ПОХГ е съкращението на полово обвързващия хормон-глобулин, но той е познат и с абревиатурата SHBG (от англ. sex hormone binding globulin). Това е гликопротеин, който се обвързва с половите стероидни хормони тестостерон и естрадиол. (Другите стероидни хормони като прогестерон, кортизол и др. кортикостероиди се обвързват с транскортина). Функцията му е като андрогенен преносител на протеин, но може да участва и в междинни рецепторни процеси.
Category: Хормони
Време е за куерцетин
Куерцетинът принадлежи към група растителни пигменти, наричани флавоноиди, които дават цвета на много плодове, зеленуци и цветя. Той е един от най-изобилно срещащите се натурални флавоноиди, действащи и като антиоксиданти – те неутрализират свободните радикали и могат да намалят и дори да предотвратят някои повреди, които последните причиняват.
Повече енергия, повече мускули
Когато сте изтощени максимално и единственото, което ви е останало, са инстинктът и мускулната памет, трябва нещо радикално – да ангажирате тялото си да произведе максимално количество тестостерон. В това могат да ви помогнат следните 5 суплемента. Някои са добре познати, някои може би сте пропуснали, но всички работят добре и ще ви помогнат да извлечете максимума от залата – на принципа повече енергия, повече мускули.
Естерите на тестостерона
Ако се интересувате от стероиди, сте забелязали сходството в етикетите на много от инжекционните им форми. Отличен пример е тестостеронът и разновидностите му. Главният хормон е тестостеронът и всеки път той се променя с добавяне на мастни киселини към структурата си, получавайки различни естери. Така стигаме до един от най-честите въпроси в бодибилдинга: каква е разликата между естерите на тестостерона и как се прилагат те? За целта трябва малко теория. И така – що е естер?
Мъжът и естрогените
Мъжът и естрогените… Те не застрашават живота, но могат много да го усложнят. Причината е позната на всички билдери състезатели – гинекомастията. Най-общо казано, това е поява на женска гръдна тъкан при мъжете, дължаща се на съотношението между тестостерона – мъжкия, и естрогена – женския полов хормон.
Инсулиновата терапия
Ако става въпрос за препарати, които могат да навредят на здравето ви, тук без конкуренция е един от най-мощните хормони – инсулинът. Ще започна с това, че синтетичният инсулин сам по себе си е твърде необикновен допинг. Защо ли? Ами защото не се лови при допингтест, а и липсата на достатъчно информация за него поражда различни слухове. Но преди да продължа бързам да кажа, че статията ми не е ръководство за приложението, а информация за мислещи хора и атлети. Повтарям, че експериментите с инсулина могат да ви струват здравето – ако не сега, то след време. В организма на здравия човек инсулинът се изработва от панкреаса, състоящ се от две независими части – основна, отделяща храносмилателен сок, и т. нар. островчета, на които се падат едва 1-2% от общия обем на този орган. Инсулиновата терапия…
Щитовиден хормон
Щитовиден хормон – от доста време се говори за него. Казват, че ако се взема със стероиди, ще ви помогне да станете по-голям. Така ли е всъщност? Хора, които са вземали цитонел напр. след няколко седмици изпитали странна слабост в ръцете и краката. На какво се дължи тя? Щитовидният хормон може значително да ускори метаболизма ви – нещо много привлекателно за много атлети. Базирани на него препарати се използват широко – от спринтьорите до боксьорите, с надеждата да се свали някой килограм. Препаратът, който споменах в началото – цитонел, е мексиканска версия на добре известния в САЩ цитомел. С медицинско име лиотиронин (ТЗ), той се продава в САЩ под името триостар (за инжектиране). Откъслечни сведения и изследвания върху животни показват, че ТЗ може да помогне на атлетите да свалят мазнината, особено подкожната. Но ако взет погрешно, може да причини големи вреди.
Преса на кортизола
Въпреки всички вълшебни хормони, които искате да стимулирате, има един, който трябва да познавате, за да знаете как да подтиснете или да забавите производството му. Както в баскетбола, и в бодибилдинга трябва да се научите да правите преса – на хормона кортизол. Деструктивен по природа към мускулите и другите физиологични процеси, той е познат като катаболен хормон или хормонът на смъртта. Дори и да наблягате на стимулиране и прием на хормони – тестостерон, хормон на растежа, инсулин, ИФР-1, прогестерон, андростенедион и т.н., от това доколко ще овладеете кортизола зависи доколко добре и бързо ще реализирате потенциала си за растеж. Кортизольт е стероиден хормон – глюкокортикоид. Отделя се от надбъбречните жлези – хипофизата сигнализира за отделянето на андрокортикотропния хормон, стимулиращ на свой ред производството на надбъбречните хормони от кората на надбъбречната жлеза. Произвежда се от холестерол – от тази изходна точка се преработват няколко хормона, докато се получи кортизол
Естрадиол
Всеки знае, че тестостеронът е добър, а естрогенът е лош, защото е женски полов хормон и причинява гинекомастия. Това обаче е много повърхностно схващане -първо не е само женски (мъжът също го произвежда), второ е жизнено важен и за мъжа, и за жената и трето това не е естроген, а естрогени – 3 отделни, макар и сходни хормона, най-важният от които е естрадиолът.
Естроген не значи конкретен хормон, а сборното наименование на група стероидни хормони. Изолирани са около 15 съединения с естрогенно действие, но биологично активни са естрадиолът (Е2 или 17b-естрадиол, познат и като оестрадиол – той е най-мощният натурално отделян естроген), естронът (Е1) и продуктът на метаболизма им естриолът (ЕЗ). Доминиращият полов хормон при жените е естрадиолът, който се произвежда от яйчниците. В малки количества го произвежда и мъжът (в тестисите). Той не се синтезира само там, а и в мозъка, стените на артериите и надбъбречната кора. Известен процент естрогени се получава и чрез конверсия от други хормони – около 0,2% от тестостерона напр. конвергира в естрадиол. Както и другите полови хормони, естрадиолът се извлича от холестерола чрез сложни химични пътечки. В една от тях основен посредник е андростенедионът, който ароматизира до естрон и оттам се преработва в естрадиол; в друга той се преработва в тестостерон и след това в естрадиол.
Мелатонинът и растежът
Правилната почивка е важна за всеки, който иска да качва мускулна маса. А основната част от този процес 1е по време на сън. Мнозина го жертват за сметка на кардио или не могат да заспят бързо от житейски проблеми. А така се покачва нивото на кортизола и това на хормона на растежа спада. Има решение, и тялото ви всяка вечер го произвежда – трябва само да се възползвате от него…
Познат химически като N-асетуl-5-methoxytryptamine, мелатонинът е нервотрансмитер, отделян от епифизата като реакция на светлината. Когато тя намалее, окото праща информация на хипоталамуса и той дава сигнал на епифизата да произведе мелатонин. Произвежда се и в периферни клетки – тези на костния мозък, лимфоцитите и др. Синтезира се от триптофан – той се преработва в серотонин, а серотонинът в мелатонин. Концентрацията му има циркаден ритъм – това е вътрешният ни 24-часов часовник, играещ важна роля в заспиването и събуждането. Синтезът му почва около 21 ч, стига пик през нощта (10-15 пъти повече), сутрин намалява и спада до много малко през деня. В по-късите зимни дни може да почне по-рано или (по-често) по-късно и да предизвика типичната зимна депресия. Излагането на силна светлина вечер или на твърде малко през деня, полети със смяна на часовия пояс, работа на смени и проблеми със зрението също нарушават синтеза му.
Прогестеронът
Как ще реагирате ако ви кажа, че тестостеронът не е най-важният хормон за мъжа? И че един друг, който се счита за женски, е много по-важен? От него зависи не качването на маса, а изобщо здравето и дълголетието ви…
Познат и като Р4 и хормонът на жълтото тяло, прогестеронът е стероиден хормон от класа прогестини и заедно с естрогена е един от двата главни полови хормона при жените. Основното му действие е върху половите пътища и млечните жлези – той участва в женския менструален цикъл, бременността и ембриогенезиса. При жената се синтезира главно от яйчниците точно преди овулацията и се увеличава бързо след нея, от плацентата и в малки количества от надбъбречната кора и се отлага в адипозната (мастната тъкан). Отделянето му е подчинено на механизъм, действащ на принципа на обратната връзка. Той подтиска отделянето на лутеинизиращ хормон и в по-малка степен на фоликостимулиращия хормон.
Прогестеронът се синтезира в кората на надбъбречната жлеза от прегненолона, който пък се синтезира от холестерола. Допълнителен източник на прогестерон са млечните продукти – кравите се доят по време на бременност, количеството му в прясното мляко е високо и след консумацията му нивото на прогестерона се покачва. Като прекурсорен хормон той играе важна роля в синтеза на половите хормони – преработва се в тестостерон, естрогени, кортизол и алдостерон. В тялото действа като антагонист на естрогена и е допълнение към него – естрогенът напр. може да причини кисти и рак на гърдите, докато прогестеронът ги подтиска; естрогенът ускорява задържането на сол и вода, докато прогестеронът е натурален диуретик и т.н.
Хипоталамусът
Този път ще стане въпрос не за конкретен хормон, а за цял команден център, който управлява ред важни процеси и органи в тялото ни. Той не произвежда тестостерон, но от него зависи отделянето му; не стимулира директно сърцето, но контролира пулса му и ред други жизненоважни дейности.
Името му идва от хипо (под) и таламус (вътрешната част на мозъка), т.е. под вътрешната част на мозъка. Хипоталамусът е важен контролен център, богат на ганглии, нервни влакна и двустранни връзки. Намира се в основата на мозъка и е съставен от няколко части или ядра, всяко от които контролира различни функции – регулира температурата на тялото, кръвното, пулса, метаболизма на мазнините и въглехидратите, нивото на кръвната захар и т.н. Чрез хипофизата той контролира и водния баланс и отделянето на мляко при жената, а ролята му в усещането на удоволствие и болка е доказана лабораторно. Счита се, че участва в изразяването на емоции като страх и ярост, както и сексуалното поведение. Въпреки ролята му в тези жизнени функции теглото му при човека е 300 пъти по-малко от това на мозъка, а самият той има размерите на бадем. Свързан е структурно с таламуса (вътрешността на мозъка) и заедно с него контролира циклите по време на сън.
Почти всичко, което прави хипоталамусът, има отношение към теглото и свалянето му. От гледна точка на метаболизма той не само управлява желанието за ядене, контролирайки апетита и усещането за глад, но и това как усещаме храната, дали ни засища или не и колко силно е това усещане.
Андропаузата
Знаем какво е менопаузата при жените – състояние, при което женската физиология забавя функциите си и жената губи способността си да ражда, качва мазнини, кожата й се набръчква и се появява двойна брадичка, костите й стават по-чупливи и т.н. Не е ваш проблем, така ли? Лошото е, че и мъжете с остаряването си не остават невредими – те също имат подобен проблем…
Когато човек е на 20 г., се носи по вълните на живота, движен от тестостерона във вените му. Непроницаем към бележките, от които другите страдат, за младежа пораженията, които времето предизвиква в тях, са почти смешни. И той им се присмива, докато един ден открие, че защитната му обвивка е отслабнала. Началото започва с поява на умора. След това, въпреки усилията да тренирате по-здраво, по-тежко и по-често, откривате, че тежестите, силата и издръжливостта спадат и просто си налагате да влезете в залата. Забравяте за екстремните мускули – основната цел вече е да завършите тренировката. Мотивацията намалява, заспивате трудно и – може би най-обезпокояващото, сексуалното желание изчезва. По-рядко се проявяват раздразнителност и пристъпи на паника. Всичко дотук е класическо описание на андропауза – все едно не стигат проблемите със сърцето, рака и простатата.
Концепцията за мъжката менопауза е описана преди повече от половин век и въпреки че през годините малко се промени, днес знаем доста повече за нея. Обикновено тя се появява при мъжете през 50-те и 60-те години от живота им. Напоследък обаче заради по-точните методи и по-голямата информация случаите на андропауза при мъже над 30 години стигнаха рекордни числа. Все още не сме 100% сигурни какво я причинява, но се счита, че генетиката играе роля. Има и други фактори, които й влияят, причина са за появата й в по-ранна възраст и правят симптомите й далеч по-тежки – прекомерният стрес от финансови проблеми, караници със съпругата…
Гонадотропините
Под това малко неправилно понятие (у нас е прието да се наричат гонадотропни хормони) попадат два хормона: лутеинизиращият и фоликостимулиращият. Наименованието идва от gonad (полова жлеза – яйчници или тестиси). Явно те не са жизнено необходими, но са от решаващо значение за възпроизводството на човека, а както ще разберете и за билдерите. Отделят се от клетки в предния дял на хипофизата в мозъка (в основата на врата), наричани гонадотрофи – повечето от тях отделят или единия, или другия хормон, но някои отделят и двата. Това са гликопротеини с 2 подфракции – алфа и бета, различаващи се по специфичното биологично действие на хормона. Регулатор на отделянето им е гонадотропният-рилийзинг хормон (познат и с английското съкращение GnRH), синтезиран и отделян от хипоталамуса.
Лутеинизиращият хормон (ЛХ, познат и като лутропин, се отделя на постоянни ежечасови пулсации, в отговор на пулсиращото отделяне на GnRH. Той работи заедно с фоликостимулиращия хормон (ФСХ) и регулира възпроизводствените процеси. Определянето на наличното му ниво е типична стъпка за откриване на безплодие при жената и мъжа: когато при мъжа то е високо, това е знак, че тестисите не функционират. ЛХ (както и ФСХ) се влияе силно от приема на външен тестостерон: 100 мг тестостерон пропионат мускулно за 4 поредни дни например почти спира отделянето му. …
Фоликостимулиращият хормон регулира развитието, растежа на фоликулите в яйчниците и на тестисите, пубертното узряване и възпроизводствените процеси в тялото (тази връзка стимулира и производството на естрадиол). Той повишава производството на андрогенно обвързващ протеин от клетките на Сертоли в тестисите и играе важна роля в началото на сперматогенезиса (образуването на сперма при мъжа) и растежа на яйчниците при жената (т.е. без него няма да имаме потомство). И при него нивото му през детството обикновено е ниско, а при жените след менопауза високо. …
Еритропоиетин
Това е глюкопротеинен хормон, контролиращ еритропоезиса – производството на червени кръвни клетки, и ускоряващ отделянето им от костния мозък в кръвообращението. Наричан и хематопоиетин, той се синтезира от специфични клетки в бъбречната кора, като малко количество се произвежда и в черния дроб. (Това, което малцина отчитат, е че това става при достатъчно ниво на желязото в кръвта.) Освен за червените кръвни клетки, той играе важна роля и за мозъчната реакция при нервни травми и участва в оздравителния процес при рани. Обвързва се със специфични еритропоиетинни рецептори в червените кръвни клетки, в клетките на костния мозък и тези на периферната и централната нервна система. Производството му се увеличава в условия на малко кислород както напр. при високо надморско равнище. Тази реакция е по-подчертана и с повече отделен тестостерон при болни от височинна болест. реди елитните атлети имаха т. нар. височинни стаи, в които спяха и в които бе създаден частичен вакуум, принуждавайки тялото да се адаптира към състояния, подобни на високо надморско ниво и да произведе повече ЕПО и червени кръвни клетки. Така когато се появят в нормални условия, те можеха да се състезават по-интензивно.
Тестостеронът също увеличава производството на червени кръвни телца. Едно от първите клинични приложения на анаболните стероиди е било за лечение на анемия – ниско ниво на червените кръвни клетки в кръвта, срещана често при жените (особено при тези с тежък цикъл) и при бъбречни заболявания. А един от най-често срещаните странични ефекти сред вземащите стероиди е повишеното ниво на червените кръвни клетки. Тестостеронът увеличава производството им, стимулирайки това на еритропоиетин. И обратно – еритропоетинът стимулира производството на тестостерон. В костния мозък, където червените кръвни клетки се образуват и узряват, ЕПО и тестостеронът работят заедно, стимулирайки съответните гени. Даван постоянно на хора с бъбречни заболявания и на диализа, той намалява теглото и нивото на лошия (LDL) холестерол.
Надбъбречните хормони и метаболизмът
Всеки знае какво е метаболизъм, но той е доста по-сложно понятие от обикновеното изгаряне на калории. Върху него влияят ред фактори, за които се говори много рядко и един от тях е надбъбречната жлеза. От кората й се отделят 3 вида хормони – минералкортикоиди, глюкокортикоиди и андрогени. За вас като билдери, а и за всички занимаващи се със спорт, и трите вида играят немалка роля. …
Минералкортикоиди. Основни хормони от тази група са алдостеронът (за който писахме в бр. 9/2003 г., бел. ред.) и дезоксикортикостеронът, а макар и малко, минералкортикоидно действие има и кортизолът. Главната им роля е в съхраняването на натрия и отделянето на калия и водородните йони – сложни и взаимносвързани процеси, осъществяващи се всеки ден в бъбреците ви. При здрави хора количеството натрий, което се абсорбира наново под влиянието на тези хормони, е ограничено. Задържането на натрий и вода от минералкортикоидите обаче увеличава обема на течностите у вас, това моментално води до предсърден натриуретичен фактор, което пък води до отделянето и изхвърлянето на натрия. …
Глюкокортикоиди. Те (главно кортизолът и кортикостеронът) влияят на метаболизма на глюкозата и действат отрицателно на метаболизма на протеина, на мастните и нуклеиновите киселини (увеличават мастната тъкан в организма). В тази група е и кортизонът (под различна форма мнозина от вас са го ползвали при травми) и много синтетични кортикостероиди. Както знаете, глюкогенезата е процес, при който се произвеждат въглехидрати от аминокиселини (чрез разграждането на протеина). Глюкокортикоидите стимулират този процес. …
Андрогени и естрогени. Действието на надбъбречните андрогени е идентично с това на тестикуларните с тази разлика, че едните са повече от другите (при мъжете напр. 95% от тестостерона е от тестисите и само 5% е от надбъбречната жлеза). Главните надбъб-речнокорови андрогени – андростендион, DНЕА и DНЕА-сулфат, имат слабо андрогенно действие. …
Как оформят тялото ти инсулинът и глюкагонът?
Целта на бодибилдинга е анаболна – да качите допълнителна мускулна маса. И начинът, по който работите, определя и успеха. Скъсяването и интензифицирането на тренировката например стимулира отделянето на повече хормон на растежа (ХР), а серии с много повторения от базови движения като клякане, мъртва тяга и изтласкване от лег качват нивото на тестостерона. Всичко това помага, но можете да постигнете и още. Първо, ХР и тестостеронът са само два от трите хормона, участващи в мускулния растеж – третият, според специалистите, е най-анаболният. Второ, колко трае тренировката ви – по 50 минути 4 пъти седмично? Това си е направо 1,9% от времето, а трябва да има начин да се градят мускули по-бързо от това. Третият хормон, за който стана въпрос по-горе, е познат по-скоро с това, че предизвиква диабет тип II и бирено коремче, отколкото анаболно състояние. Това е инсулинът. Свойството му да отлага подкожна мазнина е необходимо, но е една от функциите му. Вашата работа като билдери е да сте сигурни, че енергията под формата на глюкоза, пренасяна от инсулина, отива в мускулните клетки, а не в мазнинните складове. И това е целта на тази статия: да знаете как се отделя инсулинът, как да контролирате отделянето му и как един друг хормон – глюкагонът, действа обратно на инсулина, разбивайки вместо отлагайки мазнините. Ето как…
Как да стимулираме хормона на растежа?
Той е една от най-важните субстанции в тялото ни. За жалост след 30-годишна възраст нивото му почва да спада с по 25% на всеки 10 години. Това е и причината за спада на мускулите с остаряването и увеличаването на подкожната мазнина. Тук вече си казвате „има и други начини – вкарването на ХР отвън”. Но може да увеличите значително циркулацията на ХР в кръвта по естествен начин – чрез храната. …
Когато молекулата на ХР се вкара отвън, тялото не може да направи разлика, тъй като тя е точно като тази, която то произвежда. И тъй като то смята, че повечето циркулиращ ХР е резултат от неговото свръхпроизводство, то спира отделянето му. Природното отделяне на ендогенен (от тялото) ХР не предизвиква такова спиране заради начина, по който той се покачва. Този прилив, понякога определян като пулсиране, създава временно анаболно състояние в тялото, по време на което развитието на мускулната маса може да бъде ускорено. Той обаче не е достатъчно интензивен и проникващ, за да накара предния дял на хипофизата да „обуздае” собствената си секреция, може би заради времето. Промяната е значителна, но не създава голям „отговор”, тъй като скоро се връща към нормалните си нива. Според учените тази пулсация е напълно различна между двата пола. По принцип жените имат по-високо базово (в състояние на покой) ниво на ХР и двойно по-високо дневно ниво на отделяне, както и много повече постоянни ХР пулсации през деня. Мъжете пък са склонни към по-голямо отделяне на ХР нощем. Билдерите обаче се интересуват ще им помогне ли това да растат и да стопят подкожната мазнина? Два различни въпроса с различни механизми на действие – но и двата са свързани с ефекта от ХР.
Алдостеронът
За него обикновено се говори изключително рядко – и по-скоро за последствията му. Тези състезатели, които умеят да контролират отделянето му, пазят свирепо тайната си, тъй като от нея зависи до голяма степен сухият и релефен вид на сцената. Други пък не познават теорията, но практиката ги е научила на неща, които не могат да обяснят. Отстраняването на надбъбречната жлеза, която го отделя, води до смърт в рамките само на няколко дена заради няколко ключови нарушения: концентрацията на калий в извънклетъчната течност се качва рязко, изхвърлянето на натрий чрез урината е високо, заради което концентрацията му в извънклетъчната течност рязко спада, спада нивото на извънклетъчната течност и кръвта, сърцето функционира трудно, дейността му намалява и настъпва сърдечен удар.
Алдостеронът е основен стeроиден хормон с минералкортикоидно действие, отделян от zona glomerulosa – най-външната, под капсулата на надбъбречната жлеза. Основната му функция е да задържа натрий (сол) и вода и така да обезпечи нормално кръвно налягане. Това става чрез регулация на реабсорбцията на натрий в дисталните тръбички на бъбреците. Той е най-мощният хормон, регулиращ електролитния баланс в тялото. Алдостеронът действа директно върху бъбреците, принуждавайки ги да намалят изхвърлянето на натриеви йони (със съпровождащо задържане на вода) и да засилят отделянето и изхвърлянето на калиеви йони. Т.е. той контролира баланса на натрий в тялото и въздейства директно върху това дали то да задържи вода в междуклетъчното пространство…. Read more “Алдостеронът”
Простагландините
В началото на 50-те години стероидите станаха много популярни за качването на маса. След това – в началото на 80-те, на сцената излезе хормонът на растежа, през 90-те се появи и инсулиноподобния фактор на растежа-1, а бог знае какво ще излезе утре. През цялото това време обаче е съществувала субстанция, която според доста учени е по-мощна от всички споменати и която дълго време бе пазена в тайна. Това, което е по-важно, бе, че тялото ни я произвежда само…
Това са хормоноподобни мастни киселини, наречени ейкосаноиди, водещи началото си от ненаситените мастни киселини. При прием на някои видове есенциални мастни киселини може да увеличите или да намалите отделянето на простагландини. Името им идва от простатната жлеза (рrostate gland). Когато са изолирани за първи път през 1935 г., се е считало, че те са част от секрецията на простатата (всъщност те се отделят от семенните торбички). Те се срещат буквално във всяка тъкан от тялото ни, но не се съхраняват или складират там – произвеждат се като отговор на някои физиологични процеси. Простагландините са няколко типа: РGЕ1, РGI2,PGЕ2, РPGF2а и т.н. С какво обаче са толкова важни? Всеки мускул е съставен от много влакна, всяко от които е покрито от мембрана, направена от мазнини. Мазнините, които приемаме с храната, са важна съставка от мембраната, която не само пази мускулните клетки, но е и източник на фосфолипиди – суровия материал за простагландините. …