разрушителния ефект на кортизола. Повечето билдери познават доста добре катаболните последствия от повишеното му ниво върху мускулите. Ефектът на кортизола върху мазнините и разпределението им в тялото обаче е слабо познат, още по-малко от това пък е известен начинът на контрол, който активира и дезактивира кортизола на местно ниво в тялото. Този жизненоважен хормон принадлежи към група хормони с общо название глюкокортикоиди – стероидни хормони също като тестостерона, прогестерона и естрогена. Кортизолът се произвежда от надбъбречната жлеза и се счита за стресов хормон. Когато тялото е под стрес, то бързо освобождава енергийни запаси и кортизолът му помага, разграждайки протеина в мускулите на аминокиселини, а триглицеридите (мазнините) в свободни мастни киселини. Отличителният признак на активната глюкокортикоидна молекула е 11-бета-хидроксилната група. Тя е решаваща за активността на кортизола и другите глюкокортикоиди. В тялото тя постоянно се превръща в 11-кето група и оттам пак в 11-бета група – действие, познато като равновесна реакция. 11-бета групата (кортизолът) е активна; 11-кето групата не е активна и е позната като кортизон…

Read more “Кортизолът и мазнините”

Тайните на хормона на растежа

хормон на растежаПознат и като соматотропин, хормонът на растежа (ХР) е полипептиден хормон, отделян от клетките на предната хи-пофизна жлеза. Основното му действие е стимулиране растежа на костите, анаболен ефект върху мускулите, запазване на протеина и въглехидратите и липолиза – мобилизиране на мазнините за енергия. Той действа много добре и на свързващите тъкани. Всичко това не става директно – в тялото той се преработва в инсулиноподобен фактор на растежа , който пък стимулира растежа на тъканите. Отделянето на Хормон на растежа зависи от ред променливи величини -хранене, упражнения, сън, стрес и от фактори като възраст, тегло и пол. Голям стимул за отделянето му са и упражненията. Гладът, физическият стрес през деня и дълбокият сън през нощта също стимулират отделянето на ХР. Нивото му в кръвта се качва чрез много, но кратки пулсации. Най-големият прилив на ХР е в началото на дълбокия сън, който за повечето хора нормално започва 1 -2 часа след началото на нощния сън. Недоспиването, хроничният стрес или лошото хранене оказват обратен ефект върху отделянето на ХР. Недостигът на хормона на растежа води до свръхвисоко ниво на подкожната мазнина, намаляване на издръжливостта по време на тренировки, разклатено здраве, намалена минерална плътност на костите, нарушен мастен метаболизъм, забавен растеж и ускорено остаряване

Read more “Тайните на хормона на растежа”

Обуздай миостатина

mioАко видите снимки на животни с дефицит на миостатин, дълго няма да ги забравите -те притежават изумително количество мускули. За билдери, които търсят повече мускулна маса, контролът върху „негативни” протеини като него и „негативни” хормони като кортизола са решаващи за мускулния растеж. За Бил Робъртс и Стероидния гуру Дан Дъчейн на миостатина принадлежи бъдещето и той може да подобри физиката дори на топбилдери на още по-високо ниво. Според американците блокерите на миостатина (задържащи или блокиращи отделянето му) са „Руския секрет” – една от тайните съставки, с които атлетите от бившия Съветски съюз доминираха така категорично на олимпиадите преди и отличен начин за създаване на анаболна среда, която не се лови при допингтестове. Казват, че „Кентъки фрайд чикън” отдавна са решили въпроса, използвайки миостатин, за да отглеждат по-големи пилета. Същото се отнася и за „Макдоналдс”-те пък са „разработили”, отново на базата на миостатина, суперкрава, 6 пъти по-голяма и мускулеста от нормалните (естествено коментар от фирмите няма). Но що за съставка е миостатинът, как действа и каква е връзката й с бодибилдинга? През 1997 г. учени от университета “Джон Хопкинс” откриха ген, за който се предполагаше, че е отговорен за прекомерния мускулен растеж (дадоха му прякора Гена на Шварценегер!). Той произвеждаше протеин, наречен миостатин, регулиращ мускулния растеж (или по-точно подтискащ производството на нови мускулни клетки). Той принадлежи към фамилията молекули, наречена трансформиращ фактор на растежа бета (ТФР-b). В зависимост от структурата има няколко подтипа ТФР-b и един от тях е миостатинът.

Read more “Обуздай миостатина”